Инвестиция за стотици милиони и съпротива от местните жители
Зад публичните послания за зелена енергия, енергийна независимост и устойчиво развитие стои инвестиционен проект, който предизвиква сериозни разногласия в Североизточна България. Основният въпрос е дали предвидените икономически ползи ще компенсират възможните последици за местната икономика, земеделието, собствеността и развитието на региона.
Началото на казуса е през 2022 г., когато „Добротич уинд“ обявява намерението си да изгради мащабен ветроенергиен комплекс на територията на общините Ветрино и Вълчи дол. Предварително обявената стойност на инвестицията е приблизително 600 милиона евро. С административното придвижване на документите е ангажирано упълномощеното лице Биляна Петрова.
Според изложената от противниците на проекта версия още в началния етап е имало желание процедурите да бъдат ускорени. Това обаче среща отпор от страна на местни земеделски производители, предприемачи и жители, които поставят под съмнение целесъобразността на инвестицията.
В разказа на хората, противопоставящи се на проекта, се съдържат и сериозни обвинения към изпълнителния директор на компанията Катина Йорданова. Те твърдят, че са били отправяни заплахи и са правени опити за сплашване на противници на ветропарка.
Посочва се и за среща между Йорданова и Ивелин Михайлов, на която според неговата версия са присъствали две лица, свързвани с подземния свят. Михайлов твърди, че по време на разговора му били предложени значителни икономически облаги, ако прекрати публичната си съпротива срещу инвестиционното намерение. По думите му той отказал предложението.
Успоредно с развитието на спора започват и остри публични критики към „Исторически парк“ и неговото ръководство. Така дискусията около енергийния проект постепенно се преплита с медийни публикации, политически коментари и взаимни обвинения.
Международният инвеститор и въпросите около CWP
Една от основните линии в конфликта води към международната компания CWP, която има присъствие в сектора на възобновяемата енергия на Балканите.
Във връзка с проекта „Добротич уинд“ като важна фигура се посочва Димитър Енчев, ръководител на CWP. В политическите твърдения около казуса се поставя акцент и върху неговите бизнес отношения с Иво Прокопиев.
Именно тези връзки са сред причините противниците на инвестицията да разглеждат случващото се не само като икономически спор, но и като потенциален сблъсък между корпоративни, политически и медийни интереси.
Според критиците на проекта подобни отношения могат да създадат предпоставки за влияние върху решенията на местната и централната власт. Към момента обаче подобни твърдения изискват конкретни доказателства – документи, финансови зависимости, официална кореспонденция и проверими свидетелства. Самото наличие на бизнес или политически контакти не доказва неправомерно влияние.
Борисов, Ана Бърнабич и твърденията за намеса от Сърбия
През пролетта на 2023 г. спорът придобива още по-широк политически обхват.
Според разказа на участниците в събитията тогавашният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов организира среща с кмета на Ветрино д-р Димитър Димитров и Ивелин Михайлов.
По техните твърдения по време на разговора Борисов е настоявал проектът да получи подкрепа. Като аргумент той посочил, че сръбският министър-председател по това време Ана Бърнабич лично е отправила молба към него за съдействие по инвестиционното намерение.
Според същия разказ обаче представителите на местната страна не променили позицията си и отказали да подкрепят изграждането на ветропарка.
Този епизод поставя редица въпроси за характера на отношенията между инвеститора, сръбските политически среди и българските представители на властта. Защо сръбски премиер би потърсил съдействие за проект, който се реализира на българска територия? Имало ли е официални разговори между двете държави? Каква е била ролята на CWP в подобна комуникация?
Отговорите на тези въпроси биха могли да бъдат потърсени чрез официални документи, дипломатическа кореспонденция и позиции на участниците в срещата.
Общинският съвет във Ветрино се превръща в център на конфликта
След отказа на местното ръководство да подкрепи инвестицията напрежението между двете страни се засилва.
Противниците на ветропарка твърдят, че впоследствие са били предприети действия за въздействие върху позициите на общинските съветници. В публично разпространената им версия се споменава и за ангажиране на фирма, която да проучи състава на Общинския съвет и да съдейства за промяна на нагласите при предстоящото гласуване.
Същевременно местни жители организират протестни действия. Напрежението около заседанието на Общинския съвет във Ветрино се покачва, а предложението, свързано с инвестиционното намерение, не получава очакваната подкрепа. В крайна сметка съветниците гласуват „въздържал се“.
За хората, които се противопоставят на проекта, залогът е много по-голям от изграждането на поредния енергиен обект. Според тях реализацията му може да промени дългосрочно икономическия профил на района и да засегне традиционни дейности като земеделието, местния бизнес и туризма.
Те поставят въпроса кой ще носи отговорност за евентуалните последици и каква част от икономическите ползи ще останат в общините, върху чиято територия се предвижда изграждането на съоръженията.
Местните избори през 2023 г. пренасят спора на политическата сцена
Противопоставянето около ветропарка не остава ограничено до административните процедури. През местните избори през 2023 г. конфликтът се превръща и в част от политическата надпревара за управлението на общината.
Според версията на противниците на инвестицията около проекта се формира политическа и медийна кампания срещу досегашното общинско ръководство и икономическите структури, които не подкрепят изграждането на ветропарка.
В публичния дебат се включват и национални политически сили. Един от спорните моменти е начинът, по който противниците на инвестицията са представяни в медиите, включително чрез обвинения за предполагаеми проруски зависимости.
Въпреки политическото напрежение изборите са спечелени от досегашното управление и новосъздадената партия „Величие“.
Резултатът не слага край на конфликта. Напротив – след изборите неговият център постепенно се измества от самия инвестиционен проект към Ивелин Михайлов и дейността на „Исторически парк“.
В публичното пространство се появяват множество критични материали, видеа и разследвания. Сред авторите, които активно коментират темата, са Симон Милков, Станислав Цанов и Любомир Жечев.
Комисията за „Исторически парк“ и политическите обвинения
В рамките на 50-ото Народно събрание е създадена временна парламентарна комисия, която разглежда дейността на „Исторически парк“ и Ивелин Михайлов.
Според неговите политически съмишленици работата на комисията е била едностранчива, а засегнатата страна не е получила достатъчно възможности да представи своята позиция и аргументи.
В заключенията на комисията са включени твърдения за предполагаеми финансови нарушения и връзки с Русия. Тези констатации стават част от още по-широкия политически спор около Михайлов.
Допълнителни дискусии предизвиква и фактът, че инициативата за създаването на комисията идва от „Възраждане“. Това е политическа сила, около чиито отношения с руската партия „Единна Русия“ също има публични спорове и политически обвинения.
Така се оформя своеобразен парадокс в политическия дебат: партия, определяна като проруска от свои опоненти, участва в проверка на човек, срещу когото също са отправяни обвинения за предполагаеми руски зависимости.
Независимо от политическите интерпретации, подобни твърдения следва да бъдат оценявани въз основа на конкретни доказателства, а не чрез взаимни квалификации.
21 гласа, Конституционният съд и влизането на „Величие“ в парламента
Конфликтът придобива ново политическо измерение след парламентарните избори за 51-вото Народно събрание.
Първоначално партия „Величие“ остава извън парламента с отчетен резултат от 3,999%, при необходима бариера от 4%. Разликата до влизането в Народното събрание е изчислена на едва 21 гласа.
От партията оспорват резултатите и сезират Конституционния съд. След проверка на изборните книжа и повторно преброяване на гласове са установени нарушения, които водят до промяна в разпределението на мандатите.
Последва частично касиране на изборния резултат – безпрецедентен за съвременната политическа история на България случай в този му мащаб. В резултат на съдебното решение „Величие“ получава възможност да влезе в парламента месеци след провеждането на изборите.
Случилото се допълнително изостря отношенията между партията и останалите политически сили.
Междувременно срещу Ивелин Михайлов започват действия от страна на Комисията за противодействие на корупцията. Неговите съмишленици определят тези действия като форма на политически натиск и репресия. От своя страна институционалните действия следва да бъдат оценявани според конкретните основания, събраните доказателства и развитието на съответните производства.
Случаят „Чибук 1“ в Сърбия и регионалните интереси на CWP
За да бъде разбран по-широкият контекст на спора във Ветрино, вниманието трябва да бъде насочено и към дейността на CWP в Сърбия.
Сред големите енергийни проекти, свързани с компанията в съседната държава, е „Чибук 1“ – ветроенергиен комплекс с инвестиционна стойност около 228 милиона евро.
Подготовката на инвестицията започва през 2011 г., като проектът се превръща в един от значимите обекти за производство на вятърна енергия в Сърбия.
През 2014 г. американското посолство в Белград проявява интерес към развитието на проекта и публично подкрепя инвестицията като част от усилията за насърчаване на енергийното развитие.
През септември 2015 г. обаче възниква скандал около аудиозапис, свързван с Никола Петрович – по това време ръководител на държавната енергийна компания EMS и близък до сръбския президент Александър Вучич.
В записа се обсъжда предполагаемо искане на подкуп в размер на 2 милиона евро, свързано с присъединяването на проекта към електропреносната мрежа.
Случаят поставя сериозни въпроси за отношенията между големите енергийни инвеститори, държавните енергийни дружества и политическата власт в Сърбия.
В същия период Ана Бърнабич е свързвана с CWP в Сърбия. През 2016 г. тя влиза в правителството като министър на държавната администрация и местното самоуправление, а през 2017 г. заема поста министър-председател.
Тази хронология е важна за анализа на политическата и икономическата среда, в която се развиват големите енергийни проекти на Балканите. Тя обаче не представлява сама по себе си доказателство, че CWP е назначавала политически представители или е упражнявала контрол върху сръбското правителство.
Основният въпрос остава свързан с механизмите, чрез които международните инвеститори изграждат отношения с политическите ръководства и държавните институции в страните, в които реализират своите проекти.
Корпоративно влияние и политически зависимости – има ли общ модел между България и Сърбия?
Критиците на CWP настояват, че инвестиционното намерение във Ветрино трябва да бъде разглеждано в контекста на цялостното присъствие на компанията в региона.
Според тях е необходимо да се проследи как големите енергийни инвеститори получават административна подкрепа, разрешителни, държавни стимули и благоприятни условия за реализация на мащабните си проекти.
Особено важен е въпросът за финансовия модел на възобновяемата енергия. Кой поема инвестиционния риск? Как се определят цените на произведената електроенергия? Предвиждат ли се субсидии или други форми на държавна подкрепа? Каква част от приходите и икономическите ползи достига до местните общности?
Това са въпроси, които имат пряко отношение към проекта „Добротич уинд“.
Противниците на инвестицията смятат, че икономическите интереси на региона могат да бъдат поставени в неблагоприятна позиция, ако ползите от проекта останат основно за инвеститора, докато местните жители поемат евентуалните негативни последици.
Темата е особено чувствителна за общини, в които земеделието, частната собственост, малкият бизнес и туристическите инвестиции са сред основните икономически фактори.
Спорът се задълбочава и заради опитите икономическите възражения срещу проекта да бъдат обвързвани с геополитически позиции.
Ивелин Михайлов и неговите съмишленици твърдят, че са били представяни като проводници на руски интереси заради противопоставянето си на ветропарка. Те отхвърлят подобни квалификации и заявяват, че действията им са продиктувани от желанието местната общност да запази правото си сама да определя икономическото и социалното развитие на региона.
От друга страна, руското влияние в енергетиката е реална тема за политиката и сигурността на Балканите. Тя обаче не може да бъде използвана като заместител на конкретни доказателства за нарушения.
Ако съществуват финансови, корпоративни или енергийни зависимости, те трябва да бъдат установени и публично представени. Същото важи и за сигналите за корпоративен натиск, подкупи, заплахи или злоупотреба с власт.
Нито една от страните в конфликта не може да бъде поставяна извън закона чрез медийни внушения и политически определения.
Кой печели от зеления преход и кой носи цената?
Случаят „Добротич уинд“ поставя въпроси, които далеч надхвърлят границите на Ветрино и Вълчи дол. Той е част от по-големия дебат за ролята на международните енергийни компании при формирането на политиките за възобновяема енергия в балканските държави.
Как се гарантира прозрачността на подобни инвестиции? Какви са реалните механизми за защита на местните жители и собствениците на земя? Има ли достатъчно обществен контрол върху административните процедури? Как се проверяват сигналите за политическо влияние и корупционни практики?
Не по-малко съществена е и ролята на медиите. При проекти с подобен финансов мащаб и сериозен обществен интерес журналистическата отговорност изисква да бъдат представени позициите на всички участници – както на инвеститорите, така и на техните противници.
Зеленият преход не може да бъде основание за непрозрачни договорености, заобикаляне на обществения интерес или ограничаване на правата на местните общности.
Ако има извършени престъпления, те трябва да бъдат разследвани. Ако съществуват политически зависимости, те трябва да бъдат установени. Ако определени икономически интереси могат да застрашат развитието на цели райони, обществото има право да знае кой стои зад тях и какви са реалните последици.
Историята около ветропарка във Ветрино показва как един голям инвестиционен проект може да се превърне в продължителен конфликт за икономическо влияние, политическа власт, собственост и бъдещето на местните общности.
В крайна сметка въпросът не е просто дали България трябва да развива повече вятърна енергия. Същественото е кой определя местоположението на подобни инвестиции, при какви условия се реализират, кой извлича ползите и кой поема рисковете.
Защото енергийната независимост не би имала истинска стойност, ако постигането ѝ става за сметка на независимостта на местните общности, защитата на частната собственост и върховенството на закона.
