Атаките срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона вече поставят въпрос, който излиза далеч отвъд сигурността на плавателните съдове. Колкото по-рисково става корабоплаването в Черно море, толкова по-висока може да стане цената на превоза, застраховките и достъпа до определени маршрути, а последствията в крайна сметка могат да стигнат до цените, които плаща всеки потребител. Двата кораба бяха атакувани на около 70 морски мили източно от Бяла, като единият потъна, а екипажът му остана в неизвестност.

„Трагедията не трябва да се използва за политическа дъвка“, заяви бившият министър на енергетиката Александър Николов в предаването „Денят ON AIR“.

По думите му случилото се показва сериозните въпроси около сигурността на българската изключителна икономическа зона и способността на държавата да защитава водите си.

„Наличието на лодки и платноходки показва колко е „защитена“, в кавички, нашата икономическа зона, водите на България“, посочи Николов.

Атаката от 6 октомври е първата подобна, регистрирана в българската изключителна икономическа зона. Българските власти все още разследват произхода на използваните дронове.

По-високият риск може да вдигне цените

Според Николов всеки превозвач ще трябва да включи новия риск в сметката си. Това означава не само по-скъп транспорт, но и по-високи застрахователни разходи и евентуално промени в използваните маршрути.

Бившият министър направи сравнение с блокирането на Ормуз и подчерта, че при ограничени и важни търговски маршрути дори един сериозен инцидент може да се отрази върху цените за целия пазар.

„При блокирането на Ормуз още тогава беше обяснено, че при тесен търговски маршрут е достатъчно само един кораб да бъде ударен, за да се повиши цената за всички. Черно море не прави изключение, зоната България-Румъния-Украйна също. Има потопен плавателен съд и жертви. Риск от следващо подобно събитие съществува“, коментира Николов.

Рискът вече е отчетен и от международни наблюдатели. След атаките се увеличават опасенията за безопасността на търговското корабоплаване в региона, а по-високата несигурност може да се отрази на застраховките и транспортните разходи.

Крайната сметка стига до потребителя

Според Николов подобен ефект не спира при превозвача. По-високите разходи могат да се прехвърлят по цялата верига, докато стигнат до цената на стоките и услугите.

„Винаги, в каквито и да е пазарни условия или в извънпазарни условия, всичко накрая се плаща от крайния потребител“, отбеляза бившият министър.

Той постави и по-широкия въпрос за контрола върху цените и действията на държавата при съмнения за нарушения или корупционни практики.

„По-тъжният факт е, че дори и през последните няколко години не съществува доказателства, ако някой лъже, не си върши работата или има данни за корупционни практики“, каза Николов.

Николов настоява за по-решителна реакция

На въпрос как държавата може да повлияе върху цените на горивата, бившият енергиен министър посочи необходимостта от по-висока експертиза и по-бързи решения.

Според него трябва да има единен орган, който да обедини действията на институциите и да координира мерките.

„Трябва да се повиши експертизата, да се действа малко по-решително, да има общ единен орган, който консолидира всички възможни стъпки в едно ядро, което взима решение за всички“, обясни Николов.

По думите му в такъв механизъм трябва да участват представители на Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Министерството на енергетиката и особеният управител.

Черно море вече е и икономически риск

Двата атакувани кораба превърнаха сигурността на корабоплаването в пряк икономически въпрос за България и региона. Докато разследването за произхода на атаките продължава, бизнесът вече трябва да отчита и риска от следващ инцидент, а всяко ново прекъсване на търговски маршрут може да увеличи цената на цялата верига.

Източник: Bulgaria ON AIR