Промените в Изборния кодекс (ИК) влязоха в решаваща фаза и вече са на път да бъдат окончателно приети в пленарната зала. В центъра на дебата застана текстът, който ограничава броя на изборните секции в държави извън ЕС до максимум 20.
Предложението, внесено от „Възраждане“, отключи остри политически реакции и оформи ясни лагери в парламента, далеч отвъд обичайното управляващо и опозиционно разделение
Срещу ограничението се обявиха депутати от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, „ДПС – Ново начало“, „Алианс за права и свободи“, МЕЧ и „Величие“. Според тях мярката не просто променя технически параметри на изборния процес, а засяга фундаментално правото на глас на хиляди български граждани зад граница.
В студиото на „Твоят ден“ експертът по избирателни системи Ваня Нушева предупреди, че подобни законодателни промени, приети непосредствено преди избори, подкопават доверието в изборните правила. По думите ѝ, всяка намеса, която може да повлияе върху изборния резултат, следва да бъде внимателно обмислена и аргументирана, а не прокарвана в последния момент. Тя подчерта, че именно стабилността на правилата е ключова за легитимността на вота.
Ограничението до 20 секции извън ЕС, по оценката на Нушева, ще удари най-силно българските избиратели в Турция, но няма да подмине и общностите в Западна Европа, Великобритания, САЩ и Канада.
Според нея новите и по-малки партии, които разчитат на гласове от диаспората, също ще бъдат поставени в неравностойно положение. „Тези промени могат да доведат до ощетяване на няколко политически партии, като ограничават възможността за по-масово гласуване в Западна Европа, Великобритания и САЩ“, обясни тя.
Експертът уточни, че предложения за изключение на определени държави от правилото, като Великобритания, САЩ и Канада, са били отхвърлени.
„Отхвърлянето на тези предложения показва, че действията на мнозинството са насочени към политическо инженерство – да се възпрепятства потенциалната подкрепа за определени партии“, коментира Нушева.
Въпросът за евентуално президентско вето също беше засегнат.
Нушева отбеляза, че макар такава възможност да съществува, в парламента вече се очертава консолидирано мнозинство, способно да го преодолее. Тя предупреди, че макар ограничението да не бива да се тълкува крайно, реалният ефект ще бъде затрудняване на достъпа до урните за избиратели, които трябва да изминават стотици километри.
Паралелно с експертните оценки, темата бе разгледана и в по-широк политически контекст от главния редактор на „Медиапул“ Стояна Георгиева и политолога Цветанка Андреева. Георгиева изтъкна, че липсва задълбочен анализ на последиците от подобни решения и че изборните правила у нас често се променят „на парче“, в навечерието на вот. Според нея това подхранва усещането за нестабилност и целенасочени политически маневри.
Цветанка Андреева подчерта, че дебатът за вота зад граница е хроничен и традиционно се фокусира върху гласовете от Турция, възприемани от част от политическите играчи като инструмент, а не като демократично право. В същото време тя обърна внимание, че в държави като САЩ и Канада географските разстояния са толкова големи, че ограничението реално ще откаже немалко българи да участват в изборите.
„Винаги възловият проблем при този дебат са гласовете в Турция. На тях винаги се е гледало като на политически механизъм. От друга страна, в САЩ и Канада разстоянията са огромни и подобно ограничение реално ще откаже част от сънародниците ни да гласуват“, коментира Андреева.
Разговорът неизбежно преля и към по-широката предизборна картина.
Анализаторите очертаха кампания, доминирана от социални страхове, теми за корупцията и високите цени. В този контекст бе засегната и темата за евентуален нов политически проект около президента Румен Радев.
Според Стояна Георгиева социологическите данни сочат потенциал за нова сила, която да мобилизира негласуващите и да разклати утвърдените политически баланси. Андреева добави, че социалната политика и ценовият натиск ще се превърнат в ключова линия на сблъсък между основните политически играчи.
В крайна сметка, промените в Изборния кодекс се превърнаха в много повече от техническа корекция. Те отвориха стария въпрос за равнопоставеността на българските граждани, независимо къде живеят, и поставиха под съмнение дали изборните правила служат на демокрацията или на краткосрочни политически сметки.
Именно този сблъсък ще определя не само предстоящия вот, но и доверието в институциите в месеците след него.
Източник: Нова нюз





