Страните от Централна Азия започнаха да купуват петрол от Иран, тъй като доставките на руски горива, от които те отдавна зависят, започват да намаляват на фона на засилващите се украински атаки срещу руската енергийна инфраструктура, насочени към отслабване на военните способности на Москва.
През август Таджикистан обяви, че получава петрол и петролни продукти от Иран, тъй като Душанбе е изправен пред несигурност относно доставките на горива от Русия. През същия месец Техеран се съгласи и да изгради съвместна рафинерия в Киргизстан и да доставя на страната суров петрол.
Москва е изправена пред недостиг на горива заради украинските атаки с дронове срещу нейните рафинерии, докато войната на Русия срещу съседна Украйна продължава.
Кои държави от Централна Азия са засегнати от руската горивна криза?
Украинската офанзива срещу руската енергийна инфраструктура предизвика тревога в страни от Централна Азия като Таджикистан и Киргизстан, които зависят от Москва за доставките на петрол и петролни продукти.
Таджикистан традиционно получава до 80% от петролните си продукти от Русия. Киргизстан също разчита на внос на петролни продукти, като над 90% от бензина му идва от Русия.
„Те бяха засегнати най-сериозно“, заяви през август Галия Ибрагимова, базирана в Молдова експертка по Централна Азия от Carnegie Politik.
Киргизстан е член на Евразийския икономически съюз – зона за свободна търговия, обединяваща пет бивши съветски държави и доминирана от Русия и политическите решения на Кремъл.
„Таджикистан не е член на организацията, но купуваше евтино руско гориво като плащане за политическа лоялност, а не защото руският президент Владимир Путин е толкова добър“, добави Ибрагимова.
Казахстан, от своя страна, разполага с три огромни петролни рафинерии, построени още в съветската епоха. Въпреки това цените на горивата в страната са се увеличили с 15,6% тази година, съобщи сайтът UlusMedia.
Узбекистан е по-малко зависим от руската енергетика, като местното производство може да достигне 100 000 тона петролни продукти месечно – количество, което задоволява по-голямата част от нуждите на страната. Заради увеличаването на търсенето на петрол от съседните държави в региона обаче Узбекистан също е принуден да диверсифицира вноса си и започна да сключва сделки с държави като Грузия и Ирак.
Защо в Русия има горивна криза?
Русия е изправена пред сериозен недостиг на горива, тъй като украинските атаки с дронове, предприети в опит да бъде отслабена способността на Москва да продължава инвазията си в Украйна, са извадили от строя приблизително между една четвърт и половината от общия капацитет на руската нефтопреработвателна индустрия.
За да се справи с проблема, Русия въведе ограничения върху продажбата на горива. Продажбите често са ограничени до около 20–30 литра на автомобил, а шофьорите трябва да зареждат горивото директно в резервоарите на автомобилите. Пълненето на туби до голяма степен е забранено.
По-рано правителството забрани износа на бензин и авиационно гориво. Сега властите обмислят и забрана за износ на дизелово гориво. Освен това бяха облекчени изискванията за качеството на горивата, което временно позволява на вътрешния пазар да се продава гориво с по-ниско качество.
В окупирания от Русия Крим, който Москва анексира от Украйна през 2014 г., също беше обявено извънредно положение.
Руската петролна компания Nayara Energy, която е собственост на руски капитали и оперира в Индия, е продала петролни продукти на Русия.
Руският президент Владимир Путин признава съществуването на кризата, но изглежда не желае да прекрати войната в Украйна и настоява, че ситуацията е под контрол.
„Тези атаки срещу нашите съоръжения със сигурност създават проблеми – това е очевидно. В момента наблюдаваме известен недостиг, макар че бих казал, че той не е критичен. На първо място трябва бързо и значително да увеличим производството на системи за противовъздушна отбрана, които са най-търсени. Трябва също така да продължим да ги усъвършенстваме. Ремонтите в рафинериите трябва да бъдат завършвани по-бързо“, заяви той по-рано тази година.
Как Иран помага на Централна Азия?
На фона на недостига на руски горива страни от Централна Азия като Таджикистан започнаха да сключват сделки с Иран.
През август Министерството на енергетиката и водните ресурси на Таджикистан съобщи, че страната получава петрол и петролни продукти от Иран. Министерството не разкри маршрута, по който се транспортират продуктите, но Таджикистан очаква да получи 2,55 милиона тона петрол и петролни продукти от Иран.
Освен Таджикистан, иранският президент Масуд Пезешкиан приветства през август предложението на Киргизстан за изграждане на съвместна рафинерия в централноазиатската държава.
Според споразумението Пезешкиан е заявил:
Ще помогне ли износът на петрол за Централна Азия на Иран?
Войната на САЩ и Израел срещу Иран се отрази на приходите на Техеран от петрол. Данни, публикувани през септември от държавния Статистически център на Иран, показват, че брутният вътрешен продукт (БВП) се е свил с 10,1% на годишна база между 21 март и 20 юни – през първото тримесечие на персийския календар.
Възможностите на Техеран да продава суров петрол също са били драстично ограничени от американската морска блокада на иранските пристанища, въведена през по-голямата част от войната.
Според оценки на Kpler и Vortexa товаренето на ирански суров петрол и кондензат е спаднало от около 2 милиона барела дневно през март до приблизително 740 000 барела дневно през юли и едва 220 000–255 000 барела дневно през август.
TankerTrackers.com съобщи през септември, че 29 танкера, превозващи 36,11 милиона барела суров петрол, са блокирани в Ормузкия проток.
Междувременно Vortexa изчислява, че общото количество ирански суров петрол, намиращ се на танкери в морето, е намаляло от 135 милиона барела в края на юли до 107 милиона барела в края на август.
На фона на тези трудности Иран трескаво търси нови държави, с които да търгува с петрол.
Според анализатори недостигът на руски горива е открил нови възможности за Техеран в Централна Азия – поне в краткосрочен план.
Как иранският петрол стига до Таджикистан и Киргизстан?
Иран няма обща граница нито с Таджикистан, нито с Киргизстан. За да стигнат до Таджикистан, иранският петрол и рафинирани продукти трябва да преминат през Туркменистан и Узбекистан по железопътен транспорт, обяснява Фредерик Шнайдер, старши научен сътрудник в Съвета по въпросите на Близкия изток.
За да достигне до Киргизстан, иранският петрол също ще трябва да премине през Туркменистан и Узбекистан.
Устойчиво ли е Централна Азия да купува ирански петрол?
Малко вероятно е, смята Шнайдер.
„Тази възможност за Иран зависи от това Украйна да продължи да атакува руските рафинерии, което изглежда малко вероятно, както заради отслабването на украинските ударни способности, така и заради настояването на американското правителство атаките да бъдат прекратени, тъй като те оказват прекалено голям натиск върху световните петролни пазари“, казва той.
Отбелязва също, че през септември американският президент Доналд Тръмп многократно е настоявал пред украинския си колега Володимир Зеленски за „енергийно примирие“ с Русия, тъй като цените на дизела са се превърнали в политически проблем за Тръмп преди междинните избори в САЩ през ноември.
„Тези примирия досега се разпадаха в рамките на часове, но посоката е ясна. След като ударите спрат или Русия възстанови своите предприятия, руското гориво ще се върне в Централна Азия без мита съгласно договореностите в Евразийския икономически съюз и Иран ще има трудности да се конкурира по цена“, казва Шнайдер.
Логистиката също е в полза на Русия, когато става дума за внос на петрол в страни като Таджикистан и Киргизстан.
За разлика от Иран, Русия има обща граница и с двете държави.
„Само заявката на Таджикистан за петрол би изисквала около 51 000 железопътни цистерни, а основната му рафинерия в Дангара никога не е работила в търговски мащаб. Русия, за разлика от това, разполага с десетилетия изграждана логистична инфраструктура, тръбопроводи, железопътни връзки и договори за доставки към региона“, посочва Шнайдер.
Достатъчно голям ли е пазарът в Централна Азия, за да компенсира загубите на Иран в Ормузкия проток?
Според Шнайдер – Не.
По думите му общото търсене в Таджикистан е около 50 000 барела дневно. Това е нищожно количество в сравнение с 1,7 милиона барела дневно, които Иран е изнасял по море преди година.
Китай е отчел двустранна търговия с Иран за 9,96 милиарда долара през 2025 г., като тази сума не включва около 31,2 милиарда долара ирански петролни доставки.
„Това показва, че Централна Азия може да бъде полезен канал за износ на ирански дизел и бензин, но не може да замени китайския пазар“, казва Шнайдер.
Според него значението на Централна Азия за Техеран зависи от развитието на войната между САЩ, Израел и Иран. Той добавя, че Техеран трябва да поддържа и добри отношения с Русия, с която има дълбоко стратегическо партньорство.
„Иран не може да си позволи да изглежда така, сякаш прекалено агресивно отнема руските клиенти, така че ще се представя като временен доставчик, което отново ограничава колко може да спечели там“, казва той.
Какви други рискове крие покупката на ирански петрол за Централна Азия?
Шнайдер предупреждава, че централноазиатските държави могат да попаднат под вторичните санкции на Вашингтон срещу Иран.
„От юридическа гледна точка американските вторични санкции се прилагат към всяка чуждестранна компания или банка, която извършва значителна транзакция с ирански петрол, независимо къде се намира. През август Министерството на финансите разшири списъка с дейности, подлежащи на санкции. Представител на финансовото министерство вече публично предупреди, че всеки, който участва в тази търговия, поема този риск сам“, отбелязва той.
Политически обаче е малко вероятно САЩ да санкционират правителства от Централна Азия.
Централна Азия е арена на нова „Голяма игра“ между Русия, Китай и Съединените щати, а Вашингтон ухажва региона по-активно от всеки момент след 90-те години на миналия век – главно заради критично важните минерали. Само Казахстан притежава около половината от минералите, които САЩ определят като критични, включително уран и волфрам.
„Налагането на санкции срещу централноазиатско правителство заради покупка на гориво от Иран би го тласнало директно към още по-тесни отношения с Русия и Китай“, отбелязва Шнайдер.
Al Jazeera/превод: SafeNews
