ЕЦБ променя курса си и се връща към по-стандартна парична политика, основана основно на лихвените проценти, заяви Кристин Лагард. По думите ѝ след европейската дългова криза, пандемията и енергийната криза ЕЦБ отново може да разчита основно на традиционния си инструмент – лихвените проценти, вместо на извънредните мерки, използвани през последното десетилетие.
Сред тях тя посочи изкупуването на активи, дългосрочното рефинансиране на банките, инструменти за ограничаване на фрагментацията на финансовите пазари и различни форми на насоки за бъдещата парична политика.
„Вече не се налага да прибягваме до нетрадиционни инструменти. Макар да разполагаме с тях, можем да се съсредоточим върху стабилизирането на инфлацията чрез основния инструмент – лихвените проценти“, каза Лагард.
Тя подчерта, че връщането към по-стандартна парична политика не означава връщане към условията отпреди кризите. Според нея икономиката е изправена пред по-чести шокове, които отклоняват инфлацията от целта, но натрупаната устойчивост ограничава тяхното въздействие. Това поставя ЕЦБ в междинна позиция – между сътресения, които могат да бъдат пренебрегнати, и такива, които изискват решителна реакция, което прави калибрирането на политиката все по-важно.
Като пример за нестабилната среда Лагард посочи американските мита.
По думите ѝ първоначалните модели са предвиждали отслабване на еврото, повишение на лихвите в САЩ и ответни мерки от ЕС, но вместо това еврото е поскъпнало, ЕС не е предприел ответни действия, а увеличените разходи за отбрана са ограничили негативния ефект върху икономиката.
Тя даде и пример с конфликта в Близкия изток, като отбеляза, че през март цената на петрола е достигнала близо 120 долара за барел, докато при най-неблагоприятните сценарии са били очаквани още по-високи нива. След постигнатото временно споразумение цените са се понижили до около 73 долара, макар несигурността да остава.
Лагард очерта две основни промени в начина на вземане на решения в ЕЦБ. Първата е по-широкото използване на данни в реално време, показатели за базисната инфлация и по-прецизни макроикономически прогнози. По думите ѝ това позволява непрекъсната проверка на прогнозите спрямо постъпващите данни и намалява риска от решения, основани на остаряла информация.
Тя отхвърли и твърденията, че последните повишения на лихвите са били „застрахователни“. Според нея прогнозите са сочели ускоряване на инфлацията и връщането ѝ към целта от 2% едва в края на 2027 г., като без промяна в политиката тя би останала над целта и след това.
Втората промяна, според Лагард, е системното използване на сценарии при вземането на решения.
Вместо една основна прогноза, ЕЦБ оценява различни възможни развития на икономиката. На последното заседание към неблагоприятните сценарии е добавен и вариант с по-ниски цени на енергоносителите, за да се отчетат възможни по-бързи геополитически разхлабвания.
„Решението за лихвите беше оправдано при всички разгледани сценарии“, посочи тя, подчертавайки, че политиката е била устойчиво калибрирана.
Лагард допълни, че ЕЦБ вече не използва предварителни насоки за бъдещото движение на лихвите. Решенията се вземат на всяко заседание според постъпващите данни, като се следят три основни критерия – инфлационните перспективи, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика към икономиката.
По думите ѝ именно тази рамка позволява на пазарите да се адаптират предварително към бъдещи действия на централната банка.
Източник: БТА





