Замърсяването на въздуха, шумът и токсичните химикали не влияят само на тялото, те увреждат и психичното здраве, предупреждава Европейската агенция за околна среда.
Експертите призовават за спешни мерки, тъй като дори малки подобрения в околната среда могат значително да намалят депресията, тревожността и други психични разстройства.
Агенцията призовава за „спешни и драстични мерки“ за намаляване на замърсяването, като дори умерени подобрения биха довели до значителни ползи за психичното здраве.
Психичното здраве се формира от взаимодействието на вътрешни фактори, включително генетика, социални и икономически детерминанти, психологически фактори и начин на живот. Замърсяването е идентифицирано като възможен рисков фактор, който може да влоши симптомите на психични заболявания или да допринесе за тяхната поява чрез дългосрочно излагане.
Излагането на замърсен въздух по време на бременност, детство и ранна юношеска възраст се свързва със структурни и функционални промени в мозъка.
Всички систематични прегледи на ефектите на замърсяването на въздуха върху депресията показват значима връзка с дългосрочното излагане, особено на фините прахови частици (PM2,5) и азотен диоксид (NO2).
Краткосрочните пикове на лошо качество на въздуха също се свързват с влошаване на симптомите на шизофрения, а периодите на високо замърсяване с повишени нива на депресия.
Шумът от транспорта, автомобилен, железопътен и въздушен е друг значим фактор. Хроничното излагане на шум активира стресовите реакции на организма, увеличава възпалението и оксидативния стрес, което влошава психичното здраве.
Пътният трафик е най-проучваният източник на транспортен шум, като с всеки 10 dB увеличение на шума се наблюдава измеримо повишение на риска от депресия и тревожност. Шумът от самолетите е особено свързан с психични разстройства, едно проучване отчита 12% увеличение на риска от депресия с всеки 10 dB увеличение на шума.
Освен това шумът от самолетите причинява повече раздразнение в сравнение с другите форми на транспортен шум, а хората с висока чувствителност към шум са почти два пъти по-засегнати от депресия и тревожност.
Излагането на шум в дома е свързано и с по-висока честота на поведенчески проблеми при децата.
Дори малки количества химикали могат да имат вредни ефекти върху психичното здраве. ЕАОС посочва връзка между излагането на олово, пасивно пушене, ендокринни разрушители и пестициди с депресия, тревожност и шизофрения. Най-силни доказателства има за тежките метали и пасивното пушене, особено при излагане по време на бременност и детство.
Химикалите, нарушаващи ендокринната система, като бисфенол А и PFAS, също влияят на психичното здраве. Пренаталното излагане на бисфенол А се свързва с депресия и тревожност в детска възраст.
Според Световната здравна организация един на всеки шест души в Европа живее с психично заболяване, а един на всеки трима от тях не получава адекватно лечение. В Европейския съюз през 2023 г. над 11 милиона години живот, коригирани спрямо увреждания, са загубени поради психични разстройства, като се очаква тези цифри да нарастват, особено сред младите хора и уязвимите групи.
Източник: Euronews





