Завръщането на тленните останки на цар Самуил в България не е само исторически и символен акт. „По-скоро става въпрос за събитие в политически план“, коментира пред БНР историкът от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и негов ректор в два последователни мандата проф. Иван Илчев.

Според него обаче символното значение на събитието също е голямо

„Един народ има нужда да вярва в себе си. Има нужда да има ориентири. За съжаление, през последните десетилетия много от ориентирите на българския народ бяха объркани. Много често се сменяха примерите за подражание. Специално въпросът със Самуил ми се струва, че ще обедини голяма част от българския народ“, казва проф. Илчев.

Именно в това според него е един от смислите на днешното събитие. Самуил не е просто владетел от учебниците по история, а фигура, около която се преплитат историческа памет, национална идентичност и съвременна политика.

Но колко от това, което знаем за Самуил, действително можем да приемем за сигурно?

Проф. Илчев обръща внимание на един от основните проблеми пред историците. Писмените извори, които са съвременни на цар Самуил, са изключително малко. Значителна част от сведенията за него са записани на по-късен етап, а между отделните извори съществуват противоречия. Той дава показателен пример с физическия образ на владетеля.

„Единият извор говори, че Самуил е висок, едър, много силен, а скелетът говори за човек, висок 1,6 м, което дори за онова време в никакъв случай не е висок човек. Самите извори си противоречат“, посочва историкът.

Именно затова според него сега предстои нов етап в изследването на останките

За първи път български специалисти ще могат да работят непосредствено с тях и да използват възможностите на съвременната наука.

„Аз изключително много се надявам, за да се доближим до истината, че сега българските специалисти ще имат възможност да изследват, със средства на съвременната наука, останките, които са пренесени в България. До този момент български специалисти не са могли да работят с тези останки, така че сега тепърва, според мен, ни чакат години изследвания, за да се стигне до категорично мнение. И пак повтарям, в историята много, много рядко има категорично мнение“, казва проф. Илчев.

Според него изследванията могат да дадат отговори на въпроси, които в момента се основават преди всичко на писмени извори.

Историкът поставя и въпроса за мястото, на което трябва да бъдат положени останките на Самуил. На Преспанския остров Свети Ахил вече се намират останките, свързвани с друг български цар, Гаврил Радомир, син на Самуил.

От гледна точка на християнската традиция останките не би трябвало да бъдат пренасяни, смята Илчев. Историята обаче познава и други примери.

Той посочва Наполеон, чиито останки са пренесени от остров Света Елена във Франция десетилетия след смъртта му, за да бъдат положени в парижкия Пантеон. Именно от подобни примери идва и понятието „места на паметта“, използвано от френски историци през 60-те години на миналия век.

„Всяка държава може да направи това, за да създаде това, което през шестдесетте години френските историци нарекоха „места на паметта“. Със сигурност в такова място на паметта ще се превърне саркофагът в „Света София““, посочва проф. Илчев.

Завръщането на Самуил има и друг аспект, който излиза извън рамките на археологията и историята

Проф. Илчев е член на Мултидисциплинарната експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Северна Македония. Той припомня, че една от първите теми, по които комисията е постигнала съгласие, е именно Самуил.

„Едно от първите неща, за които се споразумяхме, е, че Самуил е владетел на голяма държава, която съвременниците и огромното мнозинство от изследователите наричат Българска“, казва историкът.

По думите му след промяната на правителството в Северна Македония са били сменени всички членове на македонската част на комисията. Той посочва още, че част от предишните членове на комисията са били наричани в медиите и в изказвания на държавни дейци „национални предатели“.

В същото време, посочва Илчев, в България за същия период са се сменили шест правителства, но нито едно от тях не е сменило член на българската комисия и нито един външен министър не си е позволил да дава указания на нейните членове как да работят.

Според проф. Илчев днешното събитие има значение и за отношенията в региона.

„И удар върху политиката на Сърбия“, определя той събитието.

Историкът обяснява тази оценка с дългогодишната политика на Белград според неговия анализ да държи България в обкръжение от държави, които са близки до Сърбия, но имат по-сложни отношения с България.

Днес, по думите му, картината е различна: България има добри отношения с Румъния, с Турция и вече много добри отношения с Гърция.

„Така че ударът е не само в Скопие. Ударът е и за политиката на Белград“, казва проф. Илчев.

Той подчертава, че Гърция не заема страна в историческите спорове между София и Скопие, а действа според собствените си политически интереси.

„Гърция преценява кое е изгодно за нейната политика – дали да е в много добри отношения с България, каквито е, дали може, на базата на тези много добри отношения да изтъргува нещо друго“, коментира историкът.

Именно затова той признава, че когато е разбрал за предстоящото споразумение за връщането на останките, първата му реакция е била да провери дали от българска страна не е поет ангажимент, свързан с ценните средновековни ръкописи, които се съхраняват в Центъра „Дуйчев“ към Софийския университет.

По думите му се е свързал с новия ректор на СУ, а след това и с министъра на образованието.

„Слава Богу, това не се е случило, поне до момента“, казва Илчев.

Софийският университет има международно задължение да предоставя възможност на гръцки учени да работят с тези артефакти.

Български и гръцки учени вече са публикували съвместно шест-седем тома, посветени на ръкописите в Институт „Дуйчев“

Според Илчев църковната утвар, която България връща на Гърция като част от договореното, има достатъчно аналози в България.

„Това е размяна, но пак повтарям, това е много ценно за нас, защото за пръв път се дава възможност на български учени и аз съм сигурен, че те ще почнат да изследват тленните останки“, казва той.

По думите му миниатюрни части от останките ще бъдат изпратени за изследване в едни от най-реномираните лаборатории в света.

Това може да даде нова информация не само за Самуил, но и за други владетели от неговата династия.

„След няколко години ще имаме доста по-добра представа дали Гаврил Радомир е бил в този саркофаг, дали Иван Владислав е там – неща, които, пак повтарям, ние за момента знаем преди всичко от изворите, а изворите понякога не са единни“, посочва историкът.

И тук идва един от най-интересните моменти в неговия разказ.

Самуил е цар-войн, който през цялото си управление удържа натиска на Византия. Но мащабът на тази борба може да се разбере истински едва когато бъде поставен в контекст. Според проф. Илчев в края на X и началото на XI век Самуил разполага с армия от около 15 000 до 30 000 души.

По същото време империята Сун в Китай разполага с редовна армия от около 1,4 милиона души.

Разликата е огромна.

Именно затова проф. Илчев призовава да се гледа „с по-широк поглед на събитията“. А може би точно това е и смисълът на днешното завръщане.

След повече от хиляда години Самуил вече не е само име от хрониките. Останките му са отново в България, а съвременната наука тепърва може да разчете следи, които историята е оставила в костите му.

Историята не става по-проста, когато открием още факти.

Понякога просто става по-човешка.

Източник: БНР