Гръбнакът на националната сигурност на САЩ. Така Вашингтон някога е виждал своето ядрено възпиране, ядрените оръжия. От настъпването на атомната епоха, поддържането на мощен, надежден ядрен арсенал, който е готов за мигновена реакция, е на върха на списъка с приоритети в коридорите на властта на Белия дом.
Но ядрените оръжия на САЩ са стари
Бързото развитие, което се случва в Китай и една по-агресивна, непредсказуема Русия създават едно основателно опасение: Дали САЩ са насочили достатъчно ресурси за модернизиране на способностите си навреме, тъй като непредвидимо бъдеще дебне зад ъгъла?
„Следващите пет години, може би по-малко от това, ще бъдат наистина определящи“, казва Хедър Уилямс. Тя ръководи проекта по ядрени въпроси и е старши сътрудник в мозъчния тръст Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).
САЩ заменят остарелите си Minuteman III със Sentinels, завършвайки мащабен ремонт на наземните възпиращи средства. Същевременно те заменят ветераните подводници от клас Ohio с предстоящия клас Columbia. Невидимият B-21 Raider е настроен да навлезе като част от въздушния крак на триадата с двоен капацитет, като в крайна сметка измести тежките бомбардировачи B-2. А изтребителят F-35 вече е сертифициран да носи термоядрената гравитация B61-12 бомба.
Модернизацията идва изведнъж, в края на живота на съществуващите оръжия
Докато експертите настояват, че САЩ винаги ще поддържат непоколебимо ядрено възпиране, има все по-шумни опасения, че ако ключовите решения не се вземат бързо. И ако се появят усложнения, които да затруднят постепенното въвеждане на нови системи, ядреният арсенал на САЩ може да бъде в несигурна позиция в един прясно опасен свят до началото на следващото десетилетие.
„Решенията трябваше да бъдат взети вчера“
„САЩ и наистина НАТО са до голяма степен сигурни и обединени в ядрената си мисия“, казв Уилямс. Но мъглявата част идва, когато се гледа в бъдещето и сливането на политическата воля с модернизацията на ядрените оръжия. „Ако наистина искаме да бъдем сериозни в изграждането на ядрен арсенал за 21-ви век и да се конкурираме с нашите противници, има наистина големи решения, които трябваше да вземем вчера, но не направихме.“
Едно от тези решения е да се гарантира, че новите системи са готови навреме. Другото е политическа приемственост и стабилна визия за бъдещето на арсенала на САЩ без зигзаг в ядрената политика. И все по-голяма е необходимостта от съгласувана стратегия за възпиране на Русия, Китай и Северна Корея, както и за успокояване на съюзниците, които разчитат на възпиращата сила на САЩ.
Ако тези фактори по някакъв начин се объркат, експертите са съгласни, САЩ може да бъдат принудени да се борят с най-слабата си позиция на ядрения фронт до 2030 г.
„Току-що тръгна“
В сянката на Студената война модернизацията на ядрената триада на САЩ отпадна. Сега всичко се прави в един голям натиск.
„Разработено през последните няколко администрации на Белия дом, има споразумение, че отдавна сме изминали времето, когато трябва да съживим и модернизираме тези способности. Чакахме толкова дълго, че за съжаление трябва да направим всичко по едно и също време“, казв Робърт Суфър. Той беше заместник-помощник-министър на отбраната по политиката за ядрена и противоракетна отбрана от 2017 г. до януари 2021 г. при бившия президент Доналд Тръмп.
През следващите около 10 години САЩ преразглеждат наземните ракети и силози. За тях американската армия казва, че ще „разшири капацитета си до 2075 г.
„Годините на Minuteman III започват да си проличават. Неуспешните тестове, като този в началото на ноември 2023 г., привличат повече внимание. Подобни проблеми възникнаха с ядреното възпиране на съюзника в НАТО, Обединеното кралство, и след неуспешен тест по-рано тази година, един неназован наблюдател нагледно описа пред британския вестник The Sun как ракетата Trident „напусна подводницата, но просто се пръсна“, обяснява Суфър.
Анализатори и служители настояват, че няма за какво да се тревожим
Те твърдят, че ядреното възпиране на Америка не е компрометирано.
„Няма оръжейна система, която да е безупречна и САЩ са отговорни за тези аномални тестове“, казва Суфер.
Но има ограничен брой пъти системи като Minuteman III, които могат да бъдат разширени. И в същото време не може да има празнина. Те трябва да функционират, докато Sentinel не поеме напълно. С вградените очаквания за закъснения и преливане на бюджета възниква загриженост относно времето.
Но въпреки практическото нежелание да се разчита на по-стари системи, експертите са уверени, че армията на САЩ може да поддържа силно възпиращо средство чрез разширяване на наследените системи или бързане с новите заместители.
„Правителството на САЩ ще направи всичко необходимо, за да поддържа системите в състояние на готовност или надеждно състояние, докато Sentinel не бъде онлайн“, казва Суфер. „Има неща, които можем да направим в крайни случаи, за да запазим системите в експлоатация по-дълго.“
Същото важи и за уморените подводници от клас Охайо
Има само определен брой пъти, когато съдовете могат да потънат под вълните и да изплуват отново. Но промяна на това колко често подводниците излизат на патрулиране или извършване на други настройки, могат да добавят още няколко години към живота им.
„Политическият контекст е изключително важен“
Второто притеснение е „трайният ангажимент към ядрената енергия“, казва Уилямс. Политическото движение напред-назад за това как да се модернизират ядрените оръжия е смущаващо, когато светът е на прага на нови ядрени заплахи.
„Политическият контекст е изключително важен“, казва Карл Мюлер, старши политолог от мозъчния тръст RAND.
Конфликтите между Конгреса и последователните администрации около нови способности, като изстрелваната от подводница крилата ракета с ядрено оръжие, от която администрацията на Байдън избра да се откаже, но Конгресът защити, нарушават последователната ядрена стратегия. Привържениците на разоръжаването може да се насочат към по-нататъшни ремонти, но не и към системи за подмяна. Те таят надеждата за това, което анализаторите наричат „разоръжаване чрез остаряване“.
Всички тези конфликти усложняват вземането на решителни решения относно ядреното бъдеще на САЩ
Оръжия като изстрелваните от подводници крилати ракети с ядрено оръжие могат да бъдат от решаващо значение за уверяването на съюзниците на САЩ в техните способности и ангажименти.
„Но ние просто не вземаме решението“, казва Уилямс. „Ние просто продължаваме да ритаме кутията надолу по пътя относно това дали имаме нужда от тези неща или не. Времето дойде. И ние наистина трябва да направим някои от тези избори.“
П“остоянната промяна на това кои системи са приоритет и ако ядрените инвестиции бъдат намалени в променящото се политическо течение, може да постави истински натиск върху правителствените отдели, натоварени с разработването на оръжейните системи“, добави Уилям Алберк. Той е директор по стратегия, технологии и контрол на въоръженията в Международния институт за стратегически изследвания (IISS) и бивш служител на НАТО.
Нови рискове и несигурности
Голяма част от тревожноста на експертите идва от Пекин. Те се притесняват как би могъл да изглежда неговият ядрен арсенал след 15 или 20 години. А не на последно място идва и Русия, която заяви, че до голяма степен е завършила собствената си програма за ядрена модернизация.
„Пекин възнамерява да създаде ядрена триада. Наземни, морски и въздушни системи за ядрена доставка, която се надява да съответства на тази на Русия и САЩ до 2035 г.“, обяснява Джон Кил. Той е бивш републикански сенатор и съавтор на доклада относно стратегията на САЩ. „Не очаквахме това и затова не сме подготвени да отговорим.“
Това е често срещано мнение.
„Не съм чувал за ясна стратегия за това как ще поемем това ново предизвикателство“, казва Уилямс.
„Как“ може да липсва, но със сигурност има признание за заплахата, която разрастващият се ядрен арсенал на Китай може да представлява през идните години
„Имаме ядрена модернизация и разширяване на КНР [Китайската народна република]. Това ни изправя пред нови рискове и нови несигурности“, каза през февруари миналата година Ричард К. Джонсън. Той е заместник-помощник-министър на отбраната за ядрената политика и политиката за борба с оръжията за масово унищожение .
Прегледът на ядрената позиция на администрацията на Байдън, публикуван в края на 2022 г., изложи ясната необходимост от спешност.
„До 2030 г. Съединените щати ще се изправят за първи път в историята си срещу две големи ядрени сили като стратегически конкуренти и потенциални противници“, се посочва в доклада.
В него се добавя, че Пекин вероятно ще разполага с 1000 бойни глави, които могат да се доставят до 2030 г.
По-скорошният преглед на стратегическата позиция от октомври 2023 г. повиши залога.
„Рискът от конфликт с тези два ядрени партньора нараства“, се казва в съобщението. „Това е екзистенциално предизвикателство, за което Съединените щати са зле подготвени. Освен ако техните лидери не вземат решения сега да коригират стратегическата позиция на САЩ.“
Наближава опасен период
Има и други неизвестни в микса, подчерта Алберк. Иран е в играта, както и Северна Корея. Трудно е да се предвиди как ще се държат редица други държавни през следващите няколко десетилетия. Нито пък точно колко бойни глави са необходими, за да се отблъснат редица хипотетични, но много възможни сценарии.
„Геополитическата среда от последните няколко години драстично увеличи колко важно се смята ядреното възпиращо средство на САЩ“, добавя Мюлер.
Не всичко е загубено за онези, които се ангажират САЩ да имат ядрени оръжия като гръбнака на националната сигурност любопитство
„Все още има време“, настоява Уилямс.
Съществуват множество начини, по които ядрените оръжия могат да бъдат изтеглени и поддържани дори по-нататък, като същевременно се тласка новото ядрено възпиращо средство по-бързо в експлоатация, на мнение е Суфер.
„Предстои опасен период“, казва той. „Но САЩ ще проявят най-голяма небрежност, ако не се подготвят за възможността за пропуск и не измислим други начини за компенсиране на това“.
Под тази увереност се крие безпокойство в общността за промодернизация и ядрени оръжия за бъдещето, дори през следващите пет години.
„Решенията трябва да бъдат взети сега, за да може нацията да бъде подготвена да се справи със заплахите от тези два противника с ядрено оръжие, възникващи през времевата рамка 2027-2035 г.“, заключава Прегледът на стратегическата позиция за 2023 г., представен на Конгреса.
Без тях не е ясно как точно ще изглежда гръбнакът на националната сигурност на САЩ и НАТО през следващото десетилетие.
Източник: Newsweek/Превод: SafeNews