Президентската кампания започва с въпроси за посоката на България, които далеч надхвърлят самия вот. Външната политика, мястото на страната в Европейския съюз и НАТО, отношенията със съседите, икономиката и дори въпросът каква трябва да бъде следващата голяма национална цел се оказаха сред темите, които коментира Аркади Шарков, представител на инициативния комитет на Илияна Йотова, в интервю пред „Дарик“.

Според Шарков все още е трудно да се очертае една ясна посока на предизборния разговор, тъй като непосредствено преди официалното начало на кампанията е имало значителен хаос около основните теми.

„Ако ме питате честно, не успявам още да се ориентирам в темите, в смисъла на това, че няма ясно зададена посока, тъй като имаше доста хаос малко преди официалното начало на президентската кампания. В момента по-скоро се очертава външната политика като ключов фактор и елемент на тези разговори, естествено фокусирана върху нашите отношения с Европейския съюз и заобикалящите ни държави“, каза Шарков.

Именно външнополитическата ориентация на България е една от темите, на които той отдели най-много внимание

Шарков се позова на свой анализ на начина, по който страната е гласувала в ООН през различни исторически периоди.

„До 1989 година България плътно гласува със СССР. След 1989 година обаче има рязка промяна. От 89-та насетне първоначално гласуването се покрива до 95% с Германия, която е тогава нашият компас, а след влизането ни в Европейския съюз решенията, за които гласуваме, се припокриват на около 95–96% с това как Европейският съюз гласува в ООН“, заяви той.

По думите му тази посока не се е променяла в зависимост от конкретното правителство.

„България не е променила и не променя, независимо кое правителство е на власт, посоката с това, че е част от Европа, с това, че е част от НАТО“, каза Аркади Шарков.

В този контекст той коментира и различията в публичните позиции на Илияна Йотова по външнополитически теми.

„Позицията е на Министерството на външните работи, т.е. на българската държава, Илияна Йотова е това, което изрази като мнение, че нюансираната позиция, т.е. това, което тя е искала да надгради, го е изразила в самата реч“, заяви Шарков.

Според него предизборната ситуация е допринесла темата да бъде преекспонирана. Шарков посочи, че от една страна България е част от Европа и гласува заедно с държавите от Европейския съюз, но от друга страна може да има нюанс по отношение на призивите за мир.

„От една страна ние сме в Европа, гласуваме редом с държавите, с които сме в Европейския съюз, а от друга страна имаме малко по-нюансирана позиция за това, че се зове за мир от двете страни на конфликта“, каза той.

За Шарков обаче съществува друг въпрос, който според него трябва да заеме по-важно място в бъдещите президентски дебати:

какъв е българският интерес след края на войната?

„Това, което липсва обаче в този разговор, и това трябва да се подчертава, може би и трябва да бъде фокус на бъдещите дебати и съответно въпроси към кандидатите за президент, е какъв е българският интерес в едни бъдещи мирни времена, защото не сме сигурни как ще завърши този конфликт“, заяви Шарков.

Той постави въпроса и през сигурността на българските граждани, независимо от това на чия територия се намират.

„И на руска, и на украинска територия има български граждани, нищо че с руски или с украински паспорти, за чиято сигурност България трябва да се погрижи. България има пряк интерес във възстановяването на Украйна. От друга страна има пряк интерес от добрите двустранни отношения с тази държава по отношение на бъдещите търговски и съюзнически отношения“, заяви той.

Шарков беше категоричен и в оценката си за мястото на Илияна Йотова в политическия спектър.

„Категоричен съм“, отговори той на въпроса дали определя Йотова като проевропейски кандидат.

След което допълни:

„Неформално са споделяли за това, че с нея прекрасно се работи, така че тя е европейски човек. Илияна Йотова е в сърцето на Европа“, заяви Шарков.

По думите му и кандидатурата на Кирил Вълчев за вицепрезидент е част от европейското позициониране на двойката. Йотова и Вълчев са регистрирани като независими кандидати за президент и вицепрезидент на изборите на 25 октомври.

На твърденията от инициативния комитет на Андрей Гюров, че той е единственият ясно проевропейски кандидат, Шарков отговори, че за България на първо място стои необходимостта страната да има собствен глас в рамките на Европейския съюз.

„Естествено, че преди всичко трябва да се погрижим първо за това нашата държава да има глас, той да бъде чуван в Европейския съюз и на второ място да сме добре с нашите съседи, защото живеем в Европа и в Европейския съюз. Странно ще ми е някой кандидат да каже, че не е проевропейски, като ние сме част от територията на Европа“, каза той.

Според Шарков българската позиция трябва да отчита и географското и политическото положение на страната

„България се опитва да балансира, тъй като нека не забравяме, че България е в периферията на Европейския съюз и трябва да поддържа сравнително добри, не казвам еднакво добри, но сравнително добри отношения с всички заинтересовани страни и да извлече максимума от тази си позиция“, заяви той.

Разговорът премина и към друга чувствителна тема, свързана с Илияна Йотова – решенията за помилване.

Шарков определи темата като притеснителна, но подчерта, че според него трябва да се вземат предвид документите и процедурата, въз основа на които се взема решението.

„Темата като такава е притеснителна, но в една немалка степен трябва да знаят и българските граждани това, което бе изнесено като информация от страна на президентството, както и от страна на Министерството на правосъдието, че на първо място, на база на документи се взима такова решение, не е по симпатия или антипатия. Трябва да бъде обследван внимателно процесът за това как е взето решението от комисията“, каза Шарков.

Той отхвърли хипотезата, че Йотова съзнателно е помилвала човек, за когото е знаела, че впоследствие може да се върне към престъпна дейност.

„Не бих казал това. Мисля, че тук отиваме в сферата по-скоро на конспирацията“, заяви Шарков.

Според него евентуалното президентство на Илияна Йотова би могло да има и функцията на коректив спрямо настоящия държавен глава.

„Илияна Йотова може да бъде коректив на Румен Радев“, каза той.

Шарков посочи професионалния и политическия опит на Йотова като едно от основанията за тази оценка

„Йотова е професионалист, има дългогодишен опит, с това, че има, от една страна, опит като народен представител, впоследствие като представител в Европарламента, като вицепрезидент. Опитността е това, което е водещото, предвидимостта в нейните действия също. Народът има интерес от устойчивост, от предвидимост, от спокойствие и от сигурност“, каза Шарков.

В края на разговора той насочи вниманието към събитие, което излезе извън обичайния предизборен дневен ред – завръщането в България на тленните останки на цар Самуил.

Шарков определи историческия акт като възможност за обединение на обществото и като важен момент в отношенията между България и Гърция.

„Този момент оценявам като такъв, какъвто трябва да обедини нашата нация. Това е един от най-драматичните български царе. От една страна, чисто историческият акт на връщане на тленните останки на наш цар би следвало да обедини народа, макар че имаше опити за разединяване. От друга страна, това е пик в нашите двустранни отношения със съседна, братска Гърция, така бих я определил“, заяви той.

Шарков предложи внимание да бъде отделено и на гръцкия археолог, открил останките на цар Самуил

„Може би общината трябва да помисли в тази посока, да именува улица, булевард или да почете неговото име, тъй като все пак това е откривателят на останките на един от българските царе, който е ключов в историята на България и на Българското царство“, каза той.

Финалът на разговора отново върна темата към бъдещето, но вече не само в контекста на предстоящите избори. Според Шарков България има нужда от нова цел, която да даде посока след вече постигнатите стратегически цели.

„Трябва ни нова цел, като говорим за това какво е нужно на България, какво е нужно да обедини нашата страна – нова цел. Постигнахме членство в Европейския съюз, в Шенген сме, в еврозоната сме – какво следва? Това ще е трудният въпрос, на който много политици ще трябва да отговорят, и управляващите естествено в това число, в следващите месеци и години“, заяви в заключение Аркади Шарков.

Източник: Дарик