До неотдавна ГЕРБ изглеждаше в доста добро състояние. След тежката 2021 г., когато загуби парламентарните избори от ИТН и „Продължаваме промяната“, а президентските от Румен Радев, партията на Бойко Борисов до голяма степен възстанови влиянието си и в следващите три години неизменно оставаше водеща политическа сила. И тогава дойде катастрофата от април т.г.

Не защото ГЕРБ остана втора на изборите – това се е случвало и преди. Друго се беше променило драматично. Най-напред ГЕРБ падна за първи път под половин милион избиратели, като едва 25 хиляди гласа я деляха от третия на вота – ПП-ДБ. Второ, току-що създадената формация на Радев „Прогресивна България“ надхвърли над три пъти резултата на ГЕРБ.

Тази разлика беше

не само зашеметяваща, но и безпрецедентна.

Дори през 2021 г., когато губеше избори, партията изоставаше с няколко десетки хиляди гласа от победителя. Нещата сега изглеждат още по-лоши от факта, че ПБ спечели не само при най-възрастните, но и при най-младите избиратели, които почти не припознават ГЕРБ.

Това стресна Борисов – както и трябваше. Ако Радев съхрани електоралната си сила през следващите година-две, ГЕРБ ще бъде изхвърлена от местната власт и ще загуби значимостта си като политически фактор. Борисов обяви, че дава 100 дни толеранс на правителството, с което на практика заряза ролята си на опозиция, и се втурна да обикаля партийните структури в страната в опит да ги реорганизира и да им влее нова енергия.

От трескавото търсене на изход се роди герберската инициатива „Новите умове“, чийто замисъл е да отгледа следващото поколение лидери в ГЕРБ. Борисов много се гордее с това, даже говори, че вече разполага с нови хора за министри, макар че избягва въпроса доколко вероятно е скоро да прави подобни назначения. Смени и областните шефове на партията в най-големите градове – София и Варна, като след това ги вкара и в централното ръководство – Изпълнителната комисия.

Променя ли се ГЕРБ така? Не особено.

Първо, Борисов остава лицето на партията. С него не идва само популярността му (доста ниска през последните години), а и бремето на лошите му решения – като се започне от избора на Антон Хекимян за кандидат-кмет в София през 2023 г., довел ГЕРБ до поражение в столицата, и се стигне до съвместното управление с ДПС на Делян Пеевски през 2024 г., приключило с улични протести. Борисов носи отговорността за грешките и никой не го е забравил.

След това – партийното ръководство остава същото. Какво като ги няма вътре Делян Добрев и неколцина други? Водещите фигури на ГЕРБ и сега са преобладаващо хората, които изгубиха изборите през април. Борисов можеше не само да обнови ръководния кръг на партията, но и да посочи някой, който да го наследи. Той остави всичко без промяна.

За нежеланието си да се променят герберите се оправдават, че всъщност нямат причина да се променят. Те си вярват, че кадрите и политиките им са перфектни, и е налице единствено пиар проблем –

не са обяснили на гражданите колко е хубаво да ги управлява ГЕРБ.

Затова рецептата им е да намерят няколко нови (или поне не толкова омръзнали) лица, които да разясняват от телевизионния екран на хората каква благодат е партията за народа, и нещата ще се оправят. За това, че хората ги държат отговорни за злоупотреби и корупция, както се видя на многохилядните демонстрации от миналия декември, предпочитат да си затварят очите. Като че ли е достатъчно да се държат, сякаш това не ги засяга, и хората просто ще забравят миналото.

Но колкото и да се правят, че не им пука от нищо,

герберите и водачът им са уплашени.

Погромът от изборите беше страхотен и няма белези, че нещо се е променило в тяхна полза през тези няколко месеца, в които Радев управлява. Затова бързо наближаващите президентски избори ги стъписват с възможността за поредна тежка загуба, която би разкрила слабостта на ГЕРБ, ще отблъсне още повече нейни симпатизанти и може дори да отприщи вълна от дезертирания към ПБ. Това е причината Борисов толкова да настоява да се събере за изборите с ПП, ДБ или други партии, вместо да участва самостоятелно. Така ще може да прикрие колко е намаляло доверието към ГЕРБ, което веднага би си проличало, ако партията участва със собствен кандидат.

Борисов вече не смята, че изборите са му в кърпа вързани. Напротив, сега се страхува да участва в тях. Въпреки това, бяга от промяната и предпочита да се преструва, че стига да внуши на гражданите, че ГЕРБ е най-добрата партия, ще си върне първото място. А рискът е огромен – още една изборна загуба и партийната машина може окончателно да се счупи.