Президентските избори на 25 октомври преминават при вяла предизборна кампания, слаба мобилизация и отсъствие на собствени кандидати на две от основните политически сили – ГЕРБ и ДПС. На този фон въпросите за геополитическата ориентация на България и позицията ѝ спрямо войната в Украйна се очертаха като едни от основните линии на противопоставяне между кандидатпрезидентските двойки.

Политологът Иво Инджов сподели пред БНР личните си впечатления от организацията на вота и избирателната активност.

„Пасивност голяма се вижда. Не видях опашки покрай училищата. Някой пусна във Facebook, достоверен източник, сравнение на българско училище, пред което има няколко човека, и дълга, извиваща се опашка пред училище в Сърбия. Знаете, че там има едни решителни, съдбовни избори. Това е съпоставка, която се набива на очи. Всичко това е резултат, като изключим хубавото време, разбира се, от пасивната, немотивирана и вяла предизборна кампания. Няма преломна ситуация половин година след идването на новата политическа сила на власт. От друга страна, много е закъсняло и излъчването на кандидат от основната опозиционна общност“, сподели той.

Нищо специфично

„За първи път имам усещането, че не кандидатите участват на изборите, а участват инициативните комитети. Имам усещането, че малко в сянка стояха кандидатите. Забелязвате ли предизборен митинг? И на парламентарните избори нямаше – рязък контраст с това, което става в Сърбия, да не говорим за Бразилия“, посочи политологът.

Нищо специфично не ми направи впечатление. Даже не бях изненадан, че кампанията тръгна с компромати, на полето на криминалното, интерпретацията на различни случки наблюдавахме. Разбира се, в един момент те останаха като че ли на по-заден план и тогава се откри основният външнополитически въпрос.

Две противоположни визии за геополитическата ориентация

Инджов е убеден че основното противопоставяне е по отношение позициите относно дроновете в Черно море.

„Тук вече се сблъскаха две противоположни визии за геополитическата ориентация на България. Едната – на управляващите и кандидатпрезидентската двойка Йотова-Вълчев – че България трябва да работи за бърз мир в Украйна, няма значение един вид кой е агресор, кой не – аз останах с такова впечатление поне, трябва да има мир. Да, мир трябва да има, но не на всяка цена, разбира се, защото така ще бъдат потъпкани основните норми на международното право. А другата е, известната линия на Продължаваме промяната-Демократична България, които стоят зад Гюров-Кънев, че България трябва да си е плътно и със своята тежест в ЕС, в НАТО и да подкрепя жертвата на агресора, тоест да подкрепя Украйна срещу Русия. Но като че ли колкото и да са важни външнополитическите въпроси, те не могат да мобилизират големи групи избиратели извън твърдите ядра на основните двойки.

Прави впечатление, че към края на кампанията има прираст на избиратели към претендентите – тоест, Гюров-Кънев, сподели Инджов и коментира изключително ниската избирателна активност в района на Кърджали:

„Очевидно се спазва партийна дисциплина. Ако има някакви указания, те са… те се реализират. Аз си спомням, че и лидерът на ДПС Делян Пеевски беше казал преди малко повече от две седмици, че на първия тур няма да подкрепят никого. Очевидно нещата вървят натам, още повече че и ДПС на тези избори, за разлика от предходните, няма и собствен кандидат. Като прибавите към това, вече ако отидем на национално ниво, и че ГЕРБ няма собствен кандидат, това са два фактора, които обясняват очертаващата се рекордно ниска избирателна активност. В добавка към всички останали“.

Иво Инджов коментира и участието на 27 кандидатпрезидентски двойки на изборите

„На пръв поглед, това е много демократично, че има повече кандидатпрезидентски двойки. Функцията обаче на този плурализъм от кандидати е действително разводняване на вота. Трябва да се запази демократичният механизъм занапред – по възможност да има повече кандидати, но може би трябва да се помисли за някакъв механизъм подписите, които събират, да са много повече. Защото не може само с 2500 подписа отиваш кандидат и получаваш около 20 000 евро от тези така наречени медийни пакети, които след това отиват в абсолютно неизвестни медии. Може би това е тръпката за някои от кандидатите – не чак кой знае колко голяма сума. От друга страна пък, така те стават по-видими, демонстрират публично присъствие. А ако оставим екзотичните кандидатпрезидентски двойки и някои, които участват само на олимпийски принцип, ще видим, че има представители на парламентарно представени партии или такива, които доскоро са били в парламента, поне 7-8 такива кандидати, за които участието в изборите е важно, за да покажат на своите избиратели, че тези партии съществуват и с оглед на предстоящите местни избори, тоест да мобилизират не много големия, но верен техен електорат“.

Това, че ГЕРБ нямат свой кандидат също е фактор за ниската избирателната активност, каза Иво Инджов, който допусна политически договорки преди втория тур:

„Както казаха и социолозите преди изборите, около половината от избирателите на ГЕРБ няма да гласуват. Ето още един допълнителен фактор.

На този етап Борисов е казал, че непотърсена подкрепа не се дава. Но от друга страна пък ние видяхме как Андрей Гюров на няколко пъти се опитваше да ухажва избирателите на ГЕРБ и в редиците на Продължаваме промяната-Демократична България има настроения да се търси по-активно подкрепа от ГЕРБ, което има някаква логика, ако мислим в някакво европейско дясно. От друга страна пък, ако разсъждаваме в мисловните категории на провалилата се „сглобка“, това е нож с две остриета“, смята той.

Гласуването в чужбина няма голяма тежест на настоящия вот

Липсва и обособен избирателен район „чужбина“, който да дава принадена стойност на тези гласове, допълни Инджов.

„Една много ниска избирателна активност може да поднесе и изненада. Твърдите ядра на ПП и ДБ са много мотивирани, още повече с оглед на скандалите и капаните, в които попадат „Прогресивна България“, на Радев и хората, които подкрепят Илиана Йотова. Така че е напълно възможно при рекордно ниска избирателна активност да има и някаква изненада – да речем, много да се скъси разликата между първия и втория. Но все пак нека да изчакаме развитието на изборния ден“.

Източник: БНР