България е отправила официално искане към НАТО за допълнителна военна подкрепа заради нарастващите рискове за сигурността в Черноморския регион. Сред поисканите способности са бойна авиация, ракетни комплекси, системи за противодействие на дронове и патрулни самолети. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на честванията на Празника на авиацията и Българските военновъздушни сили.

Засилващото се напрежение в Черно море налага модернизация на армията

Според военния министър обстановката в Черноморския регион става все по-сложна, а увеличаващата се интензивност на атаките създава допълнителни предизвикателства пред отбраната на съюзническите държави. Последните инциденти в близост до територията на страни от НАТО показват необходимостта България да ускори модернизацията на въоръжените си сили и да придобие нови отбранителни системи.

„Както виждате, интензитетът на ударите в Черно море се засилва с всеки изминал ден. Вчера имаше ситуация, при която бяха нанесени удари в териториалните води на Румъния. Това показва още веднъж необходимостта от модернизация на Въоръжените сили на България и придобиването на необходимите системи“, посочи Стоянов.

Министърът потвърди, че българската страна вече е предприела официални действия за получаване на допълнителна подкрепа от Алианса. Искането е насочено към ръководството на НАТО и има за цел да засили отбранителния капацитет на страната, включително чрез евентуално разполагане на съюзнически сили на българска територия.

„Изпратили сме писма и искане до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ на съюзническите сили с настояване за усилване на нашите способности, което означава и разполагане на допълнителни сили на наша територия. Очакваме тяхното решение. На този етап не е потвърдено с какво точно и по какъв начин ще бъдем подсилени“, обясни министърът.

Каква военна помощ е поискала България

Заявката до НАТО обхваща различни видове военни способности, които биха могли да подобрят наблюдението, въздушната защита и реакцията при евентуални заплахи. Сред тях са бойни самолети, ракетни системи, средства за противодействие на безпилотни летателни апарати и патрулна авиация.

„Поискали сме както авиация, така и ракетни комплекси, антидрон системи и патрулна авиация. Тоест – целият възможен спектър. Разбира се, нашите съюзници имат ограничени възможности. Румъния също има необходимост от допълнителни способности, както и Балтийските страни“, заяви Стоянов.

Към момента няма яснота какви конкретни системи, техника или военни формирования могат да бъдат предоставени на България. Решението ще зависи и от наличните ресурси на съюзниците, които трябва да съобразят собствените си отбранителни потребности с исканията за подкрепа от различните части на източния фланг на НАТО.

По думите на министъра през последните дни се наблюдава промяна в стратегическия фокус на Алианса, като сигурността в Черно море получава все по-голямо внимание наред с рисковете в Балтийския регион.

„Ако доскоро погледът беше насочен към Балтийските страни, от седмица той вече е насочен и към Черно море. Надяваме се на бърза реакция и усилване на нашите способности“, допълни той.

България, Румъния и Турция подготвят общ подход към сигурността

Според Димитър Стоянов укрепването на отбраната в Черно море не може да се разглежда единствено като въпрос на допълнителна техника и военно присъствие. Необходимо е и засилване на координацията между държавите в региона, така че реакцията при инциденти и заплахи да бъде съгласувана.

Министърът посочи, че България поддържа активни контакти със съюзниците си от Балтийския регион и обменя с тях информация и опит във връзка с предизвикателствата пред сигурността. Същевременно той подчерта, че страната ни също има натрупан практически опит в действията при подобни ситуации.

„Ситуациите, каквито има в Балтийските страни, вече ги има и при нас. Нашият опит не е по-малък от техния. В пълно сътрудничество сме с тях и имаме както тяхната, така и политическа подкрепа. Но най-важното е тук, в Черноморския регион, заедно с Румъния и Турция, да изработим единна стратегия за действие“, заяви военният министър.

За постигането на тази цел се очаква да бъде организирана среща между представители на отбранителните ведомства на България, Румъния и Турция. В разговорите се предвижда да участват както министрите на отбраната, така и началниците на отбраната на трите държави.

„Очаквам скоро да проведем такава среща с министрите на отбраната на Турция и Румъния, както и с началниците на отбраната. Необходимо е да координираме действията си и да имаме общ подход към ситуацията в Черно море“, обясни Стоянов.

Военният министър изрази надежда, че нарастващото внимание на НАТО и европейските партньори към региона ще доведе до конкретни решения за допълнителни отбранителни способности и по-добра координация между съюзниците.

Разследването на инцидентите не е в правомощията на армията

По време на изявлението си Стоянов коментира и въпроса дали има установени данни за лицата или страните, отговорни за последните инциденти с дронове и атакувани плавателни съдове в Черно море.

Той уточни, че Министерството на отбраната и Българската армия не са разследващи органи, които установяват извършителите и провеждат наказателни разследвания. Задачите на военнослужещите в конкретната ситуация са били свързани с оказване на необходимото съдействие и осигуряване на безопасността при извършваните действия.

„Българската армия не е разследващ орган. Това, което ние можехме да свършим с товарването на спасителите и прегледа на кораба, го направихме, макар и в изключително сложна ситуация. Виждате, че нашите военнослужещи се справят чудесно при тези условия“, заяви той.

По думите му военните са изпълнили задачите си при сложни условия, като са предоставили необходимата помощ в рамките на своите правомощия. Установяването на отговорността за инцидентите остава задача на компетентните институции.

Пълна защита от дронове и ракети не може да бъде гарантирана

Димитър Стоянов подчерта, че дори при разполагането на допълнителни сили и техника от НАТО не може да се постигне 100% защита срещу всички военни заплахи в Черноморския регион.

Като аргумент той посочи, че въпреки наличието на съюзнически отбранителни способности в Румъния, Балтийските държави и Полша, атаките с безпилотни летателни апарати и балистични ракети продължават. Според него конфликтът в Украйна показва колко бързо се развиват съвременните военни технологии и колко трудно е да се предотврати всеки възможен удар.

„Виждате, че въпреки разположените сили и средства в Румъния, Балтийските страни и Полша, стопроцентова защита не може да съществува. Виждаме, че и двете воюващи страни разполагат с най-новите технологии. Ако някой си мисли, че в Украйна или Русия няма модерни технологии, точно там се използват едни от най-новите разработки. И въпреки всичко ударите с дронове и балистични ракети продължават“, подчерта Стоянов.

Според министъра основната цел на отбранителните системи е да намаляват риска от успешни атаки и да ограничават последиците от тях, а не да създават очакване за абсолютна сигурност.

„Въпросът е рискът да бъде сведен до възможно най-ниското ниво. Ние правим това със собствени сили и средства. Разположили сме достатъчно средства за кинетично противодействие и наблюдение“, обясни военният министър.

Той съобщи още, че България вече използва две системи за наблюдение и разпознаване на обекти в собствената си морска акватория. Предвижда се да бъде въведена и трета система, която по думите му ще разчита на технология, неприложена досега в страната.

Очаква се новото оборудване да допринесе за подобряване на наблюдението и за по-ефективното установяване на обекти в българските морски пространства.

Предстои нов опит за изтегляне на кораба „Челси 3“

В изявлението си министърът на отбраната засегна и ситуацията с плавателния съд „Челси 3“, който се намира на около 10 километра източно от Лозенец.

По информацията, с която разполага Стоянов, корабът остава на котва, а предишният опит за изтеглянето му е бил преустановен заради неблагоприятните метеорологични условия. Очаква се да бъде организирана нова операция, когато обстановката позволи безопасното ѝ провеждане.

„Корабът се намира източно, на около 10 километра от Лозенец, на котва. Очаква се да започне нова операция за изтеглянето му. Вчера, доколкото знам от колегите от Министерството на транспорта, операцията е била прекратена именно заради лошите метеорологични условия“, обясни Стоянов.

Военният министър изрази надежда, че подобряването на времето ще позволи дейностите по изтеглянето на плавателния съд да бъдат възобновени. Към момента операцията остава зависима от метеорологичните условия и възможността действията да бъдат извършени безопасно.