Около 10 жени дневно в България получават диагноза рак на гърдата, но според онколозите решаващият въпрос не е само колко са новите случаи, а кога се открива заболяването. При първи и втори стадий възможностите за пълно излекуване са значително по-големи, докато при напреднало заболяване лечението вече има друга цел. Това коментира председателят на Българското онкологично научно дружество проф. Асен Дудов в „Лице в лице“ по bTV.

Профилактика и скрининг не са едно и също

Според Дудов често се смесват понятията профилактика, скрининг, ранна диагностика и превенция, въпреки че означават различни неща. Профилактиката е действие, което човек предприема сам, например да потърси преглед или изследване, за да провери здравословното си състояние.

Скринингът е национална политика, при която предварително се определят групите от населението, възрастовите диапазони, интервалите и методите за изследване. Ако бъде открито заболяване, човекът трябва да бъде насочен незабавно към допълнителна диагностика и лечение.

„Скринингът е програма, която трябва да бъде национална, която трябва да бъде лидирана от властите“, категоричен бе специалистът.

България открива твърде много случаи късно

По думите на Дудов в някои европейски държави преобладават пациентките, при които ракът на гърдата е установен в първи или втори стадий. Именно това е една от основните цели на скрининга.

При липса на оплаквания мамографията може да установи промени, които все още не са дали симптоми.

„Първи и втори стадий – това са жените, които могат напълно да се излекуват, минимално травматично, често пъти с малка оперативна интервенция“, обясни той.

При трети и особено при четвърти стадий ситуацията е различна. Съвременните терапии могат да удължат живота на пациентите с години, но според специалиста заболяването вече не може да бъде излекувано.

Мамографията остава основният метод

Проф. Дудов определи мамографията като златен стандарт в скрининговите програми. При определени пациентки, в зависимост от индивидуалния риск и особеностите на млечните жлези, може да се използва и магнитен резонанс.

Ехографията също има важно място в диагностиката, включително при проследяване на находка и при извършване на биопсия, но не замества мамографията като основен метод в скрининговите програми.

При жените с установена наследствена предразположеност, включително носителство на мутации в BRCA1 и BRCA2, проследяването трябва да бъде съобразено с по-високия риск. Дудов посочи, че при носителки на такива мутации може да се препоръча проследяване с магнитен резонанс.

Генетичният риск не означава задължително радикална операция

По повод случая с Анджелина Джоли, която преди години претърпя превантивна двойна мастектомия след установена генетична мутация, Дудов заяви, че радикалната операция не трябва да се приема като универсално решение.

По думите му съвременната онкология разполага с имунотерапия, прицелни терапии и биологични лекарства, а познаването на тумора на генетично и молекулярно ниво позволява лечението да бъде съобразено с конкретния пациент.

Възрастта, теглото и начинът на живот също имат значение

Сред рисковите фактори специалистът посочи възрастта, като отбеляза, че с по-дългата продължителност на живота се увеличава и вероятността човек да се сблъска с онкологично заболяване.

Наднорменото тегло, ниската физическа активност и тютюнопушенето също са сред факторите, на които трябва да се обръща внимание.

Наследствеността има значение, но според Дудов не бива автоматично да се приема като определяща за всяка жена. Особено внимание изискват доказаните мутации в BRCA1 и BRCA2.

„41 години, а ние не сме го започнали“

През октомври в България се провеждат различни кампании и инициативи за ранно откриване на рака на гърдата. Според проф. Дудов обаче отделните прегледи и акции не могат да заменят национална скринингова програма.

Той посочи, че в други държави системите за скрининг съществуват от десетилетия.

„От 85-а година. Откакто има скрининг. Това са 41 години, а ние не сме го започнали. Жалко“, заяви Дудов.

При рака на гърдата времето между появата на заболяването и неговото откриване може да се окаже решаващо. Затова според специалиста целта не трябва да бъде жените да чакат симптоми, а системата да намира заболяването достатъчно рано, когато възможностите за успешно лечение са най-големи.

Източник: bTV