България има нужда не просто от будители, а от граждани, които са готови да мислят самостоятелно, да изискват от политиците и да поемат отговорност за обществото. Проблемът е, че мнозина предпочитат да останат пасивни, а отказът от гласуване се е превърнал в най-лесния начин да се избяга от собствената свобода. С тази остра оценка философът и преподавател в Софийския университет проф. Георги Каприев отправи тежка критика към политическия модел и обществените нагласи у нас.

В интервю за БНР той постави под съмнение дори самото понятие „будител“, защото според него истинската му мисия е да събужда хората, а заспалите в обществото са твърде много.

„Имам проблеми с думата будител и това, което се влага в нея. Будителят трябва да събужда. Заспалите са много и това ме притеснява“, заяви проф. Каприев.

„От 1879 г. България се управлява от популисти“

Философът беше категоричен, че в страната ни няма изградено гражданско общество. Той отхвърли и оправданията с тежкото историческо минало, като посочи, че политическият модел у нас от десетилетия се основава на популизъм и манипулация.

„България от 1879 г. насам се управлява от откровени популисти, които угаждат на минутните нужди, проблеми и терзания на българите и ги подлагат на манипулация“, коментира той.

Според Каприев политиката у нас се възприема като инструмент за прокарване на частни партийни интереси, които чрез манипулация се налагат на обществото. При подобен модел, попита той, какви резултати изобщо могат да бъдат очаквани?

За да се промени тази система, България трябва да осъзнае какво представлява общият интерес. Философът подчерта, че защитата на общото благо е възможна само в демокрация, основана на законност и правила, които важат еднакво за всички. Именно такава е европейската демократична традиция.

Отказът да гласуваш е отказ от свобода

Преди дни проф. Каприев определи ниската избирателна активност като проява на политическа неграмотност. В интервюто той разви тезата си, че негласуването не е просто пасивност, а съзнателно бягство от отговорност.

„Политическата неграмотност се вижда най-лесно чрез отказа ми да бъда свободен“, заяви той.

Според него хората сами се поставят в ситуация, в която трябва да избират между по-малкото зло, защото предварително са се отказали да упражнят свободата си и да участват в политическия процес.

„Отказвам да бъда свободен, за да не поема отговорност към обществото, а как да покажа, че не поемам отговорност – когато е най-лесно да не отида, да не гласувам и това да се види от всички“, обясни философът.

По думите му именно този отказ оставя политическата сцена на хора, които не се ръководят от обществения интерес, а преследват личната си изгода. Така се стига до негативна селекция в политическата прослойка, чиито последици България наблюдава вече поне 25-26 години.

Каприев подчерта, че малцина са гражданите, които изпълняват задължението си да поставят политически изисквания към управляващите.

У нас за успешен минава нахалникът, а не умният човек

Една от най-тежките оценки на философа беше насочена към критериите за успех в българското общество. Според него моделът трябва да бъде променен, защото в момента за успял се приема човекът, който няма задръжки и е готов да премине през всичко, за да постигне личната си цел.

„Трябва да се смени моделът на успех в България. В момента успешният е неграмотният, арогантният, нахалникът, този, който гази през глави и трупове, за да постигне своето“, заяви Каприев.

Той противопостави този образ на образованите и мислещите хора, които според него от десетилетия се възприемат като неуспешни.

„Образованият и умният човек в България е пример за неуспешен човек от доста години насам, от десетилетия“, подчерта философът.

Потъпкването на авторитетите продължава

Каприев отбеляза, че България разполага с изключителни интелектуалци и представители на културата, но те винаги са били малцинство и продължават да остават в периферията на общественото внимание. Според него отношението към авторитетите, което се е наложило още през 70-те и 80-те години на XIX век, продължава да бъде приемано като нещо нормално и днес. Той определи този процес като сериозна пречка пред промяната на обществените нагласи и възстановяването на уважението към знанието и образованието.

„Искам да разгневя българина“

В края на разговора проф. Каприев обясни, че целта му не е просто да отправи критика, а да провокира хората да излязат от примирението и да започнат да мислят самостоятелно.

„Искам да предизвикам, искам да разгневя българина, за да покаже, че може да мисли със собствената си глава и че може да поеме личната си отговорност за обществото и да покаже солидарност с това общество, в което живее, за да не му викат популация, а да му казват народ или нация“, заяви философът.

Посланието на Каприев е особено остро в деня на президентския балотаж: демокрацията не се изчерпва с правото да избираш, а изисква и готовност да носиш отговорност за избора си. Докато гражданите се отказват от тази свобода, други ще продължават да решават вместо тях как да изглежда държавата.

Източник: БНР