Представителите на кандидатпрезидентските екипи на Илияна Йотова и Андрей Гюров се разминаха в оценките си за действията на държавата, необходимостта от по-категорична позиция спрямо Русия и възможността за задействане на член 4 от договора на НАТО.
Бившият евродепутат Станимир Илчев, представител на инициативния комитет за издигането на Илияна Йотова за президент, и бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев, част от комитета, подкрепящ Андрей Гюров обсъдиха ролята на президента при кризи за националната сигурност.
Според Илчев Илияна Йотова е реагирала адекватно на ситуацията, като е свикала Консултативния съвет за национална сигурност.
„В светлината на сегашната обстановка действащият президент Йотова, а мисля и бъдещият президент Йотова, направи първото най-необходимо и неотложно нещо – свика КСНС“, заяви той.
По думите му заседанието е преминало без сериозни политически сблъсъци, въпреки критиките на част от опозиционните партии към приетата декларация. Според Илчев възраженията са били свързани с формулировките в документа, които някои политически сили са определили като двусмислени, нерешителни и изпълнени с клишета.
Той подчерта, че основната цел на КСНС е да даде възможност на различните политически сили да изложат позициите си и да бъде направена по-задълбочена оценка на ситуацията.
Илчев определи въвеждането на извънредно положение като значително по-остра мярка, която на този етап би била неестествена реакция.
Филип Гунев защити различна позиция за ролята на президентската институция. Според него държавният глава трябва да изпълнява функцията на коректив на изпълнителната власт, вместо да подкрепя безусловно действията ѝ.
„Идеята въобще да има президентска институция е тя да бъде в някаква форма коректив и баланс, а не безгласна буква в общото управление на държавата“, заяви Гунев.
Той посочи, че според него Илияна Йотова и настоящият премиер споделят една и съща политическа визия, тъй като тя е била част от неговия екип в продължение на 10 години.
„Този президент не може да бъде някакъв коректив, тъй като на 100% подкрепя и е съгласен с това, което правят премиерът и правителството“, коментира той.
По думите му през последните шест месеца държавният глава не е отправял съществени критики към основните политики на кабинета.
Гунев свърза необходимостта от по-категорична президентска позиция с поредицата от инциденти и атаки в Черно море, както и с други случаи, които определи като хибридни и индиректни атаки.
Според него България трябва ясно да посочи произхода на заплахите, за да може да предприеме конкретни действия.
„Дори да искаме помощ от НАТО или да искаме да приемем каквито и да било мерки, те трябва да са срещу някого“, подчерта той.
В разговора беше поставен и въпросът защо Илияна Йотова не посочва директно Русия като агресор във връзка с последните атаки.
Станимир Илчев отхвърли критиките, като заяви, че Йотова е използвала определението „руска агресия“ още в началото на войната.
Според него постоянното повтаряне на една и съща формулировка не допринася за съдържателния политически дебат.
„Трябва ли сега всеки ден да го казва?“, попита той.
Илчев изрази мнение, че президентската кампания се съсредоточава прекомерно върху ограничен кръг геополитически въпроси, вместо да предлага по-широк дебат за политическите решения и техните последици.
Той коментира и действията на САЩ срещу Иран, като посочи, че те също могат да бъдат определени като агресия.
Според него обаче дискусията не трябва да се ограничава единствено до използваните определения.
Илчев защити европейската ориентация на Йотова, като подчерта, че тя не е длъжна да споделя всяка позиция на европейските институции или на изпълнителната власт.
Като пример за политическа самостоятелност той посочи речта ѝ пред Общото събрание на ООН и различията ѝ с министъра на външните работи.
„Тя не желае да бъде евросервилна. Тя каза: „Ние нямаме началници в Брюксел“. Това е много важна фраза“, заяви Илчев.
От своя страна Гунев определи геополитическите квалификации като второстепенен въпрос спрямо необходимостта държавата да обяви какви конкретни мерки ще предприеме за предотвратяване на нови атаки. Той определи действията на САЩ срещу Иран като агресия и заяви, че според него те са вредни както за България, така и за световната икономика.
По отношение на сигурността в Черно море Гунев предупреди за възможността от нови инциденти, като изрази мнение, че Русия променя тактиката си.
„Какви точно са мерките, с които да защитим и да предотвратим следващата атака другата седмица или през следващите седмици? Според мен те ще бъдат неизбежни, тъй като явно виждаме промяна в тактиката на Русия“, заяви той.
Според Гунев, ако институциите не постигнат единна оценка за произхода на заплахите, предприетите мерки няма да бъдат достатъчно ясни и ефективни.
Сред основните различия между двата кандидатпрезидентски екипа е въпросът дали България трябва да поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
Филип Гунев потвърди, че Андрей Гюров подкрепя подобна стъпка. Той уточни, че решението подлежи на обсъждане и има аргументи както в подкрепа, така и против задействането на механизма.
Според Гунев примерите с Полша и Естония показват, че консултациите по член 4 могат да бъдат използвани при заплахи за сигурността и да отворят възможност за допълнителна подкрепа от съюзниците.
Той коментира и изпратеното от България искане за помощ към НАТО във връзка с решенията на КСНС, като посочи, че тази стъпка има по-малка политическа тежест от официалното задействане на член 4.
„Консултациите по член 4 не ти гарантират, че нещо ще стане. Но те са много по-ясен знак, че ние искаме да предотвратим или да предприемем конкретни действия за предотвратяване на поредна атака от Русия“, заяви Гунев.
Източник: bTV
