Разлика от едва 37-40 хиляди гласа може да се окаже решаваща за президентския балотаж на 1 ноември. Това е оценката на социолога Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“, която в предаването „Студио Actualno“ посочи двата основни фактора за развръзката: накъде ще се пренасочат гласовете за отпадналите кандидати и дали част от негласувалите на първия тур ще отидат до урните.

Два фактора могат да обърнат резултата

Според Димитрова различни развръзки остават възможни заради малката дистанция между първите двама кандидати. По думите ѝ данните на ЦИК, екзитполовете и паралелните преброявания на „Алфа Рисърч“ и други агенции са показали разлика от около 2-3%.

Социологът подчерта, че дистанция от 37-40 хиляди гласа е напълно преодолима. Затова решаващо ще бъде как ще се разпределят гласовете на избирателите, подкрепили кандидатите, които не стигнаха до втория тур, както и дали ще се промени активността на огромния дял граждани, останали извън изборния процес.

Разочарование от ПБ или от самия избор

Димитрова постави и въпроса какво стои зад отказа на част от българите да гласуват. Дали става дума за разочарование от правото им на избор, или от политическата сила, за която са гласували, са две от възможните обяснения.

Тя посочи и трета интерпретация, която чува от анализатори, близки до „Прогресивна България“: че резултатът е персонален неуспех на Илияна Йотова, а не провал на политическата формация.

Според социолога в дните преди балотажа ще има стремеж щетите да бъдат ограничени, тъй като формацията е загубила около 900 хиляди гласа. Димитрова уточни, че няма директни индикатори за причините, но могат да се открият косвени сигнали.

Спадът в подкрепата към правителството е важен сигнал

Социологът свърза ниската активност и резултатите от вота с тенденция на намаляваща подкрепа към правителството на Румен Радев. По думите ѝ спадът засяга различни политики и е бил отчетен в проучване на „Алфа Рисърч“ през август, по повод първите 100 дни на кабинета.

Димитрова допуска, че сред негласувалите има значителен дял хора, изпитващи скептицизъм към постигнатото спрямо поетите ангажименти на „Прогресивна България“. Тя обаче подчертава, че спадът не е равномерен сред отделните политически групи.

Като пример посочи, че около 900 хиляди избиратели на ПБ не са отишли до урните, докато при ГЕРБ става дума за около една трета от избирателите, а при ДПС също има значителен брой негласували.

Гюров и Кандев с повече гласове от ПП-ДБ през април

Димитрова обърна внимание и на резултата на кандидат-президентската двойка Андрей Гюров – Георги Кандев. Според нея двамата са получили повече гласове, отколкото ПП-ДБ на изборите през април.

Този резултат е още един фактор в анализа на промените в политическите нагласи, но сам по себе си не дава отговор как ще се пренареди вотът на втория тур.

Към кого ще се насочат гласовете на отпадналите кандидати

Голямата неизвестна остава поведението на избирателите, чиито кандидати не продължават към балотажа. Разпределението на техните гласове, заедно с евентуална промяна в активността, може да се окаже решаващо за крайния резултат на 1 ноември.

Как ще се пренаредят предпочитанията между Илияна Йотова и Андрей Гюров, е въпросът, който остава в центъра на предизборната надпревара.

Източник: Actualno.com