Южна Корея поиска официално извинение и обяснение от Украйна, след като обвини Киев, че е разкрил информация за предаването на двама севернокорейски военнопленници на Сеул. Сон Ги-хон, старши президентски секретар по обществените комуникации, заяви, че президентската канцелария изразява дълбоко съжаление за едностранното разгласяване от страна на Украйна и последвалото ѝ невярно твърдение, че не е съществувало споразумение за неразгласяване на информацията.
По думите му Украйна многократно е обсъждала със Сеул предаването на военнопленниците по различни канали и е поискала информацията да бъде запазена в тайна.
Киев обаче заяви, че никакво споразумение за конфиденциалност не е съществувало.
Какво се случи?
По време на годишната сесия на Общото събрание на ООН миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев е предал на Южна Корея двама пленени севернокорейски военнослужещи, след като те са били заловени, докато са се сражавали на страната на Русия в Курска област.
„Тези момчета не се залавят лесно живи. Единият от тях, когато разбрал, че ще бъде пленен, се опитал да се самоубие и бил шокиран, че съдбата не му е позволила да умре“, заяви Зеленски в речта си.
Той също така осъди изпращането на севернокорейски войски в подкрепа на Москва, като заяви:
„Това също е лудост. Защо корейци трябва да дават живота си във война срещу Украйна? Ким Чен Ун ги използва като валута и получава нещо в замяна“.
Зеленски заяви, че би предал пленените военнослужещи на Ким Чен Ун, ако севернокорейският лидер може да съдейства за размяната им срещу украинци, държани в плен в Русия.
Междувременно правозащитни организации призоваха Зеленски да ги изпрати в Южна Корея, като посочиха възможните рискове от наказания, пред които военнослужещите биха могли да се изправят.
Южнокорейски медии също съобщиха, че двамата пленени войници са искали да дезертират и да заминат за Сеул.
Украйна залови двамата севернокорейци през януари 2025 г.
Те станаха първите севернокорейски военнослужещи, заловени живи, откакто Пхенян започна през 2024 г. да подпомага военните усилия на Москва срещу Украйна. Смята се, че Северна Корея е изпратила хиляди военнослужещи в подкрепа на Русия в рамките на договор за взаимна отбрана.
Какво заяви Южна Корея?
Южна Корея преди това отказваше да потвърди пристигането на войниците, позовавайки се на опасения за тяхната безопасност, както и за сигурността на членовете на семействата им, които все още се намират в Северна Корея.
Решението на Зеленски да обяви публично предаването им обаче изненада южнокорейското правителство.
В публикация в X президентът Ли Дже Мьон заяви, че въпросът за репатрирането на севернокорейски военнопленници е „изключително чувствителна тема“.
„От гледната точка на онези, които разгласиха пред целия свят с голяма показност репатрирането, за да демонстрират своите постижения – независимо от въздействието върху отношенията между двете Кореи, човешките жертви или вредите за националните интереси – те вероятно не само не могат да разберат усилията на нашето правителство да запази информацията в тайна, но дори може да се чудят дали с това няма нещо нередно. Не знам какви са причините зад решението на Украйна да разкрие информацията в нарушение на споразумението за неразгласяване, но това буди дълбоко съжаление“, написа Ли.
Южна Корея технически все още е във война със Северна Корея, тъй като противниците в Корейската война от 1950–1953 г. подписват примирие през 1953 г., а не мирен договор.
Хиляди американски военнослужещи са разположени в Южна Корея, а двете съюзнически държави редовно провеждат военни учения, които Северна Корея многократно е осъждала.
Според изявлението на Сон Зеленски е обявил репатрирането без достатъчно предварителни консултации, а впоследствие е отрекъл съществуването на споразумение за конфиденциалност.
Той добави, че това отричане сериозно е накърнило доверието между двете правителства и може да навреди на отношенията им.
В същото време опозиционни политици разкритикуваха правителството на Ли за това, че не е съобщило публично за предаването на военнопленниците.
Миналата седмица опозиционният политик Ан Чол Су от Партията на народната сила попита в социалните мрежи дали е „справедливо“ южнокорейската общественост да научи за намиращите се в страната севернокорейски военнопленници именно чрез Зеленски.
„Президент Ли, защо скрихте? Има ли нещо, свързано със Северна Корея, което, ако бъде разкрито, ще сложи край на политическата ви кариера? Или планирахте да върнете военнопленниците в Северна Корея?“, попита Ан.
Колко севернокорейски войници участват във войната в Украйна?
Според оценки на Украйна и Южна Корея около 14 000–15 000 севернокорейски военнослужещи са били изпратени в подкрепа на руските военни усилия, като повечето са били разположени в руската Курска област, за да противодействат на украинското нахлуване.
Като близък съюзник на Русия Пхенян също така е доставял на Москва оръжия, включително артилерийски и минохвъргачни снаряди, балистични ракети, далекобойни артилерийски системи и реактивни системи за залпов огън.
Какво ще се случи с войниците сега?
Очаква се двамата военнослужещи да бъдат разпитани и да преминат проверки за сигурност, преди южнокорейските власти да решат дали да им предоставят защита и да започнат процедура по тяхното установяване в Южна Корея.
В понеделник Министерството на обединението на Южна Корея заяви, че ще разгледа случаите им в съответствие с действащото законодателство и досегашната практика, включително Закона за защита и подпомагане на установяването на севернокорейски дезертьори.
Целта на министерството е обединението на двете Кореи, които са разделени малко преди войната от 1950–1953 г. Пхенян се противопоставя на обединението.
Съгласно закона Националната разузнавателна служба разследва кандидатите, които временно се намират под защитно наблюдение.
Ю Йон Уон, опозиционен депутат, който се е срещнал с двамата военнослужещи в Украйна през февруари 2025 г., заяви, че те са служили в специалните сили на Северна Корея и биха могли да предоставят информация за подготовката на севернокорейските военни, военните способности на страната и участието ѝ във войната.
Al Jazeera/превод: SafeNews





