Само една марка сирене от общо 12 изследвани продукта, включени в „Кошница с грижа“, покрива изискванията за бяло саламурено сирене по БДС. Това показват резултатите от тест на Асоциация „Активни потребители“. При пет от проверените сирена е установено необявено високо съдържание на вода, а при две проби водата надхвърля 70%, което според изследването ги прави недопустими за продажба.

Високото съдържание на вода поставя под въпрос качеството

Според председателя на Асоциацията Богомил Николов ниската цена на сиренето може да бъде сигнал за компромис с качеството. Той определя ситуацията като период, в който потребителите получават все повече „скъпа вода вместо сирене“.

По думите му обаче проблемът не се изчерпва единствено с финансовата страна. Незрялото сирене също може да създаде риск за потребителите и да доведе до различни стомашно-чревни оплаквания.

„Ниските цени са предпоставка за компрометиране на качеството. Сега е времето на скъпата вода вместо сирене, но проблемът е по-голям – незрялото сирене може да предизвика най-различни стомашно-чревни проблеми“, категоричен е председателят на Асоциацията Богомил Николов.

Защо не се посочват имената на марките

В ефира на Радио Варна Николов коментира и защо в повечето медии не се посочват конкретните търговски марки на продуктите, попаднали в изследването.

Причината е свързана с разпоредба в закона, регулиращ електронните медии, която засяга темата за скритата реклама. Според него обаче е необходимо да се обсъди дали тази норма трябва да се прилага по същия начин, когато става дума за информация, която има отношение към потенциален проблем или опасност за потребителите.

„Дошло е време да обсъдим как може да се тълкува тази норма – мисля, че когато става въпрос за опасност или за проблем, могат да се съобщават имена. Навсякъде в развитите държави винаги в новините се съобщават търговски марки по отношение на проблемните неща“, коментира Николов.

Какво представлява „Кошница с грижа“

По отношение на инициативата „Кошница с грижа“ председателят на „Активни потребители“ отбелязва, че няма единен и фиксиран списък с продукти, които задължително трябва да бъдат включени в нея.

По думите му всеки търговец има възможност да определя какви продукти да попаднат в инициативата, като логично би избрал стоки, при които има интерес да бъдат намалени цените.

Това според него създава и друг проблем – потребителите трудно могат да се ориентират кои точно продукти са част от „Кошница с грижа“ и къде да ги открият.

„Няма фиксиран списък от продукти в „Кошница с грижа“ и всеки търговец логично би поставил в нея продукти, за които е изгодно да бъдат намалени“, каза още той.

Потребителите трудно откриват продуктите

Николов подчертава, че видимостта на продуктите, включени в инициативата, също остава проблем. Според него потребителите не винаги успяват лесно да разберат кои стоки са част от „Кошница с грижа“.

Той смята, че по организацията и начина, по който инициативата достига до хората, има още какво да се подобрява, като не бива да се очакват незабавни резултати.

„Има какво да се желае и да се подобрява, не можем да чакаме чудеса,“ коментира Богомил Николов.