„Знаменателен ден за България“: Историци за завръщането на костите на цар Самуил - Сигурност в новините

Завръщането на тленните останки на цар Самуил в България е резултат от продължителни усилия, културна дипломация и преговори с Гърция. „Възприемам това като един знаменателен ден за нас, тъй като ние нямаме със сигурност нито един средновековен владетел, чиито тленни останки да почиват в България до момента”, заяви историкът проф. Александър Николов в специалното студио на NOVA „Самуил: Завръщането на българския цар“. Секретни преговори и знак за сближаване между България и Гърция Процесът по връщането на останките е бил провеждан при висока степен на дискретност, като за него не е била информирана дори голяма част от академичната общност в България. По думите на проф. Николов разговорите са се водили в сравнително секретен формат, а постигнатият резултат показва положителното развитие на отношенията между България и Гърция. „Това е наистина един красив жест и от наша, и от тяхна страна. Инициативата е резултат от дълги преговори и, разбира се, има и елемент на известна сделка, което е нормално в културната дипломация. Тя е потвърждение за възходящото развитие на нашите отношения с Гърция, което е едно от най-хубавите неща, които се случиха след влизането ни в Европейския съюз”, коментира проф. Николов. Заедно с мощите на цар Самуил в България пристигат и други исторически и религиозни предмети, предоставени от гръцката страна. Археологът гл. асистент Методи Златков посочи, че сред тях има ценни артефакти с религиозен характер. „Със сигурност това са впечатляващи предмети – църковна утвар, мощехранителници, кръстове и части от икони”, обясни археологът. Той подчерта, че страната ни разполага с необходимия научен капацитет за извършването на антропологични и лабораторни изследвания на костните останки. Според него е важно да бъдат използвани най-съвременните възможности на науката, включително чрез участие на специалисти от България и чужбина. „Надявам се, че ще бъдат осигурени и финансирани всички възможности, за да бъдат направени най-съвременните изследвания от български и чуждестранни учени”, допълни експертът. Защо София е избрана за място на покой на цар Самуил Изборът София да бъде мястото, където ще бъдат положени тленните останки на цар Самуил, според проф. Николов има ясна историческа обосновка. Историкът припомни значението на Средец и района около днешната столица в периода на Самуиловата династия. Градът и разположените в близост крепости са имали съществено значение за отбраната на българската държава. „София е едно абсолютно подходящо място, ако човек познава историята на Самуиловата династия. Средец тогава играе много важна роля, както и крепостите около него в отбраната на българското царство”, посочи историкът. И двамата учени определиха цар Самуил като важна фигура от българската средновековна история и символ на продължителната съпротива срещу Византия. „Това е владетел, който е водил дългогодишна политика на борба и на неотстъпчивост над 40 години. И то в един период, в който ситуацията е доста негативна, защото срещу нас се изправя Византия, която тогава е в една от най-добрите си форми”, завърши гл. асистент Методи Златков. Историческото наследство и отношенията със Северна Македония В разговора беше засегнат и въпросът дали връщането на останките на цар Самуил може да има отражение върху отношенията между България и Северна Македония, както и върху продължаващите спорове около общото историческо наследство. Проф. Александър Николов коментира, че според него българските учебници представят историята въз основа на историческите извори, като в същото време съседните държави имат право на собствен исторически прочит. По думите му това право обаче не трябва да води до интерпретации, които пренебрегват или изопачават българското историческо наследство. Историкът отбеляза, че на ниво обикновени граждани между хората от двете страни не се наблюдава същото разделение, което се вижда в политическите отношения. Според него именно политическата среда остава сериозен фактор за трудното сближаване между България и Северна Македония. „На ниво политика и естаблишмънт там има един много сериозен отпор срещу сближаването между двете страни. В България също има хора, които профитират от тези по-студени отношения. Струва ми се, че това събитие при правилна интерпретация и при толерантност от наша страна може да послужи като един мост за бъдещо сближаване”, допълни проф. Николов. Археологът Методи Златков призова вниманието да бъде насочено преди всичко към значението на връщането на останките за България, без събитието да се превръща в повод за ново политическо противопоставяне. „Трябва да го гледаме основно от наша гледна точка – че това е изключително важно за България в момента. Как го приемат в Северна Македония, си е тяхно право”, обобщи той. Политическата воля и усилията за връщането на мощите Историците коментираха и ролята на държавните институции и политическия елит в процеса по връщането на останките. Според проф. Николов настоящото събитие е кулминация на усилия, които са продължили десетилетия. Той определи връщането на тленните останки като резултат от дългогодишна работа, която в крайна сметка е дала резултат по време на правителството на премиера Румен Радев. Паралелно с това учените се спряха и на твърденията, че остров Свети Ахил, където са били открити костите, може да се превърне в голям поклоннически и туристически център за българите. Според експертите подобни очаквания не отчитат реалните условия на място. Островът се намира на територията на днешна Гърция, в район с чувствителна гранична специфика, а достъпът до него е затруднен. До него се стига чрез понтонен мост, а самата базилика, свързвана с цар Самуил, е в руини. Учените посочиха още, че обезлюдяването на района и сложният достъп допълнително ограничават възможностите мястото да се превърне в мащабен център за поклонение. „Това място се намира на територията на чужда държава и не можем да искаме от тях такова място за българска памет там”, добави Методи Златков. Ковчегът беше изнесен с военен почет След кацането на самолета шпалир от гвардейци изнесе ковчега с тленните останки на цар Самуил. Военната почетна церемония продължи с транспортирането на ковчега към площад „Княз Александър I“, където вече се бяха събрали множество граждани. Преди пристигането си в София самолетът „Спартан“ премина над центъра на столицата, като беше съпроводен във въздуха от изтребители на българските Военновъздушни сили – две двойки МиГ-29 и F-16. Правителствената делегация пристигна от Солун За официалното предаване на останките в Гърция отпътува правителствена делегация, водена от министър-председателя Румен Радев. Делегацията пътува с военно-транспортния самолет до Солун, където днес се проведе официалната церемония по предаването на тленните останки. Церемонията се състоя в Музея на византийската култура в Солун, откъдето ковчегът беше транспортиран обратно в България. След завръщането си в София ковчегът с тленните останки на цар Самуил беше поставен на площад „Княз Александър I“, където започна официалната церемония по посрещането. Хиляди млади хора изпълниха площад „Ал. Батенберг“ Хиляди млади хора се събраха в центъра на София, за да посрещнат тленните останки на цар Самуил. Началото на церемонията се забави с около половин час, но още 30 минути преди обявения час площад „Ал. Батенберг“ вече беше изпълнен с деца и младежи. Сред присъстващите се раздаваха български знамена, а много от младите хора разговаряха помежду си и обсъждаха какво знаят за цар Самуил и неговото място в българската история. Докато множеството очакваше началото на церемонията, мъж от тълпата изненада присъстващите с изпълнение на гайда. Музиката допълни атмосферата на събитието и привлече вниманието на хората на площада. В същото време вътрешният министър Иван Демерджиев напусна редиците на официалните гости и се присъедини към група деца от клуб „Млад планинар“ от Петрич. Държавният елит присъства на церемонията Около стотина официални лица присъстваха на церемонията в София. Сред тях беше президентът Илияна Йотова, както и няколко бивши министър-председатели – Бойко Борисов, Кирил Петков, Николай Денков и Димитър Главчев. Сред официалните гости бяха и бившите президенти Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. На площад „Княз Александър I“ присъстваха още множество депутати, евродепутатите Кристиан Вигенин, Андрей Новаков и Андрей Ковачев, министри, омбудсманът Велислава Делчева, председателят на ДАНС Пламен Тончев, кметът на София Васил Терзиев, както и патриарх Даниил. Така връщането на тленните останки на цар Самуил в България се превърна в значимо държавно и обществено събитие, посрещнато на централния столичен площад от представители на институциите и множество граждани, сред които преобладаваха деца и млади хора. Румен Радев: Площад „Княз Александър I“ посрещна тленните останки на цар Самуил Министър-председателят Румен Радев пристигна на площад „Княз Александър I“, където се провежда церемонията по посрещането на тленните останки на цар Самуил. Събитието бе съпроводено с аплодисменти от събралите се граждани. Аплодисменти съпроводиха церемонията Площадът посрещна с бурни аплодисменти всяка следваща част от церемонията по връщането на тленните останки на цар Самуил в България. Овации прозвучаха при прелитането на самолетите над центъра, при свалянето на останките от самолета на летището, както и при пристигането им по жълтите павета. С аплодисменти бе посрещнат и премиерът Румен Радев, който пристигна пръв на площада. Паметта за цар Самуил и тежките години за България Този площад е бил свидетел на множество паради и шествия, а през него многократно е преминавала шумната река на българската история. Днес обаче поводът е различен – хората са се събрали, за да изпълнят дългоочакван исторически дълг. Пред тях са положени тленните останки на цар Самуил. „Нему се падна тежката задача да брани родината в съседство с могъщата византийска империя, да понася удари в гръб“, заяви в словото си премиерът Румен Радев. Той припомни имената на едни от най-значимите български владетели, сред които Аспарух, Тервел, св. княз Борис Първи Покръстител и неговият син Симеон Велики. По думите му обаче историческата съдба, както и човешката, не следва постоянна посока. „Летописите пазят величието на много български владетели – визионерът Аспарух, войнът Тервел, св. Княз Борис Първи покръстител, синът му Симеон Велики, но историческата съдба, както и човешката е изменчива. След години на възход настъпват времена на тежки изпитания. Пада Велики Преслав, а Самуил и братята му наследяват отслабена България“, започна словото си премиерът Румен Радев. Владетелят, прекарал живота си във войни Радев подчерта, че на Самуил се пада съдбата да прекара целия си живот в непрестанни военни сблъсъци, защитавайки българската държава и народа. „На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни за отстояването на българщината, да понася болката от раните с войниците си“, каза премиерът. Той припомни и факта, че именно счупената ръка на Самуил години по-късно се превръща в един от ключовите белези, помогнали на историците да идентифицират останките му, открити на остров Ахил. „След години именно счупената му ръка ще помогне на историците да го познаят на остров Ахил“, посочи Радев. По думите му царят прекарвал голяма част от живота си на кон, водейки войските си и стремейки се да запази държавното единство на България. Последните мигове на цар Самуил Премиерът определи последните мигове от живота на владетеля като трагичен епизод, сравним с библейска трагедия. „Последният епизод от живота му е достоен за библейска трагедия – Самуил е ранен, с войската му е пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници“, заяви Румен Радев. Той акцентира върху човешката страна на трагедията и върху болката на владетеля, който вижда съдбата на своите воини. „Какво по-голямо благородство от сърцето на владетеля, което се разкъсва при вида на осакатените си войни?“, продължи Радев. Връщането на останките – символ на историческа памет и приятелство В речта си премиерът обърна внимание и на значението на днешния акт за отношенията между България и Гърция. „Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като върховно благо“, заяви Радев. Той благодари на премиера на Гърция Кириакос Мицотакис за проявените, по думите му, мъдрост и кураж, довели до историческото споразумение за връщането на тленните останки на цар Самуил в България. „Затова днес благодарих на премиера на приятелката Гърция Кириакос Мицотакис за мъдростта и куража заедно да постигнем това историческо споразумение и да върнем тленните останки на нашия цар, където е земята му“, каза още Радев. Според него постигнатото споразумение има значение не само за историческата памет, но и за двустранните отношения между България и Гърция. „Това споразумение укрепва още повече отношенията между двете страни“, подчерта премиерът. Радев изрази благодарност и към всички хора, които са участвали в преговорите и процеса по връщането на цар Самуил в България. Шест десетилетия усилия и завръщане след 1000 години Премиерът обърна внимание и на дългия път, който е изминат, преди останките на владетеля да се върнат в България. „Не е случайно, че неговият гроб не открит 1000 години след гибелта му, а 60 години усилия дават резултат днес, защото днес след 1000 години посрещаме неговия дух, непримиримост и завета му да пази България“, заяви Радев. По думите му връщането на тленните останки представлява връзка между миналото и настоящето и има символично значение за бъдещето на страната. „Този акт хвърля мост през вековете и лекува неверието в нашето бъдеще, защото България е била и ще бъде“, каза премиерът. Той завърши словото си с почит към владетеля и неговата историческа роля: „Вечен покой и слава на война и пазителя на нашия народ“, завърши премиерът. Шествие до „Света София“ Церемонията продължава с шествие до църквата „Света София“, където гражданите ще могат да отдадат почит пред тленните останки на цар Самуил. В храма ще бъде отслужен и трисагий – молитвено последование в памет на починалия владетел. https://safenews.bg/na-zhivo-1000-godini-po-kasno-%e2%80%93-czar-samuil-se-zavrastha/