Стотици хора бяха убити през годината, откакто американските военни започнаха да бомбардират лодки, за които се твърди, че превозват наркотици край карибското и тихоокеанското крайбрежие на Латинска Америка. Сега администрацията на Тръмп заявява, че се стреми да разшири тази смъртоносна кампания и на сушата, разполагайки американски сили на място в съюзническите държави в региона.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет обяви, че Колумбия, Гватемала и Хондурас са се споразумели да позволят на Вашингтон да провежда съвместни военни операции срещу престъпни групировки на тяхна територия, следвайки примера на Еквадор, който стартира подобни мисии със САЩ през март.

Гватемала обаче отрече да е сключвала подобно споразумение.

„Ще бъде както видяхте с ударите по корабите с наркотици. Същият ефект на сушата. И затова работим с Еквадор. Работим с Колумбия. Работим с партньори, за да доведем борбата срещу е терористичните организации на сушата“, каза Хегсет по време на военно учение в джунглата в Панама.

Разширяването бележи нов етап в кампанията на администрацията на Тръмп за оказване на натиск върху правителствата в цяла Латинска Америка да се придържат към нейните приоритети за сигурност и да утвърдят това, което тя нарича „американско господство над Западното полукълбо“.

Гласоподавателите в региона все повече подкрепят лидери, близки до Тръмп, което дава на Вашингтон по-охотни партньори. Критиците обаче предупреждават, че разширяващата се военна кампания на САЩ рискува жертви сред цивилното население и негативна реакция срещу САЩ, която може да надживее републиканската администрация.

„Това, което се случва, е опит да се легитимира засиленото използване на американските военни в региона. Това проектира сила, демонстрира военно превъзходство и позволява на Вашингтон да налага своя дневен ред. Това не е сътрудничество, а очевидно е много асиметрична връзка“, коментира Майкъл Шифтър, експерт по Латинска Америка.

Ескалиране на едностранни удари с лодки до съвместни сухопътни операции

Американските военни действат в Латинска Америка от години, снабдявайки съюзниците с оръжия, разузнавателна информация и обучение за борба с трафика на наркотици. Същевременно оставят тежко наследство от подкрепа за военни преврати и диктатури.

Но откакто Тръмп се завърна на поста през януари 2025 г., Вашингтон следва най-интервенционисткия си подход към региона от десетилетия.

Неговата администрация определи 20 латиноамерикански престъпни групировки като „чуждестранни терористични организации“, изпрати американски сили във Венецуела, за да заловят президента ѝ и включи агенти на ЦРУ в разбиване на лаборатории за наркотици в Мексико. Тя уби над 200 души при над 60 нападения с лодки в Карибите и източната част на Тихия океан, като предостави малко доказателства, че жертвите са били „наркотерористи“ и повдигна въпроси относно законността на ударите.

„Но продължителните бойни операции на САЩ заедно с местните сили биха били нови и различни“, смята Уилям Лео Гранде, специалист по Латинска Америка.

Хегсет предостави малко подробности за това как биха изглеждали съвместните операции с Колумбия, Гватемала и Хондурас. Но в Колумбия, където подкрепяният от Тръмп Абелардо де ла Есприела встъпи в длъжност този месец, той повдигна въпроса за присъединяване на американските сили към удари срещу въоръжени групировки, включително Националната освободителна армия или ELN – последната голяма партизанска групировка на Колумбия. Хегсет каза, че де ла Есприела е поискал по-голямо военно участие на САЩ.

„Навсякъде, където трафикирате наркотици или заплашвате американския народ или нашите партньори, вие сте мишена, точно както ИДИЛ или Ал Кайда“, каза Хегсет.

Той приравни наркотрафикантите с ислямски екстремистки групировки, които доминираха приоритетите на националната сигурност на САЩ в продължение на десетилетия.

Опасения относно военното присъствие на САЩ в Латинска Америка

Еквадор се очерта като най-ясният случай на пряко военно участие на САЩ, като предприе съвместни нападения с Вашингтон, въпреки че избирателите категорично отхвърлиха чуждестранни военни бази на референдум през ноември 2025 г.

Разследване на New York Times установи, че един удар по предполагаема нарколаборатория през март вместо това е унищожил животновъдна ферма.

Натискът за удължаване на подобни споразумения е получил най-голяма подкрепа сред идеологическите съюзници на Тръмп в региона – консервативни лидери, избрани с обещания за агресивни мерки срещу престъпността.

Гватемала се откроява като изключение. Нейното прогресивно правителство работи в тясно сътрудничество с Вашингтон по въпросите на сигурността въпреки политическите различия. Президентът Бернардо Аревало обаче отрече да е съгласен на съвместни операции срещу наркотиците, заявявайки, че те биха били незаконни без одобрението на Конгреса.

Забележително отклонение от новия американски алианс за борба с трафика на хора е Мексико, основен източник и транзитна точка за фентанил и други наркотици, влизащи в САЩ. Прогресивният президент Клаудия Шейнбаум сътрудничи тясно с Вашингтон по въпросите на сигурността, но се противопостави на нарастващия натиск за военна роля на САЩ в борбата с картелите на мексиканска земя.

„В крайна сметка Съединените щати ще трябва да дефинират какво означават „съвместни операции“ във всяка от тези страни. Може би ще открият доста бързо, че това е нещо, с което повечето правителства, дори правителствата отдясно, се чувстват доста неудобно“, коментира Адам Айзъксън, анализатор по въпросите на отбраната във Вашингтонския офис за Латинска Америка.

Наблюдателите поставят под въпрос дали един по-милитаризиран подход би довел до трайни ползи за сигурността.

Шифтър посочва, че кампанията може да послужи отчасти като демонстрация на сила, надграждайки залавянето на бившия венецуелски президент Николас Мадуро, докато администрацията на Тръмп се стреми да компенсира неуспехите във външната политика другаде, включително в Близкия изток.

Други предупреждават, че стратегията крие риск от жертви сред цивилното население, особено в Колумбия, където въоръжени групировки действат сред цивилното население и често функционират като де факто власти в райони извън обсега на държавата.

Вместо да отблъскват тези групировки, военните удари е по-вероятно да ги принудят да се адаптират.

„Ако САЩ бомбардират лагер на ELN в Колумбия или във Венецуела, какво е първото нещо, което ELN ще направят? Ще демонтират всичките си лагери и ще се преместят в селата и градовете“, посочва Джереми Макдермот, съпредседател на базираната в Колумбия разследваща организация InSight Crime.

В дългосрочен план, според експерти, по-задълбоченото военно участие на САЩ би могло да изпита доколко избирателите са съгласни на това, поставяйки сигурността пред суверенитета, потенциално ограничавайки дори най-близките съюзници на Тръмп.

„Всички тези президенти, независимо колко десни са, са изправени пред натиск да направят нещо по отношение на сигурността и да се преструват, че преследват „лошите“, които карат хората да се чувстват несигурни. Има широко съгласие по този въпрос. Но те също така знаят, че могат да се откажат само от определен суверенитет, преди общественото мнение да започне да се обръща срещу тях“, смята Айзъксън.

AP/превод: Safenews