Министерството на икономиката е разработило нова методика за определяне на справедливи цени на хранителните продукти, която ще се прилага спрямо големите търговски вериги с годишен оборот над 25 милиона евро, съобщават от NOVA. Представителите на бизнеса обаче са категорично против подобен подход. Според тях опитът за държавна регулация на цените, вдъхновен от френски модел, е сериозно погрешен и крие риск от картелизиране на пазара, както и от реално увеличение на цените на някои от основните хранителни продукти.
Съществени разлики между българския и френския модел
Предложената от държавата система предвижда въвеждането на базови надценки за отделни категории стоки, като методиката предстои да бъде представена за обществено обсъждане. От Министерството на икономиката посочват, че при изработването ѝ са се основали на практиката на Френската държавна обсерватория за формиране на цените на храните.
Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов обаче смята, че използваният от държавата пример е неправилно интерпретиран. По думите му френската система има съвсем друга цел и не поставя рамки върху цените.
„Френският модел не определя справедливи, задължителни или препоръчителни цени, а измерва исторически назад във времето как те се формират по веригата на доставки“, посочва той.
Според Вълканов именно поради тази причина механичното пренасяне на френския модел в България и превръщането му в препоръчителна рамка е неправилен подход.
Опасност от изкуствено повишаване на цените
Експертът подчертава, че между икономическите условия във Франция и България съществуват значителни различия, които не могат да бъдат пренебрегвани при подобно сравнение. Той посочва като примери концентрацията в търговския сектор, разходите за логистика, нивата на възнагражденията и различията в оперативните бизнес модели.
Според него не може да се очаква една и съща стока да има абсолютно еднаква цена във всички магазини и във всички части на страната. Подобно изискване Вълканов определя като „комунизъм или картел“. Той предупреждава, че ако държавата се опита да насърчи големите търговци към еднакво ценово поведение, това може да се окаже не само неприемливо, но и да доведе до обратен ефект върху потребителите.
„Слагайки 15 или 25 процента фиксирани оперативни разходи към свинското месо, например, означава да му вдигнете цената с 25 процента в момента“, категоричен е директорът на сдружението.
По този начин според бизнеса една методика, която на теория цели да внесе повече прозрачност и справедливост при формирането на цените, може на практика да се превърне в механизъм за автоматично увеличение на крайните цени. Именно затова представителите на сектора настояват за по-внимателен анализ на реалните условия на българския пазар, преди да бъдат въвеждани каквито и да било ограничения или ориентири за ценовата политика на търговците.
Субсидиите не гарантират по-евтина продукция
Вместо държавата да се фокусира върху регулирането на крайните цени, от бизнеса смятат, че трябва да бъдат създадени условия за реална конкуренция и по-висока ефективност. Според Николай Вълканов българското земеделско производство продължава да бъде изключително неконкурентоспособно, независимо от значителния размер на публичната финансова подкрепа.
По думите му през тази година държавните субсидии за сектора достигат 2 милиарда евро, но самият размер на средствата не е достатъчен, ако те не водят до по-висока добавена стойност, производителност и ефективност. Според него е необходимо да се търси отговор на въпроса дали предоставяните средства действително водят до увеличаване на производството и до подобряване на конкурентоспособността на българските земеделски производители.
„Искам да попитам по какъв начин земеделският министър ще гарантира, че тези 2 милиарда евро ще доведат до повече продукция, до по-евтина продукция и до по-конкурентоспособна българска продукция, която може да стига не само за задоволяване на вътрешните потребности на пазара, но и за износ“, пита риторично експертът.
Според него именно ефективното използване на субсидиите трябва да бъде сред основните приоритети на държавната политика. Вместо финансовата подкрепа единствено да компенсира разходи или да поддържа съществуващи модели, тя трябва да стимулира по-висока производителност, повече продукция и възможност за излизане на българските производители на външни пазари.
Как държавните политики са повлияли на инфлацията
По отношение на натрупаното поскъпване на храните Вълканов припомня, че най-сериозният пик на инфлацията в сектора е бил през 2022 и 2023 година. Според него част от причините за това трябва да се търсят в решенията на тогавашните управляващи и в предприетите от държавата мерки, които според бизнеса са оказали негативно влияние върху функционирането на пазара.
Вълканов посочва като пример ограничаването на вноса и износа, което по думите му е довело до сериозно нарушаване на нормалните търговски процеси. Според него предприетите тогава политики са причинили замразяване на вътрешната търговия със слънчоглед, което впоследствие е оказало влияние и върху цените на преработените продукти.
Като конкретен резултат той посочва тройното увеличение на цената на олиото, което според него е показателно за това как една държавна намеса в движението на стоките може да има последствия, противоположни на първоначално поставената цел.
В този контекст позицията на бизнеса е, че ценовата регулация сама по себе си не решава причините за поскъпването на храните. Вместо фиксиране или препоръчване на определени надценки според тях е необходимо да се работи за по-силна конкуренция, по-ефективно производство, по-добро използване на публичните средства и нормално функциониране на пазара.





