Американската политика спрямо войната в Украйна продължава да се определя не само от геополитическите цели, но и от икономическите интереси на САЩ. Според международния анализатор доц. Искрен Иванов Вашингтон няма да пожертва енергийните си приоритети в името на Киев, а развитието на конфликта в Черно море ще зависи до голяма степен от това дали договореностите между САЩ и Русия ще доведат до деескалация.

В предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS той коментира още отношенията между Доналд Тръмп и Москва, напрежението около Иран и опасността от провокация, която да предизвика по-широк конфликт между Русия и НАТО.

Петролът остава водещ фактор за американската политика

Устойчива линия във външната политика на САЩ е войните, които страната води, да не накърняват икономическите ѝ интереси. Доц. Искрен Иванов припомни, че още по време на администрацията на Джо Байдън е имало предупреждения към Украйна да не атакува руските рафинерии.

Според анализатора Доналд Тръмп е стигнал по-далеч в търсенето на компромис, но това едва ли ще промени основната логика на американската политика.

„Тръмп стигна по-далеч с един компромис, но не очаквам нищо да се промени, защото петролът е крайъгълен камък на американската външна политика и като такъв, той е важен за американците. Никога не съм си правил илюзии, че Москва и Вашингтон ще седнат на една маса и ще се разберат, особено за бъдещето на Украйна. Това го виждаме в момента пред очите ни“, заяви Иванов.

Той обърна внимание и на реакцията на европейските държави, които приемат остро решението на американския президент. По думите му Тръмп ще побърза да премахне забраната, докато републиканците все още разполагат с мнозинство в Конгреса, тъй като предстоят междинни избори.

Вашингтон е единственият, когото Москва приема за равен преговарящ

Според доц. Иванов единственият човек, който може да накара Русия да прекрати атаките срещу Украйна, е американският президент. По думите му Москва би приела единствено Вашингтон като равнопоставен участник в преговорите.

Това обаче не означава, че САЩ ще поставят украинския интерес над собствените си енергийни приоритети. Анализаторът е категоричен, че не бива да се очаква американците да се откажат от икономическите си интереси заради Украйна.

Иран може да отвори нов фронт на напрежение

В момента основният приоритет на САЩ е развитието на ситуацията в Близкия изток. Иванов предупреди, че евентуална сухопътна операция на американските сили в Иран, за каквато се говори в Конгреса, може да доведе до нова опасна фаза в отношенията между Русия и НАТО.

„Моето мнение е, че ако Америка започне сухопътна операция в Иран, за каквото се говори в Конгреса, тогава е твърде възможно Русия директно да заплаши страна членка на НАТО. Ще се задвижи ефектът на доминото, а именно това се опитва да избегне Доналд Тръмп с тези договорки в момента“, обясни международният анализатор.

Така действията на Вашингтон в Близкия изток могат да имат последици далеч отвъд региона и да поставят под допълнителен натиск сигурността на европейските съюзници.

Черно море между деескалацията и нова ескалация

Доц. Искрен Иванов очерта два възможни сценария за развитието на ситуацията в Черно море. Първият предвижда намаляване на напрежението, ако договореностите между Вашингтон и Москва дадат резултат. Вторият е свързан с риск от ескалация, ако опитите за договаряне се провалят.

Според анализатора Русия има интерес конфликтът да продължи, тъй като руският президент трябва да разполага с аргументи и легитимност, за да обосновава продължаването на войната. На този фон Иванов постави въпроса дали евентуалното активиране на член 4 от Северноатлантическия договор не би обслужило именно руските интереси.

Опасността може да дойде от провокация

Анализаторът изрази мнение, че евентуална война в Европа може да започне не с пряка руска атака срещу държава от НАТО, а чрез провокация, която да предизвика ответни действия от страна на Алианса.

„Моето мнение е, че ако има война в Европа, тя няма да дойде от директна руска атака, а ще дойде от провокация. Например – провокация на Русия, отговорът на НАТО, при което Москва ще каже „ето, те ни нападнаха и ние се защитаваме“, коментира доц. Иванов.

Според него подобно развитие би могло да превърне отделен инцидент в много по-широк конфликт. Именно затова Черно море остава сред чувствителните точки в отношенията между Русия, САЩ и НАТО, а изходът ще зависи както от дипломатическите договорености, така и от решенията на основните участници в конфликтите.

Източник: NOVA NEWS