Е ребус е не само най-южният активен вулкан на планетата, но и истинска природна загадка. Освен с постоянно бълбукащото си езеро от лава, той изумява учените с това, че всекидневно изхвърля в атмосферата истинско злато, докато в ледените му пещери процъфтява необичаен живот.

В Антарктида има десетки вулкани, но един от най-свирепите на континента е планината Еребус. Това е най-високият активен вулкан в Антарктида – с височина на върха 3794 метра – и най-южният действащ вулкан на Земята.

Кръстен на олицетворението на мрака в гръцката митология, за Еребус се казва, че е изригвал още когато капитан сър Джеймс Кларк Рос го зърва за първи път през 1841 г. Той разполага с постоянно езеро от лава, което може да е дълбоко километри и бълбука поне от 1972 г. насам. То остава нажежено до червено дори през зимата, което го прави едно от едва петте известни езера от лава на планетата, които не изстиват.

Еребус се отличава и с любопитно откритие, направено от учени, изследващи газовите му емисии. Облаците дим са наситени с миниатюрни кристали от метално злато, не по-големи от 20 микрометъра. Изчислено е, че в рамките на един ден вулканът изхвърля около 80 грама злато – количество, което се оценява на близо 6000 долара.

Златният прах пътува надалеч. Антарктическите изследователи са открили следи от злато в атмосферния въздух на разстояние до 1000 километра от вулкана. Гигантът редовно изпуска стълбове от газ и пара, а в периоди на по-силна активност е известно, че изхвърля огромни отломки от частично разтопена скала, известни като „вулканични бомби“.

Въпреки цялата гореща вулканична дейност, Еребус е покрит и с ледени пещери. Криволичещите мрежи са издълбани от газовете, излизащи от вулкана, което ги превръща във фумаролни ледени пещери. Екстремните условия в тях ги правят гореща точка за изучаване на екстремофили (организми, живеещи в немислими условия), като в пещерите на Еребус са открити 61 вида гъбички.

Откриването им през 2013 г. се счита за първия доклад за общност от гъбички, установила се в тъмна, бедна на хранителни вещества вулканична екосистема в Антарктида. Тези гъбички обикновено са свързани с повърхността на кожата на животните и се нуждаят от високо съдържание на липиди, за да растат. Според изследователите това вероятно е доказателство за човешко замърсяване.

Пещерите са посещавани от учени и полеви групи още от „Героичната ера“ на антарктическите изследвания в началото на XX век. Пещерата Уорън е сред най-посещаваните; тя се намира близо до установен полеви лагер и е разположена на около 300 метра от ръба на кратера.