Черно море се превръща в една от най-опасните зони за търговското корабоплаване, а поредните атаки срещу плавателни съдове край българския бряг поставят въпроса доколко страната ни е подготвена да реагира. Темата коментираха капитан първи ранг Васил Данов и Стайко Топалов от Международната асоциация за борба с дроновете.
По думите на капитан първи ранг Васил Данов от миналата година досега повече от 500 плавателни съда са били атакувани в Черно море.
Според него това показва мащаба на опасността за международното корабоплаване и необходимостта от по-сериозни мерки за защита.
Данов подчерта, че нападенията срещу кораби в близост до българското крайбрежие не са новост. Той определи като закъсняла, но необходима срещата, на която бяха обсъдени възможните мерки за сигурност.
Според него България трябва да разполага с повече възможности не само за спасяване на екипажи след атака, но и за предотвратяване на самите удари.
При последната атака френският морски патрулен самолет „Атлантик“ е засякъл дроновете около 30 минути преди първия удар и е предал информацията на българските Военноморски сили.
Въпреки предупреждението времето не е било достатъчно, за да бъдат достигнати и неутрализирани целите. Екипажът на атакувания кораб обаче е бил предупреден, което е позволило на моряците да се евакуират.
Стайко Топалов направи разграничение между способността на институциите да спасяват хора и възможността им да предотвратяват нападения.
„Първата стъпка е да ги видим, а втората стъпка е да ги неутрализираме“, посочи той.
По думите му България разполага с някои системи за борба с дронове, но те не са достатъчни за противодействие на бързи морски цели. Топалов изрази надежда да бъдат организирани специализирани учения с морски плавателни съдове и безпилотни апарати, за да се проверят реалните възможности за реакция.
Според Васил Данов маршрутите на търговските кораби в Черно море показват стремеж да се избягват по-рисковите зони. По думите му плавателните съдове се движат предимно в периферията на морето и се приближават до българското крайбрежие, за да могат да получат по-добра защита и съдействие при необходимост.
Данов подчерта, че през последните месеци българските Военноморски сили са натрупали опит в издирването и спасяването на хора, както и в оказването на помощ на бедстващи кораби.
В спасителните операции са участвали военноморски съдове и бързоходни катери на „Гранична полиция“, а при предишни инциденти са били използвани и хеликоптери от авиобаза „Крумово“.
Въпреки това дългогодишното изоставане в оборудването и способностите за противодействие не може да бъде преодоляно за няколко седмици, предупреди той.
Сред възможните решения Данов посочи организирането на конвои, при които военни кораби да съпровождат търговските плавателни съдове. За подобна схема обаче са необходими достатъчно ресурси за защита както на военните, така и на търговските кораби.
Според Стайко Топалов декларациите и осъждането на атаките няма да бъдат достатъчни за прекратяване на нападенията, докато продължава военният конфликт.
Той смята, че първата стъпка трябва да бъде изграждането на обща система за наблюдение и обмен на информация между трите черноморски държави.
Необходимо е също да бъдат ясно определени отговорностите на всяка страна и възможностите ѝ да открива и неутрализира различни видове заплахи.
„Мисля, че трябва първото нещо да имаме общо наблюдение, да имаме ясни параметри кой за какво отговаря, кой с какви системи може да въздейства, да открива, да споделяме общата информация“, посочи Топалов.
По думите му подобна координация би позволила по-ранно предупреждение и по-добра преценка дали дадена заплаха може да бъде неутрализирана или е необходимо да се предприемат действия за избягването ѝ.
Топалов обясни, че системите, демонстрирани по време на учението на НАТО „Болт Аут“ в България, са предназначени предимно за защита на конкретни обекти, като пристанища и военни бази. Според него те не могат да осигурят цялостна защита на българското крайбрежие.
По думите му обхватът на подобни системи често е между 3 и 5 километра. Съществуват обаче и специализирани решения за морска среда, включително радари, способни да откриват цели при мъгла и бурно море на значително по-големи разстояния.
Топалов посочи, че някои системи могат да осигуряват наблюдение на дистанция от 120 до 200 километра. Самото откриване на дрон обаче не е достатъчно – необходимо е да има и възможност за своевременно изпращане на средство за противодействие.
Сред методите е т.нар. GPS spoofing – подаване на подвеждащи навигационни сигнали, които могат да объркат системата за ориентация на безпилотния апарат. Топалов даде за пример подобни средства за противодействие, използвани в региона.
Според него защитата трябва да бъде многослойна, така че при неуспех на един метод да могат да се приложат други средства.
Близостта на атакуваните кораби до българския бряг показва, че последствията от подобни инциденти могат да бъдат наблюдавани и от сушата.
Васил Данов посочи, че пушекът от горящ кораб може да се вижда от крайбрежието на значително разстояние. Това допълнително подчертава необходимостта от надеждно наблюдение и по-добра защита на морската акватория.
По отношение на произхода на дроновете Данов предположи, че френският патрулен самолет вероятно е разполагал с информация за направлението, от което са се придвижвали. Беше припомнено и присъствието на американския морски патрулен самолет „Посейдон“ в региона, който разполага със специализирано оборудване за откриване на подводници.
Капитанът постави и въпроса дали някои от предишните инциденти с потънали кораби може да са свързани с използването на торпеда. Тази версия обаче не беше подкрепена с конкретни доказателства.
Според него подобни оръжия могат да причинят тежки повреди под водолинията, което прави установяването на точния механизъм на всяка атака важно за разследването.
На фона на продължаващите нападения основното предизвикателство пред България и останалите черноморски държави остава изграждането на ефективна система за ранно предупреждение, защита на търговските кораби и своевременна реакция при заплаха.
SafeNews припомня, че България може да се изправи пред сериозен икономически удар, ако атаките срещу търговски кораби в Черно море продължат, а застрахователните разходи направят превоза на стоки и горива прекалено скъп.
Източник: bTV
