Данъкът върху свръхпечалбите и мерките за ограничаване на бюджетния дефицит разделиха икономистите в остър спор. Лъчезар Богданов, Любомир Дацов и Ваня Григорова представиха различни позиции за това откъде трябва да дойдат необходимите средства – чрез по-високи приходи от печелившите сектори или чрез съкращаване и реформиране на държавните разходи.
Любомир Дацов постави под съмнение очакваните приходи от планираните мерки.
„Мога да се хвана на бас, че два пъти по-ниски ще бъдат приходите, които ще съберат от това, което обявиха“, заяви той.
Според Дацов основният проблем е, че Министерството на финансите не предлага достатъчно мерки за ограничаване на разходите.
По думите му, ако са необходими по-високи данъци, те трябва да бъдат въведени по общия ред, а не чрез облагане само на определени сектори.
Ваня Григорова защити обратната теза. По думите ѝ при ръст на банковите печалби от 588% е оправдано част от средствата да бъдат насочени към бюджета.
„Българският бюджет има нужда от средства, така че да плаща пенсии, майчинство, обезщетения за безработица“, посочи тя.
Григорова настоя и за регулиране на банковите такси, които според нея са сред факторите за високите печалби на сектора.
„Категорично трябва да се регулират таксите“, заяви икономистът.
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов определи данъка върху свръхпечалбите като извънредна мярка, до която трябва да се прибягва само в крайни ситуации.
„Рискът е по-скоро в дългосрочното въвеждане на една огромна непредвидимост в данъчната среда“, предупреди той.
Според Богданов не е достатъчно ясно защо ставката е определена на 33%, кои сектори трябва да попаднат в обхвата и по какви критерии една печалба се определя като „свръхпечалба“.
Тримата икономисти се разминаха и по въпроса дали държавата трябва първо да намалява разходите или да увеличава приходите.
Григорова използва аналогия с домакинския бюджет.
„Когато трудно си плащате тока и трудно си осигурявате необходимите неща за детето, вие какво правите – режете му закуската или търсите начини за увеличаване на приходите?“, попита тя.
Богданов отговори със своя аналогия.
„Ако не можеш да си позволиш памперс за детето, не пиеш капучино за 6 евро всеки ден.“
Според Богданов водещият въпрос пред фискалната политика трябва да бъде как България да запази икономическия растеж, инвестициите, ниската безработица и увеличаването на доходите.
Той обърна внимание и на растящата цена на държавния дълг. По думите му лихвените разходи, които преди няколко години са били под 350 млн. евро, могат да достигнат около 1,7 млрд. евро.
Дацов прогнозира, че бюджетният дефицит може да остане около 3,8%, но подчерта, че еднократните приходни решения не могат да заместят структурните промени.
„Кърпенето с еднократни мерки просто няма да помогне в ситуацията, защото това е бягане на дълги разстояния. Това не е спринт“, заключи той.
SafeNews припомня, че дефицитът в бюджета ще достигне заложените в него до 5,7% в края на годината. Това заяви финансовият министър Гълъб Донев в парламента. Той отхвърли очакванията, че средствата по Плана за възстановяване и устойчивост ще свалят значително дефицита и коментира спорните текстове за търговията с домашна ракия.
Бюджетът под натиск! Гълъб Донев с важна прогноза: Дефицитът ще стигне 5,7% в края на годината
Източник: NOVA
