Варненският СК Вокил реагира остро на коментираите по негов адрес след триумфа на Държавното първенство по кикбокс в стил „лоу кик“. Самата надпревара предизвика много дискусии, които продължават в социалните мрежи и след нея.
Предлагаме ви цялата позиция:
„На кривата ракета космосът пречи
Завърши едно от най-посещаваните състезания по кикбокс в стил „лоу кик“. Всичко беше много хубаво за домакините до момента, в който разбраха, че тази година голямата купа отива в град Варна и за първи път от над десет години някой им я отнема. Ето как показаха истинското си лице.
Веднага се излюпиха група чичаци все видни „войводи“ и „ханове“ , които никога не са влизали в залата по кикбокс иначе са „тесни специалисти“ по кикбокс и „експерти“ в областта. Опровергаха по „безспорен“ начин решенията на съдиите в няколко мача, които загубиха и веднага задействаха машината за конспирации. Единият от треньорите заговори за „ХИМИЯ“ и схеми със жребия и системата. За съжаление това не беше достатъчно и включиха във фейсбук пропагандата и местните медии. Уви и това не помогна за това им се наложи да насъскат няколко състезателя да „лаят“ като някакви пинчери, да пишат безумни коментари и да споделят измислени статии на профилите си, както и в някои групи. Когато някой им отвърне сменят темата, трият коментара или просто го блокират. За съжаление и това не помогна.
Странно поведение за спортисти. Когато победят с 2:1 съдийски гласа мача винаги е бил много оспорван, а когато загубят с 2:1 съдийски гласа съдиите винаги са ги порязали. Ех тези съдии. Така и не се научиха, че срещу домакини не се дават срещи. Домакините претендират за спортсменско поведение, а самите те се държат арогантно, неуважително струпват се около ринга и гледат съдиите страшно, за да ги „сплашат“ и да си знаят за кой да точкуват. Крещят на всеки техен мач като изтървани, бият тъпана и се дерат с пълно гърло така, че никой в залата да не може да си чуе дори мислите в главата.
Въобще не си дават сметка, че самите те пречат на своите състезатели да чуват наставленията на секундантите и че никой не чува рефера какво казва по време на срещата. Ама карай той не е важен , важното е да се вика, защото „нашето“ момче е горе и трябва да го подкрепяме. Важно е и ако случайно загубим всички заедно да викаме „уууууууу“ и разбира се в никакъв случай да не се качваме на стълбичката на второто място, защото ние сме само „шампиони“.
Шампионът им, който не може да губи, имал тежък жребий и бил играл два мача преди това. Ами ще играе нали иска да е шампион. Ама бил 17 годишен. Ами като е на 17 да си играе при юношите какво търси да се доказва при мъжете и после се оплаква като го набият и чака някой да му избърше сопола. Да не сте единствените, които са играли по 3 мача ? Ние да сме пискали че при ЮСВ играхме 4 мача и си ги спечелихме, за да сме шампиони? Вие да не сте по-различни или по-специални. На това състезание от общо 80 категории в 48 се играха по три мача задължително а в три от тях се играха 4 мача. Да сте чули някой да се оплаква от жребий ?
Явно ние сме били единствените, които се радваха на този прекрасен двубой между Али Юзеир и Мариян Петков.
Разбира се вече след състезанието когато се прибрахте в къщи при жените, дойде ви „силата“ не си спестихте и глупостите с патриотичното „ВИДОВ ДЕН НЯМА ДА ПРОПУСНЕ НИКОЙ“ и „ИДВА ВИДОВ ДЕН“. Ами вярно дойде ама за вас и не ви пропусна.
Всяка година е едно и също. Идват ви на крака отбори от цяла България, за да ви уважат и да ви направят шампиони година след година и пак сте недоволни. Тази година обаче е по-различна. Тази година купата ще я гледате на снимка.
Бихме искали да Ви предложим нещо. Ние когато загубим си отваряме малките тефтерчета и си записваме къде сме сгрешили, правим си изводите, ако е необходимо се консултираме и когато се приберем след състезанието започваме работа по изчистване на грешките. Вземете го направете и вие. Ако нямате тефтерчета ще ви подарим едно от нашите. А и да не забравим – НАУЧЕТЕ СЕ ДА ГУБИТЕ С ДОСТОЙНСТВО!“, се пише в съобщението.