Политологът проф. Румяна Коларова и политическият организатор Кристиян Шкварек влязоха в остър сблъсък на позиции в предаването „Челюсти“ по NOVA NEWS за причините за протестите в Европа, нарастващото влияние на десните политически сили и границата между политическата промяна и радикализацията.
Двамата представиха различни прочити на процесите в европейските общества, а спорът се прехвърли и върху въпроса как трябва да се променя България при формирането на ново управление.
Кризи и радикализация или завръщане към традиционната десница
Според проф. Румяна Коларова протестите и политическото напрежение в Европа са резултат от наслагването на няколко кризи. Тя посочи, че подобни периоди се повтарят циклично, но могат да прераснат в насилие, когато общественото недоволство се съчетае с крайна политическа радикализация.
„В Европа циклично се преживяват подобни кризи, които за съжаление ескалират до насилие. В момента наблюдаваме наслагване на няколко отделни кризи — социална, икономическа и идентичностна. Проблемът е, че новите политически алтернативи, които се раждат от това недоволство, залагат на една крайна радикализация. Когато се поставя под въпрос легитимността на институциите, изходът рядко води до конструктивни решения“, коментира Коларова.
Кристиян Шкварек предложи различен прочит на засилването на десните политически движения. По думите му позициите, които днес често се определят като крайнодесни, в миналото са били част от обичайния политически дневен ред на традиционната десница.
„Всички политически сили, които днес в Европа биват етикетирани като „крайнодесни“ и чиито поддръжници излизат на масови протести, всъщност не казват нищо по-различно от това, което беше стандартен десен мейнстрийм преди 20 години. Техните искания за затягане на границите, защита на традиционното семейство и националния суверенитет някога бяха норма, а днес се представят като някаква радикална заплаха от либералния консенсус“, заяви Шкварек.
Той критикува и начина, по който според него част от либералния политически спектър определя своите опоненти. В коментарите си за процесите във Франция и Западна Европа Шкварек посочи, че несъгласието с доминиращата либерална идеология често води до етикетиране на политическите опоненти като заплаха за либералната демокрация, вместо да се обсъждат конкретните им тези.
Така спорът между двамата очерта различни обяснения за политическото напрежение в Европа. Коларова постави акцент върху съчетаването на социални, икономически и идентичностни кризи и риска от радикализация, докато Шкварек оспори определянето на традиционни десни искания като крайни и насочи вниманието към промяната на политическите граници в европейския дебат.
Как трябва да се променя България
Разминаването между двамата се прояви и в разговора за вътрешната политика и бъдещето на управлението в България. Шкварек заяви, че едно ново парламентарно мнозинство трябва да се стреми към дълбоки структурни промени, вместо единствено да сменя хората на ръководни позиции.
„Ако едно ново мнозинство иска да остане в историята и да промени нещо, то не трябва просто да заменя едни хора с други. То трябва да извърши дълбоки структурни промени и буквално преосноваване на цели системи, като например здравеопазването или демографската политика, които в момента изтичат между пръстите ни“, посочи той.
Проф. Коларова акцентира върху политическата стабилност и начина, по който се изгражда едно управление. Според нея устойчивостта на правителството зависи не само от състава на кабинета, но и от отношенията между парламентарното мнозинство, министрите и ръководствата на парламентарните комисии.
„При формирането на всяко ново управление ключови са съотношението между парламентарното мнозинство и министрите, както и изборът на председатели на парламентарните комисии. Едно правителство не може да съществува само по себе си; то трябва да има ясен политически гръбнак, иначе бързо се превръща в заложник на лични или корпоративни интереси“, заяви Коларова.
Разговорът в „Челюсти“ постави на преден план два различни подхода към политическата промяна: необходимостта от дълбоки реформи в ключови обществени системи и значението на стабилното парламентарно мнозинство и ясната политическа подкрепа за правителството. Спорът за протестите в Европа се оказа свързан и с по-широкия въпрос как политическите сили отговарят на общественото недоволство и как превръщат исканията за промяна в конкретни решения.
Източник: NOVA NEWS
