Мъглата изведнъж станала непрогледна
Във фаталния вторник Константин пътувал от Бургас към Казанлък. По думите му видимостта първоначално била около 100 метра, но в района на участъка между Шумен и Ямбол мъглата рязко се сгъстила.
„Видимостта беше около 100-ина метра и точно на Шумен – Ямбол, като отсечено с нож беше, стана доста плътна мъглата. Карах на темпомат и намалих. Стори ми се недостатъчно намаляването. Втори път намалих до около 75 км/ч и видях хора да махат точно след моста. Отбих в аварийната лента и веднага излязох от буса. Дори не го изгасих – ръчна, аварийни. И започнах и аз да махам. Линейките се чуваха отвсякъде, по-бързо не можеха да дойдат според мен“, разказва Атанасов.
Той забелязал хора, които се опитвали да предупредят останалите шофьори за опасността. Без да се колебае, се присъединил към тях.
Четирима мъже застанали срещу идващите автомобили
Константин и още трима души включили фенерите на телефоните си и тръгнали срещу движението. Целта им била да накарат приближаващите автомобили да намалят и да спрат, преди да попаднат във вече образувалата се верижна катастрофа.
Ситуацията обаче била изключително опасна. По думите му автомобилите и тежкотоварните камиони продължавали да се движат с висока скорост, без да се съобразяват с лошата видимост.
„Идваха като бомби – и камиони, и коли със страшна скорост. Камионите караха с 90 км/ч, а пък колите – със 140 км/ч. Нямаше никакво притеснение за това, че има гъста мъгла. Хората си караха или-или“, спомня си той.
Мъжете се стараели да поддържат около 200 метра дистанция, за да имат шофьорите достатъчно пространство да реагират и да спрат навреме.
Постепенно обаче доброволците започнали да намаляват. От четирима останали трима, после двама, докато накрая Константин се оказал сам.
Сам срещу камионите в опит да спре нови удари
Най-опасният момент настъпил в района, където автомобилите, идващи от Ямбол, се включвали в магистралата. Там се пресичали потоците от превозни средства и Атанасов трябвало да предупреждава шофьори, движещи се от различни посоки.
„В началото бяхме четирима души. Постепенно останахме трима, двама и само аз накрая. Стана и опасно, защото тези, които излизат от Ямбол, за да се включат в магистралата, и тези, които пътуват по магистралата, точно там се събират и ти си между два камиона. И се опитваш да спреш и двата, защото и двата ще се нанижат във верижната катастрофа“, разказва той.
Автомобилите пристигали на групи по пет-шест. Въпреки риска Константин продължил да сигнализира на водачите и успял да предотврати нови сблъсъци.
„Успяхме да спираме всичко, нямаше удари. Звъннах на 112 да питам дали полицията вече няма да спре движението“, обяснява професионалният шофьор.
Около 20 минути по-късно полицията пристигнала и отцепила движението.
Видяното на мястото на катастрофата го потресло
Атанасов предполага, че е изминал около километър – километър и половина в обратна посока, докато предупреждавал останалите шофьори. След това се отправил към мястото на тежката катастрофа.
Картината там била нещо, което никога дотогава не бил виждал.
„Някъде километър, километър и половина съм вървял в обратна посока сигурно. После ходих до епицентъра на събитието, просто беше потресаващо там. Никога не съм виждал такова нещо – война! Все по-зли стават катастрофите“, казва Константин Атанасов.
По думите му ситуацията изисквала специализирана медицинска помощ. Наложило се да бъдат използвани инструменти за изваждането на пострадали от смачканите автомобили, а пораженията по превозните средства били толкова сериозни, че обичайните действия за оказване на първа помощ не били достатъчни.
„Хората с инструменти и с какво ли не не можеха да изправят ламарини, за да вадят хора. Беше по-специална ситуация. Лекари трябваше, парамедици. Не беше за първа помощ, не че не съм искал да дам, но по-важно беше още повече жертви да не станат, защото нямаше кой да ги спира тези хора, които летят“, разказва той.
Високата скорост и липсата на преценка за условията
Константин е категоричен, че част от шофьорите изобщо не се съобразявали с гъстата мъгла на „Тракия“. Забелязал и опасни маневри, включително изпреварвания при изключително малка дистанция между автомобилите.
„Имаше хора, които изпреварваха с много висока скорост и зад тях такива, които ги натискат с мигач. Имам предвид на метър дистанция и иска да го изпревари, тоест това говоря за над 140 километра в час“, посочва той.
Според професионалния шофьор човешката грешка и несъобразената скорост са в основата на подобни тежки инциденти. Той обръща внимание, че на магистралата могат да се движат автомобили с различна скорост, а при ограничена видимост рискът от удар нараства значително.
„Кой да понесе отговорност?! Никой няма да ви дойде да ви каже на ухото: „Карай по-внимателно, защото мъгла има и ще се удариш“. Те си мислят, че няма нищо на пътя и ето – явно има. Може някой да кара с 50, което е разрешено, минимална скорост на магистралата. А друг със 140 да влезе в него, защото няма видимост, не може да реагира. Не всички коли имат камери, с които виждат в мъглата и спират сами“, коментира Атанасов.
Той допълва, че и самият той е шофирал при още по-гъста мъгла, но според него подобни условия не правят пътуването невъзможно, ако водачите проявяват необходимото внимание.
„Според мен всичко беше висока скорост, непреценена ситуация за много гъста мъгла. И в по-гъста мъгла съм карал, може да се шофира, просто трябва да се внимава“, казва той.
Днес Константин Атанасов не се определя като герой. Радва се обаче, че е успял да помогне и че благодарение на действията му и на останалите мъже не се е стигнало до още удари в опасния участък.
