Българското здравеопазване от години поглъща все повече средства, но въпросите защо пациентите продължават да се сблъскват с недостиг на услуги, а болниците трупат проблеми, остават без категоричен отговор. Според д-р Николай Болтаджиев диагнозата е ясна, а причината не е нито в лекарите, нито в пациентите.
„Българското здравеопазване е болно от лошо управление и от лоши политици“, заяви бившият член на Надзорния съвет на НЗОК от квотата на работодателите в предаването „Лице в лице“ по bTV.
Проблемът не е в законите, а в тези, които ги пишат
По думите му нито лекарите, нито пациентите, нито самите болници могат да променят правилата в системата, защото те се определят от законодателството.
Според д-р Болтаджиев скандалите в здравеопазването рядко са свързани с нарушения на закона, а много по-често са следствие от лошо написани нормативни текстове. Той е категоричен, че проблемите са резултат както от неразбиране на процесите в сектора, така и от силно лобистко влияние.
Фармаиндустрията и обществените поръчки под прицел
Една от темите, които д-р Болтаджиев постави, е начинът, по който се закупуват лекарства, заплащани от Националната здравноосигурителна каса. Според него обществените поръчки не са ефективният механизъм за намаляване на разходите и в много случаи водят до обратния резултат.
„Това не е начин за решаване на проблема“, подчерта той.
Като възможно решение експертът предлага НЗОК да договаря директно цените на определени медикаменти, както вече прави с други лекарства, включително инсулина. По думите му подобен модел се прилага успешно и в редица европейски държави.
Защо държавните болници плащат повече?
Д-р Болтаджиев направи разграничение между държавните и частните лечебни заведения, като посочи, че различният модел на управление оказва влияние и върху разходите.
„Държавните болници харчат чужди пари. За тях няма значение за колко ще купят едно оборудване, докато частникът, когато купува лекарство или оборудване, си вади от джоба тези пари“, коментира той.
Според него именно обществените поръчки често водят до значително по-високи цени в сравнение с покупките, които извършват частните лечебни заведения.
Защо болниците стават все повече?
По време на разговора беше засегнат и въпросът за постоянно увеличаващия се брой болници в страната. Д-р Болтаджиев посочи като пример развитието на очната помощ през последните години. По думите му след нормативни промени редица медицински центрове са били принудени да се пререгистрират като болници.
„Ето ви още 40 очни болници отгоре“, заяви той.
Според експерта решението не е механично закриване на лечебни заведения, а цялостна промяна в организацията на медицинската помощ.
Една трета от клиничните пътеки могат да излязат от болниците
Бившият член на Надзорния съвет на НЗОК смята, че голяма част от дейностите, които в момента се извършват в болнични условия, спокойно могат да бъдат прехвърлени в извънболничната помощ.
„Трябва да изкарат всички амбулаторни дейности извън болниците. Това са поне една трета от клиничните пътеки. Могат да се работят амбулаторно“, заяви той.
Според него ограниченията при достъпа до извънболнична помощ също са сериозен проблем за пациентите.
По думите му лимитите при направленията и медицинските дейности често принуждават лекарите да насочват хората към болници, за да получат необходимите изследвания и лечение.
„Ново правителство, но същите хора“
Д-р Болтаджиев отправи критики и към липсата на кадрови промени в управлението на здравната система.
„Ние виждаме ново правителство с голямо мнозинство, но хората са същите. Съвсем същите“, коментира той.
Според него политиците често критикуват проблеми, които самите те са създали през годините чрез законодателни решения и липса на последователни реформи.
Думите му идват на фона на поредните обществени дебати за бъдещето на здравеопазването, недостига на средства в системата и необходимостта от промени в организацията на медицинската помощ. Засега обаче диагнозата остава поставена, а въпросът е дали ще бъде намерено и лечението.
Източник: bTV





