Предполагаемата схема с фиктивни хоспитализации в УМБАЛ „Свети Георги“ повдига редица въпроси за контрола в здравната система. Адвокатът по медицинско право Мария Петрова коментира възможните механизми и отговорността на участниците.
По думите ѝ, ако действително става въпрос за фиктивни хоспитализации, механизмът може да включва различни практики – от отчитане на пациент, който изобщо не е бил в болницата, до оформяне на документи за хоспитализация, въпреки че е извършен единствено преглед или изследване.
„Това, което обществото нарича източване на здравната каса, по смисъла на наказателното право е документна измама, защото някой съставя или ползва документ с невярно съдържание, за да набави на себе си или на болницата някаква облага“, обясни Петрова.
Според нея подобна схема трудно би могла да бъде реализирана единствено от началник на клиника или отделение. Тя допуска, че при отчитането на фиктивни клинични пътеки и хоспитализации би могло да има участие на повече хора.
Петрова посочи и друг възможен механизъм – пациентът действително да е посетил лечебното заведение, но за рутинен преглед или изследване, а впоследствие в документите да бъде отчетен като хоспитализиран. Така болницата би получила средства за дейност, която не е извършена.
По думите ѝ съществува и практика на свръхдиагностициране, при която на пациент се поставя диагноза или се назначава лечение, от които той реално не се нуждае, с цел да бъде отчетена по-скъпа клинична пътека.
Петрова обаче подчерта, че механизмите могат да бъдат различни и тепърва трябва да стане ясно какво конкретно е установило разследването и какво може да бъде доказано.
Тя постави въпроси и за периода, в който се предполага, че са извършвани нарушенията – около четири години. Според нея, ако действително се разследва толкова продължителен период, трябва да бъдат събрани достатъчно доказателства и да бъдат проверени действията на всички лица, които имат отношение към случая.
Адвокатът призова пациентите да бъдат по-активни и редовно да проверяват електронните си здравни досиета. Така те могат да установят дали са им били отчетени хоспитализации, изследвания или други медицински дейности, които реално не са извършвани.
„Хубаво е пациентите да са активни, но не са тези, които ще контролират системата. Тук трябва да се намеси държавата“, заяви Петрова.
Според нея основният проблем е недостатъчният и неефективен контрол.
Сред факторите тя посочи още големия брой лечебни заведения, неясните механизми за сключване на договори с НЗОК и дисбаланса между публичното и частното здравеопазване.
Петрова коментира и че особено уязвими са пациентите с хронични заболявания, които години наред са зависими от определени специалисти. Като пример тя посочи ревматологията, където броят на специалистите е ограничен, а пациентите често изграждат дългогодишна връзка с лекуващите ги лекари.
По думите ѝ, ако нарушенията бъдат доказани, трябва да последват действия от страна на държавата и здравните институции. Тя изрази и опасение разследването да не приключи с „много шум за нищо“.
„Всеки един от нас като здравноосигурен ще бъде ощетен“, каза Мария Петрова.
Тя подчерта, че става въпрос за средства, които гражданите внасят за своето бъдещо лечение, и че ефективният контрол е ключов, за да се гарантира разходването им по предназначение.
SafeNews припомня, че полицейска акция се проведе в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив заради разследване на предполагаемо финансово престъпление. Проверката е свързана с евентуално източване на средства от НЗОК, като в лечебното заведение се иззе медицинска документация и се разпитваха лекари и пациенти.
Източник: bTV
