Въоръжените сили на Индия са въвлечени в няколко продължаващи противопоставяния с китайската армия по границата в североизточния щат Аруначал Прадеш. Това заяви ръководителят на индийските паравоенни гранични сили, охраняващи хималайската граница с Китай.
Изявлението на Шатруджит Капур, генерален директор на Индо-тибетската гранична полиция (ITBP), направено в края на миналата седмица, идва почти четири месеца след като представители на местни граждански организации в отдалечения североизточен регион съобщиха, че китайските сили все по-често навлизат на индийска територия и възпрепятстват достъпа на индийските войници до определени патрулни пунктове. Това предизвиква гнева на местното население.
Китайският президент Си Дзинпин посети Ню Делхи миналия месец за срещата на върха на БРИКС. Това беше първото му посещение в Индия от седем години насам. В кулоарите на форума той се срещна с министър-председателя Нарендра Моди, докато двете столици правеха предпазливи стъпки към затопляне на двустранните отношения. Част от този процес е обусловен от търговската война на американския президент Доналд Тръмп, която сближи двете ядрени сили – Пекин и Ню Делхи.
Твърденията за китайски навлизания на индийска територия обаче показват, че въпреки сърдечните ръкостискания в Ню Делхи напрежението по протежение на границата от 3488 километра между двете държави продължава да заплашва усилията за нормализиране на отношенията.
Ситуацията представлява и сериозно политическо предизвикателство за Моди, който е изградил образа си на лидер, решителен по въпросите на националната сигурност. През последните години обаче той е изправен пред неудобни въпроси за отношенията с Китай.
Противопоставянията с китайските сили в Аруначал Прадеш, които според Капур продължават и до днес, се случват шест години след като най-малко 20 индийски военнослужещи бяха убити в ръкопашен бой с китайски войници в планинския район Ладак.
Сателитни снимки и множество свидетелства, включително от представители на индийските служби за сигурност, впоследствие показаха, че Китай на практика е установил контрол над части от територия, която преди това е била предмет на спор. Това се е случило след сблъсъка. Правителството на Моди обаче отказва да признае, че Индия е загубила контрол над която и да било част от своята територия.
Пет дни след изявленията на Капур за последните противопоставяния индийското правителство все още не е потвърдило естеството на граничното напрежение. Вместо това то продължава да отправя общи критики към Китай.
Неразрешен спор, който продължава да тлее
Капур, ръководителят на Индо-тибетската гранична полиция, направи изявленията си по време на церемония за отличаване на служители на паравоенните сили. Той разкри, че командоси участват в продължаващите сблъсъци по границата с Китай.
В отдалечения район Горен Субансири в Аруначал Прадеш, където според съобщенията продължават противопоставянията, се е състоял и първият сблъсък между независима Индия и Китай през август 1959 г. Тогава са загинали най-малко двама индийски войници.
В разказа си за този инцидент тогавашният министър-председател Джавахарлал Неру подчертава колко отдалечен е регионът. Пред парламента той обяснява, че граничният пост, атакуван от китайските сили, се намирал на около три седмици път пеша от най-близкия край на достъпен с автомобил път.
Продължаващият от десетилетия граничен спор между Индия и Китай произтича от граница, начертана от Великобритания и известна като линията Макмахон.
През 1914 г. Британска Индия и Тибет, който по онова време не е под китайски контрол, подписват Симланската конвенция, с която определят границата помежду си. След обявяването на независимостта си през 1947 г. Индия приема линията Макмахон за своя граница с Китай.
Китай, който преминава под комунистическо управление през 1949 г., отхвърля тази линия като граница с Индия с аргумента, че не е участвал в преговорите по Симланската конвенция.
Пекин предявява претенции към целия щат Аруначал Прадеш, наричайки го „Южен Тибет“ или „Заннан“. Китай контролира и Аксай Чин – част от спорния регион Кашмир, към който Индия и Пакистан предявяват претенции в пълния му обхват.
През 1962 г. Индия и Китай се споразумяват да приемат т.нар. линия на фактически контрол (LAC), която отразява реалните територии под контрола на всяка от страните, за своя фактическа граница, докато преговарят по по-широките си гранични разногласия.
През следващите десетилетия двете държави така и не успяват да преодолеят различията си. Спорната граница остава постоянен източник на напрежение в отношенията между двете ядрени сили.
През юни 2020 г. спорът прераства в смъртоносен сблъсък. Индийски и китайски войници се изправят един срещу друг в долината Галван в източната част на Ладак, като всяка от страните обвинява другата, че е преминала линията на фактически контрол. Загиват най-малко 20 индийски военнослужещи, а Китай впоследствие признава за четирима загинали свои войници.
Правин Донти, старши анализатор в базираната в Брюксел Международна кризисна група, заявява, че граничното напрежение на фона на затоплянето на двустранните отношения вече изглежда като „част от повтарящ се модел“. По думите му това вероятно е „тактика на натиск от страна на Пекин“.
„Заради липсата на точно определена граница подобни противопоставяния неизбежно ще възникват от време на време, като някои от тях могат да излязат извън контрол“, предупреждава Донти.
„Китайската армия е на върха на планината“
Сблъсъкът от 2020 г. поставя Моди под сериозен вътрешнополитически натиск. Опозиционните партии настояват правителството да даде обяснения за непрозрачния начин, по който управлява кризата с Китай.
Кабинетът на Моди е подложен на критики и заради ограниченията върху парламентарния контрол, въпросите дали разузнавателните служби са засекли предварително струпването на китайски войски и оскъдната информация за военните операции.
Противоречията между официалната позиция на правителството и изявленията на самия Моди предизвикват обвинения, че премиерът се опитва да омаловажи или дори да прикрие мащаба на граничната криза.
На 17 юни 2020 г., малко след сблъсъка в долината Галван, индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар разговаря с китайския си колега Ван И.
„Китайската страна се опита да издигне съоръжение в долината Галван от наша страна на линията на фактически контролМакар това да се превърна в източник на спор, китайската страна предприе предварително планирани и целенасочени действия, които пряко доведоха до последвалото насилие и жертвите. Това показва намерение да се промени положението на място в нарушение на всички наши споразумения да не се променя съществуващото статукво“, съобщи тогава индийското външно министерство.
Само два дни по-късно обаче Моди заявява в социалната мрежа X:
„Нито някой е успял да навлезе на наша територия, нито някой се намира там и в момента“.
Това твърдение противоречи на изложеното от външното министерство. Ако китайски войници не са преминали линията на фактически контрол, защо тогава индийските военнослужещи са били принудени да се бият с тях, питат представители на опозицията и други анализатори на стратегическите въпроси.
Правителството никога не дава същински отговор на тези въпроси. Канцеларията на Моди единствено уточнява, че премиерът е имал предвид липсата на китайски войници на индийска територия след приключването на сблъсъка.
Шест години след сраженията в Ладак твърденията за нови китайски навлизания отново поставят под въпрос образа на Моди като силен лидер. Репутацията му вече понесе удар заради младежки протести в страната, които през юли тази година доведоха до отстраняването на министъра на образованието.
В речта си ръководителят на ITBP Капур също припомня сблъсъка от 2020 г. Той описва специализирана програма за обучение, предназначена да подготви по-добре служителите за ситуации, подобни на тази в Ладак.
Капур предупреждава и че военните способности на Китай по границата са се развили значително. Според него индийските сили може вече да не са в състояние да се противопоставят директно на противника, използвайки традиционните методи на водене на бойни действия.
Анализаторът от Международната кризисна група Правин Донти посочва, че правителството на Моди се представя като държава с твърда политика по сигурността и нулева толерантност към провалите в защитата на националните интереси.
„Разликата във възможностите между Индия и Китай обаче е значителна и затова индийското правителство е склонно да омаловажава всяко събитие, което го представя в неблагоприятна светлина“, добавя той.
Босира́м Сирам, водещ представител на опозиционната Конгресна партия в щата Аруначал Прадеш, заявява, че китайски войници са навлезли на близо 50 километра навътре в индийска територия в отдалечения район Горен Субансири.
През август делегация на партията, водена от Сирам, посещава граничните райони след първоначалните съобщения за китайски навлизания. Според него китайски военнослужещи са разположени там, като има предвид територия, претендирана от Индия.
„Можете да видите китайската армия. Те са на върха на планините, докато ние сме долу“, добавя Сирам.
В отговор на изявленията на ръководителя на ITBP говорителят на индийското външно министерство Рандхир Джайсвал заявява, че ситуацията в граничните райони между Индия и Китай периодично се нарушава, когато китайските сили се отклоняват от установените модели на патрулиране.
Той не коментира конкретно продължаващите противопоставяния.
Трайно решение не се вижда
Би Ар Дийпак, професор по китайски изследвания в университета „Джавахарлал Неру“ в Делхи, заявява, че съобщенията за китайски навлизания поставят под въпрос доверието в Моди и неговата отчетност пред обществото.
От 2012 г. Индия и Китай разчитат на официален механизъм, който цели да предотвратява ескалацията на граничните спорове, без обаче да разрешава основния въпрос – къде точно преминава границата между двете държави в Хималаите.
Т.нар. Работен механизъм за консултации и координация по граничните въпроси между Индия и Китай (WMCC) включва представители на двете страни и функционира паралелно с военните канали за комуникация.
Последният, 36-и кръг от преговорите по този механизъм се провежда на 6 август – почти месец след появата на първите съобщения за китайски навлизания в Аруначал Прадеш. През септември в щата се състои и първата по рода си среща на командирско равнище.
Продължаващите противопоставяния показват, че дипломатическите усилия не са успели да премахнат напрежението.
Срещите на военно и местно равнище могат временно да успокоят ситуацията и да помогнат за предотвратяване на ескалация, но сами по себе си не могат да доведат до трайно решение на граничен спор, вкоренен в десетилетия исторически, политически и стратегически различия.
При липсата на ясни политически указания и координиран отговор от двете столици всякакви договорености на гранично равнище ще останат крехки и обратими, както показват събитията в Ладак, а сега и в Горен Субансири в Аруначал Прадеш.
Al Jazeera/превод: SafeNews
