България е уязвима от руска пропаганда, а хибридните атаки срещу държавите от ЕС рязко се увеличават. Според бившия председател на ДАНС Цветлин Йовчев страната ни трябва спешно да засили защитата на критичната инфраструктура, да подобри противодействието срещу дронове и да заеме по-категорична позиция спрямо Русия.

Той определи действията на управляващите като „беззъби“ и предупреди за сериозни рискове пред националната сигурност.

По думите му последният случай в Германия не трябва да бъде разглеждан изолирано. Йовчев посочи, че от 2024 г. насам има над четирикратно увеличение на хибридните атаки срещу държави от Европейския съюз.

„За много от тях не може точно да се докаже, че са наредени и проведени от руски служби, но всички следи сочат натам“, коментира той.

Като примери Йовчев посочи кибератака в Норвегия, при която едновременно са били атакувани няколко шлюза, както и атака срещу около 30 предприятия от енергийния сектор в Полша. По думите му в Румъния е била предотвратена мащабна подготвяна диверсия.

Той припомни и по-стари случаи, сред които взривовете в България и Чехия, както и покушението срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев.

Според бившия председател на ДАНС позицията на депутата от „Прогресивна България“ Петър Витанов, че трябва да се изчакат допълнителни доказателства за извършителя на атаката в Германия, не е правилна.

„Той не може да се държи като адвокат на обвиняемия в съда“, заяви Йовчев.

По думите му България не трябва единствено да изразява солидарност с Германия, а да заяви готовност за подкрепа на общи европейски мерки, включително тежки санкции срещу Русия.

„Мисля, че позицията на българската власт в момента в известен степен е беззъба“, каза Йовчев.

Той очерта три основни направления, в които според него трябва да се предприемат действия – категорична политическа реакция, защита на критичната инфраструктура и ефективно противодействие на руската пропаганда в България.

Относно критичната инфраструктура Йовчев посочи необходимостта от спешни мерки за повишаване на киберсигурността и физическата защита.

Според него трябва да бъдат прегледани плановете за сигурност на стратегическите обекти, състоянието на техническите системи, контролът на достъпа, охраната на периметрите и видеонаблюдението.

Той смята, че трябва да бъде актуализирана и организацията на патрулно-постовата дейност въз основа на оценка на риска.

„Ние все още имаме много слаба защита от дронове и то на няколко места, частично само. Това трябва да се вземат успешни мерки“, заяви Йовчев.

По думите му отговорност за сигурността на критичната инфраструктура носят операторите на съответните обекти, но държавата трябва по-активно да ги стимулира да предприемат необходимите действия.

Бившият председател на ДАНС определи като „изключително разкрачена“ позицията на управляващите по отношение на Русия.

Според него една от причините може да е свързана с предстоящите избори.

„По-скоро според мен това в момента е част от предизборната подготовка – да се дадат сигнали към крайни групи, които са русофилски настроени и подкрепят позицията на Путин, за да гласуват. И от друга страна да не обтягаме много риториката с Русия, за да не би нещо да стане“, коментира той.

Според Йовчев подобна политика трудно може да бъде балансирана и в определен момент може да доведе до невъзможност за адекватна реакция.

„Колкото по-рано управляващите се откажат от тази позиция, толкова по-добре ще се случат нещата за тях“, смята той.

Според Йовчев към момента няма достатъчно политическа готовност за сериозен дебат в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност.

Той изрази опасение, че форумът може да бъде използван за предизборни политически цели.

„От тази гледна точка е рано в момента да се свика. Няма готовност“, заяви Йовчев.

По думите му след изборите обаче работата по темата задължително трябва да започне.

Йовчев коментира и подготвяните промени, свързани с работата на ДАНС, включително кадровите назначения и възможността за упражняване на определени странични професионални дейности.

Според него част от промените вероятно целят да улеснят привличането на качествени специалисти в агенцията, които иначе биха се отказали от възможността да практикуват професията си.

Той защити и идеята ръководителите на службите да имат по-голяма свобода при избора на екипа си.

„Когато натоварваме един ръководител с цялата отговорност и изискваме от него да постигне определени резултати, трябва да му дадем възможност той да определи хората, с които иска да работи“, заяви Йовчев.

По думите му конкурсите на теория звучат добре, но на практика могат да затруднят работата на службите, тъй като не винаги показват всички качества, необходими за дадена ръководна позиция.

Той подчерта обаче, че това не означава, че ръководителят може да назначава произволно когото пожелае – съществуват законови изисквания за заемане на съответните длъжности.

Йовчев защити и възможността сроковете за защита на определена класифицирана информация да бъдат продължавани.

По думите му ДАНС не взема това решение самостоятелно, а то се взема от Държавната комисия по сигурността на информацията по предложение на агенцията.

Като пример той посочи разузнавателни операции, при които може да има внедрен човек, чието прикритие би било разкрито, ако информацията бъде преждевременно декласифицирана.

„Има редица такива случаи, в които се налага тези срокове да бъдат продължени. Разбира се, това трябва да бъде мотивирано и да бъде под контрол“, обясни Йовчев.

Бившият шеф на ДАНС коментира и случая с откритото устройство за заглушаване на сигнали в автомобил в столичния квартал „Драгалевци“.

Той заяви, че има съмнения относно някои от публично изнесените версии.

Според него устройство с подобна мощност и антени, каквито са били показани, трудно би могло сериозно и трайно да смути GPS сигнала на самолети. Ако подобно въздействие е възможно, според него то би било за сравнително кратък период.

Йовчев допълни, че установяването на точния източник на такъв сигнал изисква специализирана апаратура и продължително излъчване от самото устройство.

Той постави под съмнение и тезата, че подобно устройство би могло да работи продължително, без да засегне други комуникации.

„Ако това се случи в такъв режим, който трябва да заглушава всички честотни ленти, това ще блокира GSM, телефонните комуникации, Wi-Fi комуникациите в района“, обясни Йовчев.

Източник: NOVA NEWS