20 ноември 2026

Сигурност в новините

Сигурните новини
No Result
Покажи всички резултати
  • Начало
  • България
  • Крими & Темида
  • Свят
  • Бизнес
  • Спорт
  • Култура
  • Здраве
  • Избори
    • Договори
    • Тарифа
  • Интервю
  • Коментари
Сигурните новини
No Result
Покажи всички резултати

След „Черна писта“ идва „Диагноза България“: Мартин Атанасов създаде карта на съмнителните разходи в здравеопазването

Новата платформа на 19-годишният Атанасов събира на едно място данните за 180 държавни и общински болници и осветява над 605 млн. лв. в съмнителни разходи и поръчки само за 2025 г.

от Димитър Димитров
07.07.26 11:51
в България, Здраве, Темите на деня
Време за четене: 1 минута
След „Черна писта“ идва „Диагноза България“: Мартин Атанасов създаде карта на съмнителните разходи в здравеопазването

МБАЛ Доверие
 

Преди година „Черна писта“ показа на България нещо, което всички усещахме, но никой не беше виждал в цялата му тежест – къде, колко често и колко болезнено се случват катастрофите по пътищата ни. Тогава хиляди червени точки превърнаха сухата статистика в картина, която не можеше да бъде подмината.

Места, за които се говореше като за „опасни“, изведнъж се видяха като натрупан системен проблем. Не като отделни случаи или лош късмет, а като следи от бездействие, които могат да бъдат проследени, разбрани и променени.

Сега 19-годишният Мартин Атанасов, създателят на „Черна писта“, насочва гражданската енергия към нова система, която засяга всеки българин – здравеопазването

 

Новият му проект се казва „Диагноза България“ | diagnozabulgaria.com и за първи път събира на едно място данни за това къде и как се харчат парите на Здравната каса, как се управляват 180-те държавни и общински болници у нас, за какво отиват парите за обществените поръчки на болниците и къде числата започват да изглеждат необичайно.

Ако „Черна писта“ показа къде по пътищата ни се повтаря трагедията, „Диагноза България“ показва къде в здравната система системно се губят колосални средства и до какво води това.

 

Как работи и какво може платформата

„Диагноза България“ стъпва единствено на официални публични източници: Министерство на здравеопазването и финансовите отчети на болниците (които за пръв път биват публикувани в пълен вид), данни от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за клиничните пътеки, плащанията към лечебни заведения и разходите при лекарствата, Централизираната система за обществени поръчки, НЗИС и други. Зад всяка стойност стои справка, отчет или друг документ — нищо не е прогноза или мнение.

 

Системата е разделена на шест модула, които покриват основните проблеми на здравната система:

Държавни и общински болници – данни с пълен профил на всяко лечебно заведение: бюджет и разходи, количествени показатели, заплати на персонала, изпълнени дейности към НЗОК, икономически показатели. Всички тези данни са сравнени с аналогични болници (големи УМБАЛ с големи УМБАЛ, МБАЛ, СБАЛ и т.н., за да е максимално точен анализът) и при отклонения в данните платформата го маркира като аномалия.

Персонал – пълни данни за средна, максимална и минимална заплата по щат за всички държавни и общински болници. Данните са налични за всеки месец на 2025 и за януари и февруари 2026 г., където средната брутна заплата на национално ниво е 1076 €. Модулът има много опции за анализ и сравнение по позиции, тип болници, национално и регионално равнище и пълен преглед на данните.

Обществени поръчки – модулът анализира около 3 хиляди обществени поръчки от лечебните заведения за 2025 г. с обща стойност над 1,2 млрд. лева. Анализират се стойности, бр. участници, срокове за кандидатстване, ценови разлики и платформата маркира риск-индекс за всяка поръчка. На база индексът се маркират около 156 млн. лева, които са подозрителни и биха изисквали допълнителни проверки.

Лекарства – платформата отваря данните за това на какви цени се плащат лекарствата в болниците от НЗОК и къде има разминаване и ценови аномалии. Общата анализирана сума е 1,67 млрд. лева, в които се откриват аномалии за около 60 млн. лв. които е могло да бъдат спестени;
Здравна каса – къде и за какво плаща Здравната каса? Къде са тези 2,5 милиона хоспитализации през 2025 г., какви са обемите на конкретните процедури у нас, как се отчитат и изпълняват от болниците и откриват ли се аномалии. Информация за всичко това, която стъпва на около 1,2 млн. реда официални данни от НЗОК, дава модулът.

Общото между всички модули са сигналите, които с помощта на изкуствен интелект се събират и анализират: където разход, поръчка или лекарство се отклонява статистически значимо от сходните, платформата маркира като аномалия. Аномалията не е обвинение. Тя е сигнал и покана за по-внимателен поглед. Място, където обществото, институциите и самата система трябва да попитат „защо“ и да предприемат действия.

 

Данните ги има. Прозрачността – не

Само за 2025 г. Националната здравноосигурителна каса плаща над 4 милиарда лева за болнична помощ — почти половината от целия си бюджет. Това са обществени пари, от всички нас. Но досега за обикновения гражданин беше почти невъзможно да разбере какво се случва с тях след това.

Данните съществуват – във финансови отчети, регистри, обществени поръчки, справки на институции. Но са разпилени в различни системи, в различни формати и на различни места. Толкова разпилени, че на практика обществото ( а и самите институции) не може да види пълната картина.

Затова никой не знае лесно дали една болница купува лекарство на разумна цена, или плаща в пъти повече от друга сходна болница. Никой не може бързо да види дали разходите за охрана, консултанти и външни услуги не растат за сметка на храната и заплатите. Никой не може да сравни дали една обществена поръчка е нормална, или изглежда като аномалия.

„Диагноза България“ осветлява всичко това.

 

605 980 966 лв. в съмнителни разходи и поръчки

Според анализите на официалните данни в „Диагноза България“ за 2025 г. платформата осветява 605 980 966 лв. в съмнителни разходи и поръчки. Това е общият размер на аномалиите от всички модули, при които се откриват показват отклонения, заслужаващи проверка, обяснение и публичен разговор.

605 млн. лв. са пари, които в друга реалност можеха да означават по-малко доплащане за пациентите. По-добро заплащане за лекари и медицински сестри. По-модерна апаратура. По-добра храна в болниците. По-малко напуснали специалисти. По-малко чакане. По-достойна грижа. Защото когато парите в здравеопазването изтичат неефективно, цената не е счетоводна, а човешка – и понякога в човешки животи.

За първи път можем да получим от едно място бързо и ефективно отговори на въпроси, като например:

Наистина ли едно и също лекарство се купува за около 30 лв на единица в една болница, а в друга – при сходни обеми – същото струва близо 30 пъти повече на единица? Кои са болниците? Кое е лекарството? Кога е купено?

Всеки може да намери тази информация вече.

Наистина ли има държавни и общински болници, които плащат стотици хиляди за нелогични разходи – охрана, консултантски и външни услуги, граждански договори – докато отделенията им са в плачевно материално състояние, а заплатите на лекарите и медицинските сестри са под средните за страната? Кои са тези болници? За какво отива бюджетът им и как изглежда сравнен с подобни болници? Кои са директорите на тези болници и кой ги е назначил?

Отговори на всичко това вече има на diagnozabulgaria.com

Кои са обществените поръчки, които се анексират или договарят на чувствително по-висока от прогнозната цена, често при един-единствен участник или при „редовен“ изпълнител?
Истина ли е че болници отчитат необичайно голям обем по дадена процедура спрямо всички свои аналози? Кои са тези отклонения? Защо общински болници в малки градове с няколко десетки легла имат изписвани стотици сложни и скъпи процедури по клинични пътеки? Всички тези данни и анализи вече са публични.

Каква е „Диагноза(та) България“?

„Диагнозата звучи тежко, но тя не е краят. Тя е първият честен момент, в който разбираш какво не е наред. А когато знаеш какво не е наред, можеш да започнеш да лекуваш.

 

Това е и смисълът на платформата — не да атакува здравната система, а да я направи видима. Не да сочи с пръст, а да покаже къде числата не изглеждат нормално. Не да произнася присъди, а да даде на гражданите, журналистите, институциите и самите болници инструмент за проверка, сравнение и промяна.

 

Когато направих „Черна писта“, видях колко силни могат да бъдат данните, когато ги извадиш от таблиците и ги превърнеш в нещо, което хората могат да разберат. Тогава показахме къде по пътищата трагедиите се повтарят, докато свикнем да ги наричаме случайност.

Сега здравеопазването има нужда от същата честност. „Диагноза България“ не е атака срещу болниците. Тя е опит да видим къде системата боледува, за да можем да я лекуваме. Не соча с пръст към конкретен човек или лечебно заведение. Соча към проблем, който засяга всички ни – как се харчат обществените пари, които трябва да се връщат при пациента като по-добра грижа.

 

Вярвам, че добрите решения се взимат на основата на факти, не на усещания, връзки или удобни обяснения. Затова събрахме данните, подредихме ги и ги направихме достъпни. Преценката какво означават оставям на хората – защото информираният гражданин може да решава по-добре от всеки, който решава вместо него.“, споделя Мартин Атанасов.

 

 

Източник: „Диагноза България“

Още новини четете в: България, Здраве, Темите на деня
За още актуални новини: Последвайте ни в Google News
Етикети: безопасност в новинитеболнициданниДиагноза Българияздравеопазванеизкуствен интелектлекарстваМартин АтанасовНЗОКновининовинитеновините днесновините на деняобществени поръчкипрозрачностразходи

СподелиTweetИзпратиСподелиСподелиИзпрати
Предишна

Турция няма да пусне „Боташ“: България влиза в битка за най-скъпия газов договор

Вижте още

Системата се пропуква: В Софийската районна прокуратура избухна недоволство заради орязване на хора и пари

Прочетете още

Пътната полиция обяви и засилени проверки в рамките на акция „Зима“
България

Нощен рай за джигитите: КАТ предупреди – една снимка от камера е много по-скъпа от обикновената глоба

20.11.26 23:03

Докато акция „Зима“ засилва вниманието към безопасността по пътищата, през тъмната част на денонощието контролът от КАТ остава значително по-ограничен....

Вижте още
„Това не е нова сглобка“: Асен Василев защити общия вот за ВСС и отвори фронт за лекарските заплати и майчинството в бюджета
България

„Това не е нова сглобка“: Асен Василев защити общия вот за ВСС и отвори фронт за лекарските заплати и майчинството в бюджета

20.11.26 22:37

"Това не е нова сглобка, а изпълнение на предизборно обещание.“ С тези думи лидерът на ПП Асен Василев обясни подкрепата...

Вижте още
„Последната миля я свършихме ние“: Пеканов обяви два големи успеха и отчете почти перфектно изпълнение на ПВУ
България

„Последната миля я свършихме ние“: Пеканов обяви два големи успеха и отчете почти перфектно изпълнение на ПВУ

20.11.26 22:15

Изборът на нов ВСС  и приключването на ключовите етапи по ПВУ са двата успеха, с които България отбелязва напредък. Такава...

Вижте още
„Децата не могат да бъдат оставени само на родителски контрол“: Милошев поиска общ европейски онлайн щит и опазване на историята под Черно море
България

„Децата не могат да бъдат оставени само на родителски контрол“: Милошев поиска общ европейски онлайн щит и опазване на историята под Черно море

20.11.26 22:04

Дигиталната безопасност на децата и опазването на подводното културно наследство бяха сред темите, по които България потърси по-активно европейско сътрудничество...

Вижте още
Сигурност в новините

Сигурност в новините. Новини от България и света.

  • Общи условия за ползване
  • Реклама
  • Контакти
  • И

Следвайте ни в:

© 2026 Safenews.bg. Всички права запазени.
No Result
Покажи всички резултати
  • Новините днес
  • Темите на деня
  • България
  • Крими & Темида
  • Свят
  • Бизнес
  • Спорт
  • Култура
  • Шоу нюз
  • Здраве
  • Живот
  • Избори
  • Интервю
  • Коментари
  • Политика за бисквитки (ЕС)