България има реален шанс да получи общо 1,1 милиарда евро по четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), стига новото 52-ро Народно събрание спешно да приеме липсващия закон за антикорупционната комисия (КПК). Това съобщават от БНТ, позовавайки се на служебния финансов министър в кабинета „Гюров“ Георги Клисурски. Според данните, паралелно с преговорите с Брюксел, държавата подготвя и мащабно изтегляне на капитал от Българската банка за развитие към хазната.

Битката за парите от Брюксел

Основният фокус на служебното правителство остава спасяването на европейските средства, които бяха блокирани заради забавени реформи. Очакваното четвърто плащане е в размер на 900 милиона евро, но към тях може да се добави и сумата от 200 милиона евро, която Европейската комисия задържа от втория транш.

Георги Клисурски:

„Вицепремиерът Недина и правителството е в усилени преговори с Европейската комисия и тъй като министър Янкулов внесе за разглеждане нов закон за възстановяване на Комисията за противодействие на корупцията, Европейската комисия е склонна тези 200 милиона евро, които бяха задържани от второто плащане за КПК, да бъдат прехвърлени като възможна сума в четвъртото плащане и ако сега 52-то Народно събране приеме този законопроект, който министър Янкулов ще внесе, тогава всъщност целият размер на четвърто плащане може дори да бъде 1 милиард и 100 милиона евро.“

Финансовият министър уточни, че първоначалният срок, който кабинетът постави на новия парламент за структурирането на антикорупционния орган – 8 май, вероятно ще бъде удължен до края на месеца. Съдбата на тези европейски милиони вече е изцяло в ръцете на депутатите.

Милиардите на ББР влизат в бюджета

Наред с международните преговори, държавата е задвижила процедура по изтегляне на огромен финансов ресурс от Българската банка за развитие (ББР). Става въпрос за 1,4 милиарда лева, които ще бъдат върнати в републиканския бюджет чрез намаляване на капитала на финансовата институция. Причината според властите е липсата на ясна концепция от страна на ръководството на банката как да инвестира този ресурс в реалната икономика.

Георги Клисурски:

„Съответно, държавата може да прецени, да увеличи или намали капитала на банката, както сметна за добре. Между другото, дори след намаляването сега на капитала на ББР, тя отново ще има два пъти по-висок капитал, отколкото миналата година по това време. Така че ние оставяме ББР за развитие в едно изключително добро ликвидно състояние и въпреки това успяваме 1 милиард и 400 милиона лева да подсигурим пак за държавния бюджет.“

Министърът уточни, че процесът по намаляване на капитала изисква своето технологично време.

Помощи за най-бедните

В отговор на социалните предизвикателства и високите цени, правителството отчита като успешни и мерките за подкрепа на най-уязвимите групи. През април най-нуждаещите се българи получиха целева помощ от 20 евро, която има за цел да смекчи удара от инфлацията и транспортните разходи.

Георги Клисурски:

„Помощта, която през април месец вече изплатихме от 20 евро за най-нуждащите се физически лица, мисля, че е ефективна мярка, тъй като тя успява да компенсира физическите лица… ако зареждат, например, до 100 литра на месец, в сравнение с цените, които бяха преди март месец, биха могли да зареждат сега относително същото количество. Тези всъщност 20 евро са 13-14 литра бензин.“

Министърът подчерта дебело, че държавната интервенция е строго таргетирана и тази помощ е насочена изключително и само към хората в обективна нужда.