През последната седмица министърът на правосъдието Николай Найденов обяви, че управляващото мнозинство е готово да предложи конституционни промени, свързани със съдебната власт.

Сред обсъжданите предложения са намаляване на парламентарното мнозинство за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), въвеждане на възможност президентът да участва в назначаването на служебен състав на съвета, както и разширяване на правомощията на Инспектората към ВСС.

Новият ВСС трябва да върне доверието в съдебната система

„Не можем да не подкрепим избора на нов ВСС, тъй като старият доказа своята неспособност да работи. Освен това мандатът му изтече, а решенията му бяха крайно опорочени“. Това заяви бившият изпълняващ функциите главен прокурор Бойко Найденов в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“.

По думите му има основания да се очаква, че новоизбраният състав ще успее да се справи с проблемите, оставени от предшествениците му. Найденов изрази надежда, че независимо от обстоятелството, че изборът ще бъде проведен по действащите правила, в съвета ще попаднат магистрати с професионална отговорност и готовност да вземат правилни решения.

„Трябва да се надяваме, че новият ВСС все пак ще бъде доминиран от нормални магистрати, които да преодолеят това наследство. Защото има какво да се преодолява“, посочи Найденов.

Липсата на прокурори в парламентарната квота е оценка за прокуратурата

Коментарът му засегна и въпроса защо сред номинациите за парламентарната квота в Прокурорската колегия не фигурира нито един прокурор. Според Найденов това решение може да се разглежда като своеобразна оценка за работата на прокуратурата през последните десетилетия.

„За съжаление, оценката не би могла да бъде много по-добра, тъй като всички видяхме докъде се стигна при изпълнението на служебните задължения на прокуратурата. Твърде много въпроси, твърде много провали, твърде много скандали“, заяви той.

Бившият изпълняващ функциите главен прокурор допусна, че именно натрупаните през годините проблеми в държавното обвинение може да са повлияли върху решението за членове на прокурорската колегия да бъдат номинирани съдии.

Намаляването на мнозинството за избор на ВСС не е нова идея

Найденов коментира и предложението на правосъдния министър Николай Найденов прагът за избор на парламентарната квота във ВСС да бъде променен от две трети на три пети от гласовете на народните представители. Това би означавало намаляване на необходимата подкрепа от 160 на 144 гласа.

Според него идеята не представлява нов подход, тъй като подобни модели съществуват и в други държави. Той обаче уточни, че на този етап предложенията все още са на ниво обсъждане и предстои да бъдат формулирани в конкретни текстове, които да преминат през публичен дебат.

„Може би наистина трябва да се търсят варианти, за да се сформира нов Висш съдебен съвет“, заяви Найденов.

В същото време той обърна внимание на рисковете, които крият политическите договорки при разпределянето на местата в съвета. По думите му досегашната практика с квотното разпределение на позиции не дава основания за оптимизъм.

„Когато започнат договорки и разпределения по квоти – три, пет, седем и така нататък, – това не води до нищо добро“, заяви Найденов.

Той смята, че ако бъде намалено необходимото мнозинство, управляващото мнозинство ще трябва да поеме цялата политическа отговорност за избора на състава и за последващата му дейност. Така решението няма да зависи от постигането на договорености с останалите парламентарни групи.

Участието на президента в назначаването на служебен ВСС може да влезе в конфликт с Конституцията

Сериозни резерви Найденов изрази и по отношение на идеята президентът да участва в назначаването на служебен Висш съдебен съвет, ако Народното събрание не успее да избере редовен състав.

Според него подобен механизъм може да постави въпроса за спазването на принципа на разделение на властите и да предизвика конституционен спор. Той предупреди, че предоставянето на подобни правомощия на държавния глава би могло да срещне сериозна съпротива пред Конституционния съд.

„По-скоро тук ще имаме проблем с Конституционния съд, който едва ли би приел подобно законодателно решение, доколкото ще имаме пряка намеса на една власт в друга“, посочи той.

Найденов подчерта, че президентът не принадлежи към съдебната власт, поради което евентуалното му включване в процедурата по формиране на служебен състав на ВСС може да породи съществени въпроси за конституционосъобразността на подобно решение.

Липсата на обществено доверие остава основният риск

В заключение бившият изпълняващ функциите главен прокурор предупреди, че начинът, по който бъде формиран новият съдебен съвет, ще има пряко отражение върху неговата легитимност пред обществото.

„Висш съдебен съвет, формиран по този начин, няма да има обществено доверие“, категоричен беше Найденов.

Той допусна, че обсъжданите идеи вероятно вече са били разглеждани в Министерския съвет или в рамките на специално създадена работна група. Според него обаче всяка от тях трябва да бъде подкрепена с ясни аргументи и внимателно обоснована преди да се пристъпи към конкретни законодателни и конституционни предложения.

Найденов акцентира върху необходимостта от по-задълбочен обществен дебат, който да изясни както целите на предлаганите промени, така и възможните последици за независимостта и функционирането на съдебната власт.