Украйна иска западните ѝ партньори да осигурят финансирането на 800-хилядна армия за период от поне 10 години, включително след сключването на мирно споразумение с Русия. Киев признава, че няма икономическата възможност самостоятелно да издържа толкова мащабни въоръжени сили след края на активните бойни действия, и настоява САЩ и европейските държави да поемат дългосрочните разходи. Информацията е на агенция AFP, която се позовава на високопоставен украински представител.
Според украинската страна, поддържането на армия с численост 800 000 военнослужещи е необходимо, за да може страната да се противопостави на евентуална бъдеща руска атака. Искането е било поставено в рамките на тристранните мирни преговори между Украйна, САЩ и Русия в Абу Даби.
„Украйна се нуждае от финансова подкрепа за най-малко 10 години, за да издържа армия от 800 000 военнослужещи, способна да отблъсне всяко бъдещо нападение на Русия“, заявява източникът пред AFP.
Киев иска Западът да поеме цялата сметка
Украинската делегация е заявила по време на разговорите, че след приключването на активните бойни действия държавата няма да разполага с достатъчен икономически ресурс, за да поддържа сама толкова голяма военна структура.
Затова Киев настоява за дългосрочен финансов ангажимент от страна на САЩ и Европейския съюз. Той трябва да покрива заплатите, логистиката, застраховките и социалните пакети на военнослужещите за период от поне десет години. Според украинските искания необходимите средства трябва да бъдат осигурени изцяло от западните съюзници.
Основният аргумент на украинското ръководство е, че ако страната остане извън НАТО и без ядрено оръжие, голямата и добре оборудвана постоянна армия ще бъде единственото надеждно средство за възпиране на евентуална нова руска агресия.
Според Киев и редица военни експерти финансирането на украинската отбрана сега и в следвоенния период би било значително по-евтино за Запада, отколкото евентуален пряк сблъсък между НАТО и Русия, ако войната се разрасне на запад.
Разрушената икономика не може да издържа армията
Украинската икономика е тежко засегната от войната, а необходимостта от продължително финансиране на отбраната поставя страната пред сериозно предизвикателство. Без външна подкрепа Киев би бил принуден или да рискува финансов колапс, или да намали значително числеността на въоръжените си сили.
Това би оставило Украйна уязвима в момент, когато според собствените ѝ оценки заплахата от ново нападение няма да изчезне автоматично с подписването на мирно споразумение.
Затова украинската страна представя искането за десетгодишно финансиране не просто като бюджетна необходимост, а като условие за запазването на страната като суверенна държава и за гарантиране на нейната сигурност след войната.
Западът не е убеден, че може да поеме десетгодишния ангажимент
За голяма част от западните партньори предложението на Киев изглежда като максималистична начална позиция в преговорите, която тепърва може да бъде сериозно преразгледана надолу.
Европейският съюз вече обсъжда мащабни финансови пакети за отбраната и сигурността на Украйна. Заради трудностите около постигането на консенсус за използването на замразените руски активи европейските лидери все повече се насочват към вариант за съвместни заеми на ЕС. Чрез тях ще могат да бъдат покривани спешните финансови нужди на Киев, като дългосрочната тежест ще остане за европейските данъкоплатци.
Искането чужди държави да финансират заплатите, логистиката и социалните разходи на постоянна армия в продължение на десетилетие обаче се определя от някои анализатори като безпрецедентно и икономически неустойчиво.
Администрацията на САЩ също разглежда поддържането на постоянна армия от 800 000 души в мирно време като изключително скъпо начинание с трудно предвидима финансова устойчивост в дългосрочен план. Вашингтон настоява да бъде намерен баланс, който да гарантира сигурността на Украйна, без да обвързва западните бюджети с практически неограничени във времето задължения.
Десетки милиарди долари годишно за украинската армия
Икономически и военни анализатори посочват, че издръжката на армия с подобна численост би изисквала десетки милиарди долари годишно. Дори ако западните партньори одобрят запазването на численост от 800 000 военнослужещи, реалният размер на следвоенните въоръжени сили вероятно ще бъде по-малък, ако САЩ и Европа откажат да поемат пълното десетгодишно финансиране.
В САЩ и Европа вече се наблюдава умора от мащабната финансова помощ за Украйна. Поемането на ангажимент за изплащане на военни заплати в чужда държава в продължение на десет години може да срещне сериозна съпротива от опозиционни политически сили. Техните аргументи са, че тези средства трябва да бъдат насочени към вътрешните социални и икономически нужди.
От гледна точка на Москва и на по-скептично настроените западни наблюдатели запазването на толкова голяма военна сила в непосредствена близост до руската граница след края на войната би затруднило трайното намаляване на напрежението. Според тази позиция подобна армия би запазила риска от нов конфликт, вместо да създаде условия за дългосрочна деескалация.
Москва поставя по-широк въпрос за европейската сигурност
Руският президент Владимир Путин неведнъж е отхвърлял предложенията за удължаване на примирието и е заявявал, че руските войски ще продължат настъплението си в Украйна.
Източник от руската делегация посочва, че уреждането на войната е „само една от точките в дневния ред“, докато основната цел на Москва е преразглеждане на системата за сигурност за целия европейски континент. Тази позиция показва, че руската страна разглежда преговорите не само като разговор за прекратяване на бойните действия, но и като възможност за по-мащабно предоговаряне на европейската архитектура за сигурност.
Какво още стана на преговорите в Абу Даби – вижте тук:
Предложението на Киев за десетгодишно финансиране на 800-хилядната армия обаче поставя пред западните съюзници един от най-трудните въпроси в следвоенното уреждане: кой ще плаща за сигурността на Украйна и колко дълго е готов да го прави.
Източник: AFP/Превод:SafeNews
