Забраната на фермите за ценни кожи в България е все по-близо, след като законопроектът премина успешно първото четене в Народното събрание и беше подкрепен от широк кръг народни представители. Ако промените бъдат окончателно гласувани, отглеждането и умъртвяването на животни единствено заради кожата им ще бъде забранено със закон.

Какво се случваше зад оградите на една от най-големите ферми у нас

Последната ферма за норки в България преустанови дейността си през 2025 г. Как са се отглеждали животните и какви са били условията в едно от най-големите подобни стопанства в страната показва журналистическото разследване на Десислава Ризова – филмът „Твоята кожа“.

Във филма Ризова задава въпрос на представител на фермата: „Вашите норки добре ли живеят?“

„Да, категорично“, отговаря той.

Журналистката обръща внимание и на периода, в който животните се умъртвяват: „Знаем, че трябва да се умъртвят през октомври“.

Отговорът на представителя е: „Тези – в края на ноември. Умъртвяването на норки се случва посредством обгазяването им с въглероден диоксид, което се счита от експертите за най-хуманния начин за евтаназия“.

Капацитетът на фермата е достигал 130 000 норки. През годините природозащитни организации разпространяваха видеозаписи и снимки, на които се виждат замърсени клетки, лоша поддръжка на съоръженията и проблеми с осигуряването на храна и вода за животните.

На ограниченото пространство в клетките са били отглеждани по няколко норки. Тъй като са хищници, продължителният престой в тесни условия може да предизвика стрес, агресивно поведение и канибализъм. В част от публикуваните кадри се забелязват и мъртви животни, чиито тела са останали в клетките.

Днес стопанството вече е затворено. След близо десетилетие на активна обществена кампания организациите за защита на животните са близо до постигането на основната си цел – законодателна забрана на отглеждането на животни за ценни кожи.

Десет години кампания срещу производството на кожи

Началото на кампанията е свързано с плановете за изграждане на голямо стопанство в района на Стара Загора. През 2016 г. природозащитниците научават за намеренията за разширяване на този вид производство в България.

„През 2016 г. разбрахме, че в България се подготвя изграждането на една огромна ферма за кожи, която беше по Стара Загора. Всъщност същата тази, която прекрати дейността си през 2025 г.. Намерението тогава беше капацитетът ѝ да стигне до 400 000 бройки годишно, като тази новина беше потресаваща за много хора, които знаят какво става в тези ферми“, разказва Петя Алтимирска, съосновател на сдружение „КАЖИ“.

По думите ѝ условията в подобни стопанства са сред основните причини за продължителните усилия за прекратяване на тази практика.

„По тези места животните се отглеждат в тесни метални клетки през целия си живот, далече от естествени условия, няколко на брой в клетка. Живеят едва няколко месеца. Докато в природата тези животни могат да живеят над 10 години, тук се отглеждат за около 7 месеца, след което се изчаква козината им да стане достатъчно гъста и веднага биват затваряни в газова камера, където се умъртвяват. Взема се само кожата. Всичко останало се изхвърля“, посочва Алтимирска.

Европейската тенденция и аргументите за забраната

Все повече европейски държави ограничават или напълно забраняват фермите за ценни кожи. В основата на тези решения са опасенията за благосъстоянието на животните, условията на отглеждане и начините, по които те се умъртвяват.

Именно тези проблеми са в центъра и на кампанията в България. След години на протести, петиции и опити за законодателни промени настоящият законопроект дава нова възможност за окончателно прекратяване на производството на кожи от животни, отглеждани специално за тази цел.

От природозащитните организации очакват процедурата да продължи скоро след парламентарната ваканция.

„Имаме уверението, че това ще стане веднага след ваканцията на депутатите, която ще бъде може би първата седмица или втората седмица на ноември. Изключително обнадеждаващ е фактът, че успяхме да се обединим около тази кауза с парламентарните групи и депутатите в Народното събрание“, казва Петя Алтимирска.

Законопроектът получава подкрепа отвъд партийните граници

Предложените промени са разработени с участието на неправителствени организации и според вносителите представляват възможност България да даде пример за последователна политика в областта на опазването на природата.

Подкрепата си за законопроекта изразява и Явор Гечев, председател на комисията по земеделието в Народното събрание.

„Този законопроект дава и добър пример на самата цяла Европа по отношение на такъв тип решения на европейско ниво. И аз го харесвам изключително много, защото това е реална екология, за разлика от много други неща, които си говорим в земеделието – зелени сделки, частични различни екологични режими, които просто като бъркат някой път чистата екология с агроекологията и правим излишни неща, забравяме чистата екология някой път. Тъй че този законопроект е олицетворение на разумност и на човешка политика“, коментира Гечев.

Според него по темата има рядко широко съгласие между парламентарните групи, което създава предпоставки текстовете да бъдат приети без съществени промени.

„Нямаме различия между различните партийни формации и не очакваме предложения между първо и второ четене, тоест да омекотят някои от текстовете. Тоест той ще бъде приет такъв, какъвто е, с, разбира се, правните техники, които трябва експертите по законодателство, юристите да направят в него“, посочва Гечев.

Предстои окончателното гласуване

След като получи подкрепа на първо четене, законопроектът трябва да премине и през второто четене в парламента. Именно тогава ще стане ясно дали предложените текстове ще бъдат окончателно приети и забраната ще стане част от българското законодателство.

Ако промените бъдат одобрени, България ще направи решителна крачка към прекратяване на отглеждането и умъртвяването на животни единствено заради ценната им кожа. След години на обществен натиск и законодателни инициативи кампанията за забрана на този тип производство е по-близо от всякога до своята цел.