Двойно по-високи данъчни глоби за гражданите и бизнеса се предвиждат от 2027 г. с проектозаконите на Министерството на финансите. В редица текстове размерът на санкциите остава същият като числова стойност, но вместо в левове вече ще бъде посочен в евро. Така например глоба от 500 лева ще стане 500 евро.

Мотивите на финансовото министерство са, че голяма част от санкциите не са актуализирани от близо 20 години и вече не изпълняват ефективно възпиращата си функция.

Предложенията обаче предизвикаха остра реакция от работодателските организации и бизнеса.

Преди близо седем години Ивайло Тотев създава собствена агенция за недвижими имоти. Постепенно бизнесът му се разраства и днес в компанията работят 30 души. Той е силно притеснен от предвиденото увеличение на глобите, което според него ще засегне най-сериозно малките и средните предприятия.

„Малкият бизнес не винаги разполага с отделно счетоводство. Много пъти собствениците сами осчетоводяват всички разходи. Когато трябва да носиш отговорност за всичко и сам да се справяш с различни задачи, е напълно възможно да пропуснеш срок или поради липса на специализиран опит да не попълниш даден документ правилно. Една потенциална двойна санкция може да се окаже пагубна за малък бизнес“, коментира Ивайло Тотев.

По думите му повечето малки предприятия работят с ограничени маржове на печалба и всеки допълнителен разход може да се отрази сериозно на дейността им.

„Когато един малък бизнес не печели, а едва оцелява, дори малка санкция може да се окаже пагубна за мотивацията на собственика да продължи да се занимава с този бизнес“, допълва той.

Ако гражданин пропусне срока за подаване на годишната данъчна декларация, досега глобата беше 500 лева. С проектозакона се предлага тя да стане 500 евро. Санкцията за декларация с невярно съдържание пък се предвижда да нарасне от 1000 лева на 1000 евро.

Работодател, който не е удържал и внесъл дължимия данък в бюджета, ще плаща глоба от 1000 евро, а при повторно нарушение санкцията ще бъде 2000 евро.

Промени се предвиждат и при нарушения на Закона за данъка върху добавената стойност. Досега гражданите и фирмите са подлежали на еднакви санкции, но новите текстове предвиждат удвояване на глобите за компаниите, докато административните наказания за физическите лица остават без промяна.

Увеличение на санкциите се предлага и в Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, както и в Закона за счетоводството.

От Българската търговско-промишлена палата реагираха остро на предложенията.

„Държавата има правомощия да извърши подобна промяна, но ние категорично възразихме срещу начина и подхода, по който това се извършва, а именно със 100-процентова трансформация на глобите от левове в евро“, коментира Васил Тодоров, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата.

По думите му подобен подход изпраща негативен сигнал към бизнеса и гражданите, особено на фона на усилията на държавата да ограничи спекулативното повишаване на цените.

„Без ясен разчет на инфлационните процеси, с едно чисто математическо трансформиране от лев в евро, се дава изключително лош сигнал към предприятията и гражданите. Това в бъдеще може да компрометира усилията на държавата да се бори със спекулативното увеличение на цените на стоките и услугите“, допълни Тодоров.

От Министерството на финансите обясниха, че размерът на санкциите в българското законодателство е сравнително нисък, а голяма част от глобите не са актуализирани от 2007 г. насам. Според ведомството по-високите санкции ще засегнат единствено нарушителите.

„Основната цел на предложението е възстановяването на превантивната и възпиращата функция на закона, тъй като през годините инфлацията и икономическият растеж са обезценили размера на част от санкциите до символични размери. В резултат на промените се очаква да бъде подобрена фискалната дисциплина, лицата да бъдат насърчени към доброволно спазване на данъчното законодателство и да се въздържат от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане“, посочват от финансовото министерство.

Според адвокат Адриян Мурлиев мотивите към законопроекта не съдържат достатъчно задълбочен анализ на икономическите последици от предвиденото увеличение.

„Сякаш повърхностно е подходено към тези промени. Реквизитите са налице, изискванията са спазени, но няма дълбочина на анализа. Липсва и икономически анализ, който достатъчно убедително да доведе до заключението, че е необходимо такова стремглаво увеличение“, коментира той.

По думите му промените могат да засегнат сериозно малките и средните предприятия, особено при формални нарушения с ниска обществена опасност.

„Едно неподадено в срок декларация може да доведе до по-голяма санкция, но закъснението може да бъде само два или три дни. Подобни случаи не представляват непременно обществена опасност за държавата и бюджета, за да се налага двойна глоба“, посочи Мурлиев.

Адвокатът обаче подчерта, че има нарушения, при които по-сериозните санкции са оправдани.

„Ако умишлено си премълчал нещо в данъчната си декларация, очевидно става въпрос за опит за укриване на данъци. Не е нормално да говорим за санкции, приети преди 20 години, които все още са актуални като размер за такъв тип нарушения“, коментира той.

Според Мурлиев е необходим по-балансиран подход, при който санкциите да бъдат актуализирани според тежестта на съответното нарушение.

„Има глоби, които наистина имат нужда от актуализация, тъй като превантивната им функция не е достатъчно ефективна. Страхът от санкция в размер на 250 евро, честно казано, липсва. Има предприятия, които предпочитат да платят дадена глоба, вместо да спазят закона, защото така им излиза икономически по-изгодно“, допълни адвокатът.

Той посочи и възможностите за противодействие срещу предложенията. След приемането на законопроекта от парламента президентът може да наложи вето, което да върне текстовете за ново обсъждане.

„Практиката обаче показва, че подобно вето най-вероятно няма да доведе до резултат, а само ще отложи приемането на закона. Той отново ще мине през Народното събрание и ще бъде приет“, смята Мурлиев.

Другата възможност е президентът да сезира Конституционния съд. Дали ще предприеме такава стъпка и дали съдът ще открие основания за отмяна на текстовете, предстои да стане ясно.

Източник: bTV