Връщането на останките, свързвани с цар Самуил, предизвика не само исторически, но и сериозни научни въпроси. Според проф. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания към БАН процесът е бил прибързан, а политическите мотиви са изпреварили необходимите изследвания. Историкът поставя под съмнение и категоричното определяне на останките като принадлежащи единствено на Самуил.

Според историка все още няма достатъчно научни доказателства, че върнатите останки принадлежат единствено на цар Самуил.

Той припомни, че още откривателят на гробницата я определя като семейна царска гробница, което поставя въпроса дали костният материал не принадлежи на повече от един представител на династията.

Палангурски смята, че преди погребението е трябвало да бъдат извършени всички необходими изследвания, включително генетичен анализ.

„Науката е възможности“, подчерта историкът и определи бързането като политически мотивирано.

„Представете си, че имахме погребение на трима бивши царе, всъщност това е цялата династия на Самуил. Затова казвам, че не всичко беше уредено“, коментира той.

По думите му недостатъчната информация за договореното с Гърция допълнително създава предпоставки за спекулации. Според него българските власти е трябвало да информират обществото поне за основните поети ангажименти, без да се нарушава конфиденциалността на преговорите.

„Липсата на информация, дори да не е най-подробната, създава възможност за спекулация“, посочи Палангурски.

Историкът вижда и по-широко външнополитическо измерение на случая. Той припомни, че фигурата на цар Самуил е свързана със сложните исторически отношения между България и Северна Македония и според него случилото се неизбежно ще се отрази и върху този чувствителен исторически спор.

Палангурски изрази притеснение и от връщането на артефактите на Гърция. По думите му този акт може да създаде прецедент и да доведе до нови искания за връщане на културни ценности между държавите.

Според него това е сложен европейски въпрос, който трябва да се решава чрез научен диалог, а не чрез крайни позиции.

Като пример за по-балансиран подход той посочи връщането на „История славянобългарска“ на Зографския манастир. По думите му в този случай първо са били извършени необходимите проучвания и дигитализация, така че съдържанието на ценния ръкопис да остане достъпно за изследователи, ученици и широката общественост.

SafeNews припомня, че завръщането на тленните останки на цар Самуил в България е резултат от продължителни усилия, културна дипломация и преговори с Гърция. 

„Знаменателен ден за България“: Историци за завръщането на костите на цар Самуил

Източник: БНР