На19 ноември Народното събрание трябва да проведе избор на 11 членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота. За свободните позиции са издигнати общо 20 кандидати с различен професионален и политически опит – сред тях има бивши министри, народни представители, магистрати, адвокати и университетски преподаватели.

Кандидатите за Съдийската колегия

От общо 11-те места шест са предназначени за Съдийската колегия, а останалите пет – за Прокурорската. За да бъде избран, всеки претендент трябва да получи подкрепата на най-малко 160 народни представители.

Сред номинираните за Съдийската колегия има действащи и бивши съдии, юристи с академична кариера, адвокати и представители на политическия живот.

Емил Дечев е съдия в Софийския градски съд, заемал е поста заместник-министър на правосъдието, а през 2026 г. е бил служебен министър на вътрешните работи. Има участие в разработването на законодателни промени, свързани с механизма за разследване на главния прокурор, както и професионален опит в Съвета на Европа. През 2017 г. също е участвал в процедура за избор на член на ВСС, но не успява да получи необходимата подкрепа. Той е единственият кандидат, предложен и за двете колегии.

Евгений Стайков има опит в ръководството на едни от най-важните съдилища в страната. Бил е заместник-председател на Върховния касационен съд, както и председател на Софийския градски и Софийския апелативен съд. В периода 2003–2007 г. вече е участвал в работата на ВСС като негов член.

Таня Радуловска-Мадамжиева е адвокат и бивш съдия в Софийския районен съд. В професионалната ѝ биография присъстват още председателството на Съюза на съдиите и длъжността заместник-министър на правосъдието. Работила е по инициативи и механизми, насочени към предпазване на магистратите от неправомерно влияние и натиск.

Васил Пандов е адвокат и доцент по международно частно право. Бил е народен представител от „Продължаваме Промяната“, както и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Цвета Рангелова практикува като адвокат в Благоевград и е бивш депутат от „Възраждане“. През 2024 г. политическата формация я предлага за съдия в Конституционния съд, но кандидатурата ѝ не получава необходимата подкрепа.

Цветко Лазаров е съдия в Софийския апелативен съд. През 2020 г. публично поставя въпроса за оказван натиск върху магистрати, свързван с фигурата на Мартин Божанов, известен като Нотариуса.

Калин Баталски заема поста председател на Окръжния съд в Перник. Натрупал е значителен професионален стаж както в съдебната система, така и в преподавателската дейност.

Иван Ранчев е магистрат в Апелативния съд в Пловдив. Преди това е работил като военен следовател, а професионалният му профил включва и преподавателска дейност в областта на криминологията.

Анета Антонова е доцент по гражданско и търговско право в Софийския университет. Освен академичната си кариера тя ръководи Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата (БТПП).

Петьо Славов е адвокат с предишен опит в държавни и изборни институции. Бил е заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и член на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Михаил Малчев е съдия в Софийския градски съд, като към момента е командирован в Софийския апелативен съд. Притежава докторска степен по право и съчетава работата си в съдебната система с университетска преподавателска дейност.

Силвия Цанова е адвокат, а преди това е заемала длъжността заместник изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.

Светлозар Георгиев е бивш съдия в Окръжния съд във Варна. В професионалния му път присъства и ръководна позиция като председател на Военния съд в морския град.

Кои са кандидатите за Прокурорската колегия

За Прокурорската колегия са издигнати петима кандидати, като в списъка фигурира и Емил Дечев, който е номиниран едновременно за двете направления.

Андрей Янкулов е бивш прокурор и служебен министър на правосъдието през 2026 г. Напуска прокуратурата през 2019 г., след избора на Иван Гешев за главен прокурор. След това работи като адвокат и правен експерт в Антикорупционния фонд, където участва в разследвания по случаи на корупция, сред които и „Осемте джуджета“. В качеството си на министър влиза в публичен спор с ВСС по въпроса за статута на Борислав Сарафов.

Веселин Вучков е професор по наказателен процес, бивш министър на вътрешните работи и народен представител от ГЕРБ. През 2015 г. подава оставка от министерския пост заради разногласия с правителството относно назначенията в ръководството на МВР и службите за сигурност.

Стефан Милев е съдия в Софийския градски съд, като преди това е работил и като прокурор. Изпълнявал е временно функциите на председател на Софийския районен съд. Той оглавява съдебния състав, който постановява присъдата от 20 години затвор за Георги Семерджиев.

Иван Калибацев е съдия и бивш председател на Районния съд в Пловдив. През 2022 г. участва в процедура за избор на член на ВСС, но кандидатурата му не е одобрена.

Красимир Комсалов ръководи Окръжния съд в Пазарджик. Професионалният му път преминава през прокуратурата и различни съдебни инстанции – бил е районен и окръжен съдия, включително в Специализирания наказателен съд.

Екатерина Гетова е професор по наказателен процес и директор на Института за държавата и правото към Българската академия на науките (БАН).

Милена Карагьозова е заместник-председател на Окръжния съд във Велико Търново. Преди да заеме тази позиция, има над две десетилетия професионален опит в Районния съд в Горна Оряховица.

Емил Дечев също присъства сред номинациите за Прокурорската колегия. Той е единственият претендент, предложен за места и в двете колегии. Професионалната му биография включва работа като съдия в Софийския градски съд, заместник-министър на правосъдието и служебен министър на вътрешните работи през 2026 г., както и участие в законодателни инициативи и дейност в Съвета на Европа.

Изборът на ВСС и значението му за съдебната власт

Процедурата по попълване на парламентарната квота изисква сериозна политическа подкрепа, тъй като за всеки избран кандидат са необходими най-малко 160 гласа. Това означава, че номинациите трябва да съберат подкрепа отвъд тази на отделните парламентарни групи.

Изборът се провежда на фона на продължаващата работа на настоящия състав на ВСС, чийто мандат изтече през 2022 г., но въпреки това органът продължава да изпълнява функциите си.

Новите членове на съвета ще имат съществено влияние върху управлението на съдебната система. В техните правомощия влизат решенията за назначаването и повишаването на магистрати, дисциплинарната им отговорност, както и други ключови въпроси, свързани с организацията и функционирането на съдебната власт.

Затова изборът на 11-те представители на парламентарната квота е от особено значение не само за бъдещия състав на ВСС, но и за посоката, в която ще се развива управлението на съдебната система през следващия мандат.

 Следващата събота – 21 ноември, следователите ще пристъпят към същинското гласуване.

Тогава магистратите ще определят кои от номинираните кандидати ще станат част от състава на новия Висш съдебен съвет.

Следователите избират своя човек във ВСС: изслушани са двама кандидати за единственото място (ВИДЕО)