Бившият финансов министър Владислав Горанов определи като грешна идеята за прехвърляне на средства от втория пенсионен стълб към Държавното обществено осигуряване (ДОО). Според него подобна стъпка би засегнала интересите на милиони граждани, защото би отнела част от основните предимства на допълнителното пенсионно осигуряване – личната собственост върху натрупаните средства, възможността те да носят доходност и да бъдат наследявани.

В предаването „Лице в лице“ той разкритикува и начина, по който се обсъждат евентуалните промени, както и проекта за бюджет за 2027 г., в който не вижда ясна визия за реформи.

В началото на разговора Горанов отхвърли твърденията, че е участвал в координацията на комуникацията между Министерството на финансите и Европейската комисия по подготовката на бюджета. Повод за коментара му бяха твърденията на бившия служебен вицепремиер Атанас Пеканов за ролята му в тези контакти.

„Не знам откъде е хрумнала на господин Пеканов, а се ласкае от това, че ми се придава такава значимост. Ако аз координирах тази комуникация, повярвайте ми, нямаше да бъде предложен такъв бюджет“, заяви бившият финансов министър.

Той уточни, че не е участвал в кореспонденцията между финансовото министерство и европейските институции и няма достъп до нея. Въпреки това е категоричен, че евентуалното пренасочване на средства от втория пенсионен стълб към НОИ би било погрешно решение.

Горанов посочи, че самото обсъждане на промени в пенсионния модел е легитимно, но подобна идея трябва да бъде разгледана открито, с ясна оценка на всички последици и с поемане на политическа отговорност.

„Ако се обмисли такава идея, тя по принцип е легитимна. Но големият проблем на разказа е, ако всъщност е вярно, защото всъщност комуникацията тече между „Демократична България“, правителството и Европейската комисия някак си. Ако това, което се коментира, че е имало подобна идея, тя е легитимна да се обмисля. За нея са обаче със сигурност нужни прекрояване на пенсионния модел с всичките плюсове и минуси“, коментира той.

Бившият финансов министър припомни, че е участвал в създаването на сегашния пенсионен модел преди повече от 25 години, когато законодателството е било променено и Кодексът за задължително обществено осигуряване е прераснал в Кодекс за социално осигуряване.

Според него проблемът в настоящата ситуация е не толкова в това, че се обсъждат различни варианти за промяна, а в начина, по който изпълнителната власт комуникира намеренията си.

„Лошото е да се лъже от страна на изпълнителната власт. За мен тук е скандал. За мен тук е скандал, защото аз съм предлагал също промени в пенсионния модел в 2014-та, край, началото на 2015-та, някои от тях се приеха. Но грешката в комуникацията, която се допусна, ако е вярно това, което се твърди от „Демократична България“, аз не мога да го потвърдя, не мога и да го отрека, е, че подобни мерки се обсъждат на тъмно и без да се поема отговорност за тях“, заяви Горанов.

Какви са рисковете за втория пенсионен стълб?

По думите му основното предимство на втория пенсионен стълб е, че средствата в него представляват лични спестявания на гражданите. Те се управляват от пенсионни фондове, инвестират се, могат да носят доходност и подлежат на наследяване.

Прехвърлянето им към Държавното обществено осигуряване би означавало преминаване към система, която работи на разходопокривен принцип. При нея постъпващите осигурителни вноски се използват за изплащане на текущите пенсии, вместо да се натрупват по индивидуални партиди.

„Плюсове, ако има някакви евтино-фискални решения, с които едни вноски, които са по същество частни и служат за натрупване, изграждат финансова инфраструктура на втория стълб и са собственост на хората, и се унаследяват, и носят доходност, се прибират и се преместят за Държавното обществено осигуряване, което е един кюп, който работи на разходопокривен принцип, премахва доста голяма част от предимствата, заради които е създаден вторият стълб, и в крайна сметка хората приемат тези средства като свои, има се предвид, че те дори могат да бъдат унаследявани, и това нещо засяга интереса на милиони хора“, обясни той.

Горанов направи паралел с други държави от Източна Европа, които в края на 90-те години са въвели сходни пенсионни модели, известни като чилийски модел. Част от тях впоследствие са преразгледали системите си. Според него обаче същественият въпрос пред България е дали иска да запази сегашния модел, или да предприеме цялостната му промяна.

„Но пак казвам, честният разговор е: запазваме ли сегашния модел, или не го запазваме. Отговорите, които сме си дали в последните 20-25 години като консенсус, е, че този модел е добър, хората вярват в това и видяхте реакцията на гражданите от опита този модел да бъде преразгледан или по някакъв начин подложен под съмнение“, посочи бившият финансов министър.

Той открои и два макроикономически риска при евентуално прехвърляне на средствата към НОИ

Първият е възможността държавата да поеме допълнителни ангажименти, без да е ясно дали бъдещите приходи ще бъдат достатъчни за тяхното финансиране. Вторият е свързан с намаляването на инвестиционния потенциал на пенсионните фондове.

Горанов подкрепи идеята средствата, управлявани от пенсионните дружества, да могат да се инвестират и в публична инфраструктура чрез различни форми на публично-частно партньорство, включително концесии. Той обаче постави въпроса дали подобни възможности не са обсъждани паралелно с идеята за прехвърляне на пари към НОИ, без пенсионните фондове да са били информирани.

„И в същото време зад гърба на фондовете, ако е вярно, продължавам да повтарям, че аз не съм видял оригинална кореспонденция в ръцете си между Министерството на финансите и Европейската комисия, за да твърдя дали е вярно, или не е вярно“, заяви той.

Бившият финансов министър припомни и приключилата през миналата година реформа в Кодекса за социално осигуряване, чието практическо прилагане предстои. Тя ще позволи на осигурените да избират инвестиционни стратегии според възрастта си, като могат да предпочетат по-динамичен или по-консервативен подход.

Според Горанов в момент, когато България се нуждае от повече инвестиции, а делът на бруто образуването на основен капитал в БВП намалява, не е разумно да се ограничава ролята на пенсионните фондове като източник на капитал.

Горанов: Бюджетът за 2027 г. няма визия за реформи

В разговора бившият финансов министър отправи критики и към проекта за бюджет за 2027 г. Според него документът не показва ясна посока за развитие и не съдържа необходимата политическа воля за промени в публичните финанси.

„Вижте, докато има да накопват, ще има бюджет. Но бюджетът трябва да бъде инструмент за даване на перспектива за градеж, за развитие. Докато първият бюджет, откакто правителството на Румен Радев е на власт, той не показва минимална идея за политическа саможертва в полза на някаква ефективност или някаква реформа“, коментира Горанов.

За пример за решителни политически действия той посочи управлението на Иван Костов след 1997 г., когато са предприети непопулярни мерки, включително увеличаване на данъците, въвеждане на ДДС и ограничаване на неефективните разходи. Направи сравнение и с първото правителство на Бойко Борисов от 2009 г., като подчерта, че тогава също е имало политическа подкрепа за предприемането на промени.

По думите му настоящото управление разполага със значителна парламентарна подкрепа, но не използва политическия си капитал за реформи. Горанов посочи като пример автоматичните механизми за определяне на минималната работна заплата и възнагражденията в силовите ведомства.

Той отбеляза, че по отношение на минималната работна заплата са предприети определени стъпки, но моделът за определяне на заплатите в МВР и Министерството на отбраната остава непроменен. Горанов припомни, че в бюджета за 2026 г. е бил включен текст, според който министрите на вътрешните работи и отбраната трябва да предложат съответните законодателни промени, но това все още не е направено.

Оставките след катастрофата на „Тракия“

В края на разговора Горанов коментира и исканията на ГЕРБ за оставки на министри и на правителството след тежката катастрофа на АМ „Тракия“.

„Че каква е работата на опозицията, освен да иска оставки?“, попита той.

По думите му критиките не са свързани единствено с реакцията на институциите, но и с поведението на представители на властта на мястото на трагедията. Горанов отказа да навлиза в конкретни подробности за пропуските в организацията и действията на институциите, като посочи, че темата ще бъде обсъдена допълнително в следващо телевизионно участие на Николай Нанков.

„Но нас ни издразни арогантното поведение в лицето на трагедията, което се показва от злополучната катастрофа“, заяви бившият финансов министър.

Източник: bTV