Снаближаването на изборите и края на годината все по-близо е и срокът за внасянето на Бюджет 2027, а основните параметри на финансовата рамка вече са очертани в плана, изпратен от правителството до Европейската комисия. В него се предвижда дефицитът да е 4,3% от БВП.

Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика уточни пред БНР, че това не е пълният бюджет, а само основните параметри, заложени в него.

„Това свиване на дефицита се постига с комплекс от няколко мерки, които са посочили. Чакаме, разбира се, да видим дали те ще влязат финално в този вариант. Има някои повишавания на данъците, свързани с акцизите върху тютюна и облагането на хазарта. Най-голямата мярка е данък „свръхпечалба“. Това е притеснителен подход от чисто бюджетна гледна точка, еднократна, извънредна мярка, насочена по списък срещу определени бизнеси. … В разходната страна на Бюджет ‘27 има две по-съществени промени – разходите за персонал, за които още не сме видели какво смятат да правят за оптимизация, за да има спестяване на средства, заявили са, че и в сектор сигурност ще има оптимизация на персонала; другото е реформа в ТЕЛК системата, но и там нямаме точно яснота какво ще променят“, обясни той.

По думите му, ако не стане оптимизацията в публичния сектор, ще има нарастване на разходите и по-голям дефицит и правителството ще бъде изправено пред ситуацията или да изпусне дефицита, или да въведе нови увеличения на данъците.

Според него има значителни резерви в работата на данъчната администрация, които могат да бъдат използвани, без да се променят данъчните ставки

„Ако се затварят вратичките за избягване на данъчното облагане, ще има по-висока събираемост, без да се вдигат данъците, т.е. изсветляваш част от сивата икономика, вкарваш пари в бюджета“, заяви Богданов.

По думите му ограничаването на практиките за избягване на данъци трябва да има все по-голяма роля във фискалната политика. Вместо да разчита на извънредни данъчни мерки и нови увеличения на ставките, държавата трябва да подобри събирането на приходите, които вече са предвидени в законодателството.

„Това ще е бъдещето на нашата фискална политика – все повече да се събира това, което го има в законите, просто има хора и бизнеси, които го избягват“, обобщи икономистът.

Източник: БНР