Над 14 000 видеоклипа, заснети със скрити камери, са иззети от козметичен център в Истанбул. Случаят предизвика скандал в Турция, а собственикът на обекта и човекът, монтирал камерите, са арестувани.

Здравното министерство на страната незабавно е отнело лиценза на обекта и е преустановило дейността му.

По думите на експерта по киберсигурност Осман Демирджан, мащабът на иззетия архив показва, че не става въпрос за единичен случай, а за организирана престъпна схема за търговия с лични данни и неправомерно придобито съдържание.

Демирджан пояснява, че разпространението на подобни материали отдавна не се ограничава само до т.нар. „тъмна мрежа“ (Dark Web).

Все по-често престъпни организации използват затворени групи в популярни приложения за съобщения и социални мрежи за пласирането им.

„Схемата обикновено започва с безплатно споделяне на малък брой изображения, за да се привлекат купувачи. След това се предлагат платени абонаменти, единични продажби или достъп до цели масиви от файлове. Често купувачите препродават съдържанието, което създава вторична и третична мрежа на разпространение“, посочва специалистът.

Според Демирджан изземването на физическия носител или камерата не гарантира пълното унищожаване на архива, тъй като записите може паралелно да са били прехвърляни към облачни сървъри или бази данни извън страната.

По отношение на откриването на скрити устройства в обществени или частни пространства, като съблекални, пробни, козметични салони или хотелски стаи, специалистът препоръчва на първо място щателен визуален преглед на подозрителни предмети като адаптери, контакти, сензори за дим и часовници.

Той предупреждава, че масовите мобилни приложения за откриване на камери не са напълно надеждни и в някои случаи резултатите от тях могат да бъдат подвеждащи.

При съмнение за намерена скрита камера експертът съветва гражданите да не докосват или демонтират устройството, за да не бъдат унищожени ценни уличаващи доказателства, като пръстови отпечатъци и серийни номера.

Вместо това те трябва незабавно да информират правоохранителните органи.

В Турция законодателството за защита на личните данни и разпоредбите за лечебните заведения строго забраняват поставянето на камери в помещения с висока степен на поверителност, отбелязва изданието.

Демирджан посочва, че контролните органи трябва да задълбочат техническите си проверки. При инспекции не бива само да се броят физическите камери, а да се извършва пълен одит на IP адресите и мрежовия трафик на обектите.

Източник: БТА