Бивш служител на източногерманската тайна служба „Щази“ и дългогодишен приятел на Владимир Путин се оказва в центъра на тайни опити за договаряне на мир между Русия и Украйна. През есента на 2022 г. Матиас Варниг предавал на руския президент послания от Белия дом, а по-късно участвал и в разработването на план за прекратяване на войната, съобщава Financial Times.

Американски юрист поставил началото на тайните контакти

Според разследването, инициатор на неофициалните контакти бил американският юрист Ричард Кон, който преди това работил в московския офис на международната адвокатска кантора Latham & Watkins.

Още през 2021 г. Кон предложил на Ерик Грийн, ръководител на руското направление в Съвета за национална сигурност на САЩ, да бъдат използвани американци с дългогодишни връзки в Русия за неофициални контакти с Москва.

Путин е бил готов да използва тактическо ядрено оръжие в Украйна само седмица след началото на войната — Financial Times

Идеята придобила ново значение след нощно телефонно обаждане до Кон от Москва на 3 март. Негов познат руски бизнесмен, разполагащ с контакти на най-високо равнище в Кремъл, бил силно разтревожен от неуспехите на руската армия в Украйна. По думите му Путин бил готов да използва тактическо ядрено оръжие.

„В ранните часове на 3 март 2022 г. Ричард Кон, адвокат от Уестън, Кънектикът, получил обаждане от Москва, в което го предупредили, че светът е на прага на ядрена война“, пише в статията.

Заплахата е била отстранена чрез преговори с посредничеството на бившия служител на Щази Варниг, а на 11 октомври 2022 г. Г-7 предупреди Путин за последствията от ядрен удар.

„Американски адвокат, банкер и бивш шпионин измислиха план, с който да предотвратят ядрен Армагедон“, се казва в анотацията на статията.

През септември Кон се обърнал към инвестиционния банкер Робърт Форсман, който имал опит в Русия. Форсман предложил да бъде привлечен Матиас Варниг, бивш служител на „Щази“, ръководител на Nord Stream 2 и дългогодишен приятел на Путин. Варниг се съгласил да предава послания на руския президент.

Какво Белият дом искал да чуе Путин

По думите на Кон, Ерик Грийн му възложил да предаде на Путин няколко послания от Белия дом: САЩ не се стремят към смяна на режима в Русия или към унищожаването на страната и искат мир.

На 26 октомври Варниг се срещнал с Кон и Форсман на летището във Франкфурт. Там той прочел отговора на Путин, с когото предишния ден прекарал вечерта насаме.

Според Варниг руският президент бил готов на преговори. За отправна точка можели да послужат договореностите, обсъждани между Русия и Украйна в Истанбул през пролетта на 2022 г. Путин предложил контактите да започнат на високо равнище. Съветникът на американския президент Джо Байдън по националната сигурност Джейк Съливан трябвало да се обади на помощника на Путин Юрий Ушаков. Американците преценили, че непосредствената опасност е намаляла.

„Платформа“: план за мир с териториални отстъпки

По-късно чрез същия неофициален канал бил направен опит да се договори мирен план. Към инициативата, наречена „Платформа“, се присъединил украинският продуцент Александър Роднянски, който имал контакти в Киев. Той бил привлечен чрез американския инвеститор Майкъл Калви.

През януари 2023 г. групата изготвила план на остров Гран Канария. Според предложението Русия трябвало да изтегли войските си от по-голямата част от териториите, завзети след началото на пълномащабното нахлуване, и да се върне към линията на фактически контрол отпреди 24 февруари 2022 г. Русия обаче щяла да запази Крим и част от Донбас.

В замяна Украйна трябвало да признае руския контрол над Крим и да предостави на Русия право на безпрепятствено преминаване по сухопътния коридор към полуострова. На Украйна се предлагала защита от страна на държави членки на НАТО, която да гарантира спазването на примирието.

Путин приел линията на разграничение, но отхвърлил членството в НАТО

По думите на Варниг, Путин разгледал документа ред по ред и се съгласил с предложената линия на разграничение. Руският президент изключил възможността Украйна да се присъедини към НАТО, но допускал членството ѝ в Европейския съюз, както и алтернативни гаранции за сигурност, подобни на обсъжданите в Истанбул.

Александър Роднянски представил предложенията пред украинското ръководство. Президентът Володимир Зеленски и ръководителят на кабинета му обаче отхвърлили териториалните отстъпки. Така планът не получил необходимата подкрепа от Киев, въпреки твърденията на Варниг, че Путин бил приел предложената линия на разграничение.

Защо тайният канал се провалил

През февруари Путин се опитал да установи чрез Юрий Ушаков дали американските посредници действително представляват Вашингтон. Според разказа на Варниг Съливан отговорил, че САЩ не са разрешавали създаването на този канал и нямат нужда от него. След този отговор преговорите постепенно затихнали.

Така неофициалната инициатива, която според участниците е имала за цел да отвори път към мирно споразумение, не довела до официален процес на преговори.

Връзките на Варниг с Вашингтон датират отпреди войната

Контактите между Варниг, Форсман и представители на американската власт започнали много преди 2022 г.

В разследване на Reuters от 2019 г. журналистката Катрин Белтън описала, въз основа на банковата кореспонденция, как Форсман организирал срещи на Варниг с американски представители по време на администрациите на Джордж Буш-младши и Барак Обама.

През 2009 г. Форсман написал, че негов приятел е докладвал за проведените срещи на „големия приятел“, за когото се предполага, че е Путин.

В доклад на комисията на Сената на САЩ за руската намеса в изборите през 2016 г. също се споменава среща между Форсман и Варниг след победата на Доналд Тръмп. Според документа Форсман предал чрез Варниг послание, че новата американска администрация желае подобряване на отношенията с Москва. По думите на Форсман посланието достигнало до Путин.

През март 2025 г. Financial Times съобщи, че Варниг се е опитвал да прокара идеята за възобновяване на проекта Nord Stream 2. Той отрече това.

Тайни контакти без пробив за мир

Разказът за неофициалните преговори очертава опит за изграждане на канал между Вашингтон и Кремъл в момент, когато войната в Украйна ескалира, а опасенията от разширяване на конфликта са сериозни. Предложеният план предвиждал значителни териториални отстъпки от украинска страна, но и изтегляне на руските войски от голяма част от завзетите след 24 февруари 2022 г. територии.

В крайна сметка инициативата се провалила, след като Киев отхвърлил териториалните отстъпки, а Москва поставила под съмнение дали американските посредници действат с официалното одобрение на Вашингтон.

Източник: Financial Times, Reuters, доклад на комисията на Сената на САЩ/Превод:SafeNews