Доц. Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната, в специално интервю за SafeNews анализира бойните действия в Украйна и операцията на въоръжените й сили в Курск.
SN: Доц. Шаламанов, започвам с новината от късния час снощи: Александър Лукашенко пуска руски войски в Беларус. Това подготовка за втори фронт на Украйна ли е?
Този фронт съществува, тъй като от там беше извършена агресията. Поради провала на първоначалния замисъл за бързо овладяване на Киев и най-вероятно за решението да съсредоточат руските сили в Донбас бяха изтеглени тези сили. Според мен това по-скоро е опит да бъде въвлечена Беларус и да се използват сили на Беларус, защото явно не достигат руски сили. И вярвам, че Лукашенко няма да допусне тази грешка.
SN: Поканата на руски войски в Беларус отговор на започналата на 6 август трансгранична украинската операция в Курск ли е?
Това е опит по някакъв начин да се върне инициативата в ръцете на Путин. Тя е преди всичко с информационен, с пропаганден характер. Защото 100% инициативата в Курск продължава да бъде на украинските сили. И това всъщност е основната им цел – много успешно постигната досега от украинското командване.
SN: Изненадващият удар на украинската армия към Курск и първоначалните бързи украински успехи нанесоха сериозен репутационен удар по руското военно ръководство. Те преобърнаха ли сценария на Путин?
Все още е рано да се каже. И макар че конкретното време на тази операция да беше в голяма степен изненада, това можеше да се очаква. Тъй като никоя война не може да бъде спечелена само с отбрана. Още повече, че отбраната по дългата над 1000 км. фронтова линия е все по-трудна при численото и артилерийското превъзходство на руснаците. И както видяхме от миналото лято недостатъчно сили и още повече недостатъчно въоръжение, заедно с минните полета, добре подготвената отбрана, превъзходство в артилерията и във въздуха не позволяват на Украйна да вземе инициативата по тази 1000 километрова фронтова линия.
Смелото решение с нова техника, със свежи сили да се демонстрира нов подход не само за военна операция, но и за отношение към цивилните, към инфраструктурата, е нещо, което има и пряк военен ефект и още по-голям политически, комуникационен ефект в полза на Украйна, подчертава Велизар Шаламанов.
И в полза на това да се засили западната подкрепа, тъй като един от основните фактори за успеха на Украйна е подкрепата на свободния свят.
SN: Въпреки че Путин отсече, че мирни преговори няма да има, неговият неофициален говорител Лукашенко се опита да олекоти картината: да седнем на масата за преговори и да сложим край на тази кавгичка. Означава ли, че военното изтощение си казва думата и в Кремъл, доц. Шаламанов? И оттам се търсят обходни пътища за излизане от ситуацията?
За съжаление, руснаците имат ниско ниво на чувствителност към жертви, към изтощение. Особено във висшето ръководство, което е откъснато от живота на обикновените граждани. Така че едва ли това е мотив. Но думите на Лукашенко показват реализъм. Защото ако тази война продължи, очевидно той вижда риск Беларус да бъде въвлечена. А въвличането на Беларус не е в интерес на Лукашенко, още по-малко на хората в Беларус.
SN: Путин назначи свой бивш телохранител за ръководител на разпоредената лично от него операция за украинското навлизане на руска територия. Това е втората нестандартна смяна, предприета от руския президент в рамките на по-малко от месец, след като на поста на министър на отбраната назначи цивилен икономист. Тези нестандартни ходове за какво говорят?
Назначаването на цивилен министър на отбраната, икономиста Андрей Белоусов, беше много добро решение. То показва разбиране за същността на войната и ролята на министъра на отбраната. Но решението за командващ на операцията и координацията в Курска област показва точно обратното. Показва неразбиране, че оперативни работници и охранители не могат да имат авторитета, капацитета да командват войски, да се изправят срещу една добре подготвена, модерна и силно мотивира армия, каквато в момента е групировката на украинските въоръжени сили. Те не могат да водят военни операции.
SN: Доц. Шаламанов, забелязва се изчакване и от страна на Русия, но и от страна на Запада. Американските избори ли се чакат? И как те ще повлияят на хода на войната?
Определено изборите в САЩ са изключително важни. Тъй като виждаме противопоставянето на високо ниво. Но по отношение на войната в Украйна и отношението към руската агресия виждаме, че ЕС има много ясна позиция, която се консолидира. ЕС е много по-близо от САЩ до Украйна и в реална перспектива Украйна да бъде част от ЕС. Европейските страни в НАТО са все по-активни. Във Вашингтон на срещата на върха НАТО взе много важни решения по същество за повишаване на ролята на НАТО в координация на военната помощ за свободния свят. Всичко това показва, че колкото и да са важни изборите в САЩ, те не са решаващи. И изходът от тази война, и победата на Украйна зависят от консолидираната подкрепа на свободния свят и преди всичко от подкрепата на европейските страни.
SN: Какво ще ни струва, ако Украйна загуби войната, доц. Шаламанов?
Това е сценарий, който не бива да бъде изключван, за да взимаме правилните решения. Според мен ако все пак поради недостатъчна помощ от Запада, Украйна независимо от усилията и от героизма си, от смелостта, от консолидацията на украинските граждани загуби тази война, ще бъде сложен край на световния ред, какъвто го познаваме в рамките на ООН след Втората световна война. И може да очакваме поредица от агресивни действия срещу други европейски страни. Една от най-уязвимите страни е България. Виждаме, че дори с демонстративно приетите поправки в Закона за училищното образование силите на Путин в България се консолидират. И показват, че могат да постигнат успехи в страна, член на НАТО и ЕС.
SN: Много е любопитна ситуацията в съседна Сърбия. Забелязва се Русия все по-често да се намесва във вътрешната ситуация на страната. Преди дни президентът Вучич съобщи, че благодарение на руските служби са предотвратили преврат с цел свалянето му. Доколко е така, е друг въпрос. Но какви рискове предпоставя това все по-тясно заиграване на Белград с Москва?
Рисковете са свързани с провеждане на все повече психологически специални операции, както ги наричат руснаците, които в някаква степен имат превантивен характер. И се базират на манипулиране на информация и на провокации. Това е сериозна заплаха, която за съжаление преди всичко трябва да бъде посрещната от националните власти, от гражданското общество. И поради слабостта на гражданското общество и националните институции в Югоизточна Европа, в Западните Балкани Русия с минимални усилия се опитва да създава сериозни проблеми. За съжаление, в тази дъга: Унгария, Сърбия, Северна Македония, Черна гора се включва и България. И затова ние трябва да бъдем особено внимателни. Но нека да не забравяме, че в крайна сметка информационно-психологическите специални операции не могат да постигнат крайната цел. Защото крайната цел във войната в Украйна се постига със силите на терен и с консолидираната западна помощ за Украйна.
SN: И на финала да ви попитам за България, доц. Шаламанов. Страната ни тръгва към поредните предсрочни парламентарни избори. Как ще им повлияят събитията, за които говорихме дотук с вас? И по-точно хибридните операции, които по правило в хода на кампанията, по време на изборите и след тях се провеждат в страната ни.
Рискът е свързан с изключване на важните теми. Заместването им с теми, които водят до разделение, до омраза, до отклоняване на вниманието от важните теми, които вълнуват света. И от които зависи бъдещето на Европа и бъдещето на България. Нека не забравяме, че всички успехи, качество на живот, на който се радваме в момента в България, са почти пряко следствие от членството ни в ЕС и в НАТО, заедно с усилията на българските граждани. Така че всички усилия България да бъде отдалечена от НАТО и ЕС, да бъде изолирана, да бъде затворена в конфронтация по измислени въпроси, които в никакъв случай не са приоритетни за качеството на живот на българите, може да доведе до много тежки последици. И в най-голяма степен това зависи от активността на българските граждани, от желанието им да участват в политиката, от желанието им да гласуват. И да гласуват в синхрон с нашия цивилизационен избор.
