Новият начин за изчисляване на минималната работна заплата може да доведе до трайно задържане на ръста на трудовите доходи в България. За това предупреди икономистът Ваня Григорова в ефира на БНР – Благоевград. По думите ѝ промените в механизма създават предпоставки интересите на работодателите за ограничаване на разходите да бъдат поставени пред тези на работещите и да окажат влияние върху развитието на възнагражденията в страната.

От минимален праг към своеобразен таван

Според Григорова отпадането на досегашния механизъм, при който минималната работна заплата се определяше на ниво 50% от средната работна заплата, представлява отстъпление от постигнатото в сферата на социалния диалог. Вместо да функционира като сигурна долна граница на доходите, този процент според нея може постепенно да се превърне в горна граница на преговорите за увеличение на заплатите.

„Това беше направено с желанието да се удовлетворят интересите на работодателските организации“, критикува остро бившият съветник в КТ „Подкрепа“.

Тя обърна внимание и на конкретната разлика между стария и новия модел на изчисление. При предишната система, ако средната заплата се увеличи с приблизително 255 евро, половината от това увеличение автоматично се отразяваше при формирането на минималното възнаграждение. При настоящия подход обаче се отчита само 25% от процентното увеличение, което според икономиста означава по-бавен ръст на най-ниските доходи.

Този ефект не се ограничава единствено до хората, които получават минимална заплата. По-ниското увеличение в долната част на трудовия пазар може да създаде натиск и върху останалите възнаграждения, тъй като при договарянето работодателите могат да използват новия механизъм като аргумент за по-умерен ръст на заплатите.

„Представете си да получавате 1 500 евро… работодателят ще настоява вашата заплата също да нарасне дори да не е с 10, а с 5 процента“, обясни експертът.

С примера си тя илюстрира как промяната в подхода към минималното възнаграждение може да се отрази и върху преговорите за заплатите на хора, които вече получават повече от законово определения минимум.

Разходите за живот и нуждите на семействата

Друг съществен проблем, който Григорова открои, е отсъствието на достатъчно пряка връзка между размера на минималната заплата и реалните разходи, необходими за нормален живот. Според нея показатели като инфлацията и производителността на труда сами по себе си не могат да покажат цялостната картина за това дали едно възнаграждение е достатъчно за издръжката на работещия човек и неговото семейство.

Икономистът отбеляза, че европейската директива за адекватните минимални работни заплати не поставя задължително изискване минималното възнаграждение да бъде точно 50% от средната заплата. В центъра е по-скоро въпросът за адекватността на доходите и възможността хората, които работят, да получават възнаграждение, позволяващо им да покриват реалните си потребности.

Григорова се позова и на Конвенция 131 на Международната организация на труда, според която при определянето на минималните трудови възнаграждения трябва да бъдат взети предвид не само интересите и нуждите на отделния работник, но и тези на неговото домакинство.

„Ние от десетилетия се опитваме да осчетоводяваме живота и да свиваме дължимите възнаграждения само по отношение на работника, без да си даваме сметка, че този работник има семейство“, подчерта икономистът.

По думите ѝ именно липсата на достатъчно внимание към реалната издръжка на домакинствата е сред причините, които в дългосрочен план допринасят за решението на много хора да търсят по-добри условия за живот и труд извън България.

Според нея проблемът не може да бъде разглеждан единствено през статистическите показатели за средни и минимални доходи. Необходимо е да се отчита и реалната стойност на разходите, които домакинствата правят за жилище, храна, услуги и останалите основни потребности. В противен случай формалното увеличение на доходите може да не води до реално подобрение в жизнения стандарт на работещите.

Минималната заплата да не зависи от региона

В разговора беше поставен и въпросът дали размерът на минималната работна заплата трябва да бъде различен в отделните части на страната в зависимост от местните условия и разходите за живот.

Позицията на Ваня Григорова по този въпрос е категорична. Според нея въвеждането на различни минимални възнаграждения по региони би създало допълнителни неравенства и би поставило работещите в по-малките градове в още по-неблагоприятно положение.

„Ако сме една държава, София и Благоевград, значи минималната работна заплата трябва да бъде една и съща навсякъде“, заяви тя.

По думите ѝ регионалните различия не трябва да се превръщат в основание за определяне на различен национален минимум, тъй като това може да задълбочи икономическата разлика между големите градове и по-малките населени места.

Григорова допуска възможност за различия във възнагражденията, когато те са свързани със спецификата на конкретния сектор, характера на труда или изискванията към работниците. Тя обаче не подкрепя подобна диференциация да се въвежда на регионален принцип.

Според нея еднаквият национален минимум е важен именно за да не се допуска допълнително маргинализиране на по-малките градове и региони. Разделянето на страната на територии с различни минимални възнаграждения би могло да насърчи работодателите да търсят по-евтина работна ръка в икономически по-слабите райони, вместо да се създават условия за постепенно повишаване на трудовите доходи там.