В прощалното си обръщение към Общото събрание на ООН миналата седмица Антониу Гутериш направи равносметка на времето си като генерален секретар. По думите му това е било десетилетие, „през което войните се проточват с отвратителна жестокост. Цивилни бяха превръщани в мишени. Правата на човека бяха потъпквани. Гладът беше използван като оръжие. Хуманитарни служители бяха убивани. Международното право беше захвърлено настрана”.
Безспорно е, че Гутериш и ООН се сблъскаха с все по-тежки предизвикателства през десетилетието, в което той беше начело на организацията. Но докато се подготвя да напусне поста в края на годината, възниква въпросът: как трябва да бъде оценено неговото управление?
Тежките предизвикателства пред ООН
В момента по света има 65 активни въоръжени конфликта – най-много от 1946 г. насам.
Две от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН – Русия и САЩ, започнаха войни в нарушение на Устава на ООН.
Междувременно експерти по технологиите вече предупреждават, че изкуственият интелект може да доведе до изчезването на човечеството. Ускоряващите се климатични промени също представляват екзистенциална заплаха.
Нито един генерален секретар на ООН не би могъл да разреши всички тези кризи. Но историческите сравнения не са особено благоприятни за Гутериш.
Изключителните лидери от миналото
Вторият лидер на ООН, шведът Даг Хамаршелд, също е ръководил организацията във време на глобално напрежение. Въпреки Студената война той създава мироопазващите операции на ООН, преди да загине в самолетна катастрофа през 1961 г., докато се опитва да договори край на кървавата сепаратистка борба в Конго.
Седмият ръководител на ООН – ганайецът Кофи Анан, използва дипломатическия си авторитет, за да осъществи значими реформи в началото на XXI век. В резултат са създадени:
– Съветът на ООН по правата на човека;
– „Целите на хилядолетието за развитие“, насочени към намаляване на глада, бедността и болестите;
– Нови глобални норми като принципа за „отговорността за защита“ на цивилното население от масови зверства.
Дори умереният предшественик на Гутериш – южнокореецът Бан Ки-мун, постави началото на програмата „Правата на човека на първо място“. Тя инструктираше служителите на ООН на терен да не се превръщат в заложници на протокола и да говорят в защита на хората, чиито животи зависят от тяхната помощ.
Всички тези инициативи бяха осъществени въпреки факта, че ООН е предпазлива и тромава организация.
Наследството на Гутериш е по-малко впечатляващо
Гутериш вероятно ще бъде запомнен с посредничеството си за Черноморската зърнена инициатива между Украйна и Русия през 2022 г., с насърчаването на повече жени да заемат висши позиции в ООН, с активната си климатична дипломация и с опита да внесе глобална перспектива в дебатите за заплахите и възможностите, свързани с изкуствения интелект.
Но провалите са наистина тежки.
Гутериш беше принуден да наложи болезнени бюджетни съкращения, до голяма степен заради това, че САЩ задържат около 4 млрд. долара неплатени вноски към ООН.
Процесът на реформи „ООН80“, който Гутериш стартира през март 2025 г. по повод 80-годишнината на организацията, за да я преструктурира и направи по-ефективна, изглежда по-скоро се превръща в свиване на бюрокрацията, отколкото в преосмисляне на моралната визия на организацията.
Стотици служители на ООН са загубили работата си, а милиони хора по света ще останат без храна заради недостига на средства за хуманитарна помощ.
Най-трагичното е, че Гутериш не успя да помогне за прекратяването на продължаващите конфликти в Украйна, Мианмар, Судан и Газа.
Много от критиците му смятат, че е трябвало да направи повече, като посочват например, че Гутериш никога не е посещавал Мианмар, Судан и няколко други основни кризисни точки, където присъствието му би изпратило силен политически сигнал.
Пътят на Гутериш към върха на ООН
Преди да заеме поста в централата на ООН в Ню Йорк, Гутериш беше министър-председател на Португалия от 1995 до 2002 г., а след това върховен комисар на ООН за бежанците от 2005 до 2015 г.
Кандидатурата му за генерален секретар на ООН до голяма степен се основаваше именно на репутацията му като върховен комисар в Женева.
Под ръководството на Гутериш агенцията на ООН за бежанците претърпя дълбока структурна промяна в отговор на хуманитарните кризи в Сирия и други региони.
Гутериш беше възприеман като енергичен модернизатор. Той посещаваше бежански лагери и беше смятан за ефективен, макар и предпазлив защитник на най-уязвимите хора по света.
Но откакто Гутериш беше назначен за генерален секретар през 2016 г., броят на хората по света, разселени заради преследване, конфликти и зверства, почти се е удвоил – от 65,6 милиона до 118 милиона.
Сред тях са 45 милиона деца, които в момента живеят като бежанци или се укриват в палатки край руините на домовете си.
Гутериш не носи отговорност за тяхното страдание, но в сравнение с някои от своите предшественици той беше осезаемо по-сдържан, когато ставаше дума за настояване за дипломатически решения на кризите.
Нарастващото напрежение между постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН – Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ, които притежават правото на вето, допълнително влоши ситуацията.
На този фон Гутериш все по-често изглеждаше като уморен и маргинализиран глас, призоваващ за компромис.
Това беше съдбата на Гутериш, но не и негова вина – да бъде генерален секретар на ООН по времето на Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин. По свои различни начини и тримата изтласкаха на заден план него и самата ООН.
Несигурното бъдеще на ООН
Гутериш ще бъде оценяван, както всички предишни ръководители на ООН, според способността му да защитава цивилните и да спира зверствата, които раздират съвестта на човечеството.
Присъдата на историята ще бъде сурова заради провала му в тази област.
Когато на 31 декември напусне 38-ия етаж на сградата на ООН и слезе с асансьора до зеленомраморното фоайе, ще остави след себе си ООН, която е по-уязвима, отколкото когато и да било след падането на Берлинската стена.
Ако световната организация трябва да оцелее, следващият генерален секретар на ООН ще трябва да направи повече, за да преодолее смъртоносната пропаст между обещанията и реалните резултати.
The Conversation/превод: SafeNews
