След падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г. Израел разшири военното си присъствие в Южна Сирия и установи контрол върху части от района около демилитаризираната зона край Голанските възвишения. Докато израелските власти обясняват действията си със съображения за сигурност и предотвратяване на трансгранични атаки, местни жители и правозащитни организации съобщават за задържания, навлизания в населени места и изграждане на нови военни позиции. Според анализатори Израел може да се стреми не само към защита на границата, но и към дългосрочно влияние върху развитието на Южна Сирия.
Сирийски земеделец чака сина си повече от две години
„Минаха две години, четири месеца, 24 дни и пет часа“ – това е времето, което сириецът Ахмад Хасан ал Дин твърди, че е изминало, откакто за последно е видял своя син. Младежът Саддам е бил на 17 години, когато през април 2024 г. е бил задържан от израелски войници.
„Саддам беше отишъл да нахрани животните рано сутринта“, разказва пред ДВ баща му, който живее в селището Джубата ал Хашаб, недалеч от Голанските възвишения. Той разказва, че първоначално разговарял със сина си по телефона и получил уверение, че всичко е наред.
По-късно обаче семейството станало свидетел на задържането.
„Обадих му се по телефона и той ми каза, че всичко е наред. Но по-късно видяхме с очите си как го отведоха – с белезници и в окови. Твърдят, че той е навлязъл незаконно на територията на държавата Израел. Но тази зона е наша земеделска земя и имаме разрешение от ООН да работим там“, обяснява Ал Дин.
Бащата е заснел момента, в който войници извеждат сина му през земеделските площи. По информация на ДВ France24 е потвърдил автентичността на видеозаписа.
За да достигат до определени части на буферната зона, сирийските фермери и пастири трябва да разполагат със специални разрешения от UNDOF – мисията на ООН, която наблюдава спазването на договореностите между Израел и Сирия.
Мисията е създадена след споразумението за разделяне на силите от 1974 г., което има за цел да поддържа разделението между сирийските и израелските военни части.
Според хуманитарни организации Саддам, който вече е на 19 години, вероятно продължава да бъде задържан в израелски затвор. ДВ е поискала от израелската армия информация за конкретните обвинения срещу него и за правното основание за задържането му.
В отговора си военният говорител посочва, че Израел задържа сирийци, които според властите могат да представляват потенциална заплаха за сигурността на страната. Не става ясно обаче дали конкретно Саддам е определен като лице, свързано с подобна заплаха.
Как Израел установи контрол върху граничния район
След падането на режима на Асад през декември 2024 г. израелските сили навлязоха в зоната, която дотогава беше наблюдавана от ООН.
Израелски представители обявиха, че договореностите от 1974 г. вече не могат да се считат за действащи и че армията ще остане в района, докато не бъдат гарантирани израелските интереси за сигурност.
Първоначално присъствието беше представяно като временно. С течение на времето обаче военното присъствие започна да придобива все по-постоянен характер.
През ноември 2025 г. представители на UNDOF съобщиха пред журналисти, че Израел е изградил 10 военни бази в района. От тези позиции израелските сили извършват операции и навлизания в сирийските провинции Дараа и Кунейтра.
Според сирийската консултантска фирма „Карам Шаар“ при някои от тези операции участват бронирани военни патрули, които навлизат в населени райони.
„В тези набези често участват бронирани патрули в населени райони, след това по главните пътища се изграждат временни контролно-пропускателни пунктове, на които всички преминаващи сирийски цивилни биват спирани, претърсвани, разпитвани, а телефоните им – проверявани. В някои случаи се събират и биометрични данни“, съобщи през януари сирийската консултантска фирма.
Местни жители твърдят, че израелските военни са извършвали проверки не само по пътищата, но са влизали и в жилища, магазини и училища. По техни разкази са били поставяни ограничения върху достъпа до земеделски земи и водоизточници.
ДВ разполага и с документ от местните власти в Кунейтра, според който израелски военни са конфискували животни и са нанасяли щети върху кладенци, земеделски площи и сгради.
Сред засегнатите е и 65-годишен жител на района, който разказва пред ДВ, че неговият дом е бил разрушен по време на израелска военна операция.
Колко чести са израелските навлизания?
През последните месеци се наблюдава тенденция израелските сили да действат все по-навътре в сирийска територия.
Според данни на център „Сиджил“ между 25 август и 31 декември 2025 г. са регистрирани 818 инцидента, което според организацията се равнява на около 45 случая седмично.
От началото на 2026 г. до момента центърът е отчел още 1 632 нахлувания, или средно около 48 инцидента седмично.
„Сиджил“ следи и случаите на задържане на сирийски граждани от израелските сили. Според неговите данни от декември 2024 г. насам са задържани приблизително 200 души.
В голяма част от случаите задържаните са били освободени сравнително бързо – обикновено до 24 часа след разпит.
Ситуацията със Саддам Ал Дин обаче е различна. Според наличните данни той остава задържан много по-дълго.
Смята се, че в израелски затвори все още има между 40 и 50 сирийски граждани. Сред тях има и четирима или петима души, които са били задържани още преди промяната на властта в Дамаск през 2024 г.
Какво казва международното право?
Задържането на хора на територията на друга държава и последващото им прехвърляне в затвори извън нея пораждат сериозни правни въпроси.
Според експерти подобни действия могат да представляват нарушение на международното хуманитарно право, особено когато става дума за задържане на цивилни без ясно посочено правно основание.
Организации като „Амнести Интернешънъл“ и „Хюман Райтс Уоч“ вече са изразявали сериозни опасения относно действията на Израел в южната част на Сирия и са определяли някои от тях като възможни военни престъпления.
В същото време Израел настоява, че операциите му са продиктувани от необходимостта да предотвратява терористични атаки и други заплахи за сигурността.
Израелската армия посочва, че задържа хора, за които съществуват основателни подозрения, че могат да бъдат свързани с терористична дейност.
Защо Израел разширява присъствието си?
След смяната на властта в Сирия израелските политици все по-често говорят за необходимостта Южна Сирия да остане демилитаризирана.
Израелската армия представя изграждането на нови позиции като част от стратегията за предотвратяване на трансгранични атаки, контрабанда и проникване на въоръжени групировки.
Съществуват обаче и други възможни обяснения.
Местните жители и анализатори не са единодушни дали Израел възнамерява постепенно да установи траен контрол над части от Южна Сирия, или използва военното си присъствие основно като средство за натиск върху новото сирийско правителство.
Съединените щати са се опитвали да посредничат между двете страни за възстановяване на договореностите от 1974 г., но усилията не са довели до окончателно споразумение.
„Първият фактор, който определя подхода на Израел към Сирия, е колективната травма от 7 октомври – страхът от повторна трансгранична инвазия“, пише Елизабет Цурков от института „Ню Лайнс“.
Според нея Израел има сериозни съмнения относно намеренията на новото сирийско правителство и не е убеден, че то действително няма да предприеме действия срещу Израел.
„Тъй като Израел възприема правителството в Дамаск като джихадистко и подчинено на Турция, израелските власти имат интерес то да е достатъчно слабо, за да не представлява заплаха за него“, посочва още Цурков.
Израелските удари достигат и Северна Сирия
Израелското военно присъствие не се ограничава само до непосредствената зона около Голанските възвишения.
Тази седмица израелски самолети нанесоха удари по военновъздушната база „Абу Духур“ в Северна Сирия.
След атаката сирийският външен министър заяви пред американското издание „Аксиос“, че между Дамаск и Израел е бил постигнат известен напредък по въпросите на сигурността.
По думите му обаче Израел впоследствие се е оттеглил от преговорния процес.
„Сигурността не може да е еднопосочна“, заяви сирийският външен министър.
Това изказване показва едно от основните противоречия между двете страни: докато Израел настоява за конкретни гаранции за собствената си сигурност, Сирия твърди, че не може да има устойчиво споразумение, ако израелските сили продължават да действат на сирийска територия.
Ще остане ли Израел в тези райони?
Съществуват и стратегически фактори, които могат да обяснят защо Израел има интерес да запази военното си присъствие.
Сирийският аналитичен център „Етана“ посочва като един от тях връх Хермон. Това е най-високата точка в Сирия и нейното стратегическо положение позволява наблюдение както на части от Сирия, така и на Ливан.
Друг важен въпрос са водните ресурси.
„След интервенцията си в Сирия след падането на Асад, Израел вече има пряк контрол или непряк достъп до повечето водни ресурси – в Кунейтра и западната част на Дараа“, се посочва в анализа на организацията.
Така освен непосредствените военни и отбранителни съображения, контролът върху стратегически територии и достъпът до природни ресурси могат да имат значение за дългосрочната политика на Израел.
Историческият опит също поражда въпроси за това дали сегашната ситуация действително ще остане временна.
Според Х.А. Хелиър от Кралския институт на обединените служби в Лондон съществува риск една временна зона за сигурност постепенно да се превърне в постоянно контролирана или дори анексирана територия.
Военното съотношение на силите в момента е в значителна полза на Израел. Именно поради това сирийската страна има сравнително малко възможности да отговори с военни средства и до голяма степен е принудена да разчита на дипломатически натиск и международно посредничество.
Хелиър обобщава ситуацията така:
„По същество това означава, че те са господстващи. Те имат възможността да правят каквото си искат. Никой няма възможността да им каже „не“, а законите и правилата се пренебрегват напълно, без да се търси какъвто и да е консенсус“.
В крайна сметка въпросът дали израелското присъствие в Южна Сирия ще остане временна мярка за сигурност, или ще се превърне в дългосрочен контрол върху сирийска територия, остава нерешен. Развитието на ситуацията ще зависи както от отношенията между Дамаск и Тел Авив, така и от позицията на САЩ, ООН и останалите международни фактори.
Източник: Deutsche Welle
