Михаил Миков разкритикува Радан Кънев за позицията му по казуса с „Лукойл“, като припомни приватизацията на „Нефтохим“ в края на 90-те години. В интервю пред БНР бившият лидер на БСП заяви, че политическите кръгове, от които произлиза Кънев, са свързани с продажбата на рафинерията, а днес обществото се заблуждава, че държавата е национализирала „Лукойл“.
„Радан Кънев забравя, че кръговете, от които произлиза, продадоха „Нефтохим“ – превърна се от високотехнологично предприятие в една рафинерия“, каза Миков.
По думите му още при приватизацията държавата е загубила възможността да влияе върху едно от стратегическите предприятия в страната. Той припомни, че по онова време е бил в опозиция и е предупреждавал за последствията от сделката за 100 млн. долара
„Закриха „Видахим“, „Свилоза“, в Стара Загора, много предприятия бяха ликвидирани по тази верига от „Нефтохим“. И сега заблуждават, че държавата е национализирала „Лукойл“. Трябва да имаме по-дълга памет“, заяви бившият председател на 42-рото Народно събрание.
Държавата няма контрол върху собствеността
Според Миков сегашният спор около „Лукойл“ показва колко ограничени са възможностите на България да защити интересите си, след като собствеността върху рафинерията е частна. Той подчерта, че т.нар. златна акция позволява на държавата да присъства в ръководството на компанията, но не ѝ дава право да определя собствеността върху акциите.
„Тази златна акция в „Лукойл“ дава право на присъствие в ръководството на компанията, но не по отношение на собствеността на акциите, означава наблюдение“, обясни Миков.
По думите му бъдещата сделка за рафинерията ще бъде решена извън България, а ако американски инвеститор придобие акциите, той ще има възможност да определи ръководството на предприятието.
„Лукойл е чужда собственост и сделката на собствениците и американския инвеститор ще бъде решена извън София!“, заяви Миков.
„Когато приключи войната и американски собственици придобият акциите, какъв особен управител? Собственикът ще си излъчи ръководство като собственик на предприятието“, коментира той.
Той определи понятието „национална сигурност“ като твърде широко и коментира, че то понякога се използва, за да се замъгли действителното състояние на нещата. Като пример посочи и банковия сектор, в който, по думите му, преобладава чуждестранната собственост.
Правителството се справя с икономиката, но има още какво да се желае
В оценката си за работата на правителството на „Прогресивна България“ Миков посочи, че кабинетът се справя в някои сфери, но в други има нужда от по-добри резултати. Според него действията му по икономическите и бюджетните въпроси са сред по-успешните, докато цялостната работа на правителството оставя поле за критика.
„Има още много какво да се желае от действията на правителството“, отбеляза той.
Миков определи външната политика на страната като по-балансирана. Той одобри и позицията на България по повод ударените кораби в Черно море, като посочи, че при липса на категорична информация чии са дроновете, е разумно да не се правят прибързани заключения.
Срещата с украински представител и бъдещето на Европа
По повод тайната среща в София между премиера Румен Радев и представител на украинското ръководство, посочен в интервюто като Будаков, Миков заяви, че вижда възможност България да се включи в комуникацията между Европейския съюз и Украйна. Според него страната трябва да запази и възможностите си за отношения с Русия.
„Лично смятам, че е някакъв шанс за България да се включи по някакъв начин от страна на ЕС в комуникацията с Украйна и да запази възможностите си за Русия“, каза той.
Миков постави акцент и върху цената, която европейските граждани плащат за засиленото въоръжаване. По думите му дебатът за сигурността не бива да се води отделно от въпроса какво ще се случи със средствата за образование, култура и здравеопазване.
„Френски, испански и белгийски улици отразяват цената, която гражданите на Европа плащат за милитаризацията. Щом ще се въоръжаваме, ще имате по-малко пари за образование, култура, здравеопазване и това трябва да се говори откровено“, заяви той.
Според Миков не може да се очаква, че Европа ще увеличава разходите си за оръжие, без това да се отрази на досегашния стандарт на живот.
„Сигурността се постига и чрез договори, които се спазват“
Миков посочи два пътя към сигурността – чрез сила или чрез международни договори и гаранции, които се спазват. Според него България не може да разчита единствено на военна мощ и не бива да се стреми към това за сметка на останалите обществени приоритети.
„Другият начин за сигурността е чрез договори, които се спазват. Трупането на оръжия, риториката са познати преди Първата и Втората световни войни“, каза той.
Бившият председател на парламента смята, че светът е достигнал критична точка във въоръжаването и че българското ръководство трябва да поставя въпросите за мирните договори и гаранциите за сигурност както в Брюксел, така и на срещите на НАТО.
По думите му войната ще приключи трудно и, за съжаление, с много жертви. Затова политиците носят голяма отговорност за намаляването на напрежението и възстановяването на икономическите условия.
„И отговорността на политиците е голяма за сваляне на напрежението и възстановяването на икономическото положение. Санкции, санкции и ето какво доведоха“, коментира Миков.
Борбата с олигархията трябва да минава през обществените поръчки
Миков критикува и подхода на правителството към борбата с олигархията. Според него тя не може да се изчерпва с назоваване на отделни личности, а изисква системни промени и последователно прилагане на закона.
„Борбата с олигархията е системен въпрос и се решава с обществените поръчки, а няма съществена промяна. „Сигма“ дава достатъчно информация, но нищо повече“, заяви той.
Юристът направи и иронично предложение, свързано с Хипократовата клетва и спазването на разпоредбите на Наказателния кодекс за компютърните престъпления.
„Борбата с олигархията я разбирам като установяване на законност и справедливост, за да се върне доверието във властта“, обобщи Михаил Миков.
Източник: БНР
