Ниската избирателна активност на президентските избори се обяснява с няколко фактора, сред които липсата на финансови стимули за гласуване, отсъствието на преференциален вот и затрудненията, които машинното гласуване създава за част от избирателите. Това коментира старшият анализатор в Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов.
„При президентските избори няма субсидия за глас. Няма преференциален вот. Машините също са фактор, който не бива да се подценява. За възрастните хора и тези с по-ниско образование машината е бариера“, посочи Безлов.
Според анализатора трябва да се отчита и спецификата на президентските избори спрямо парламентарния вот. Държавният глава не определя самостоятелно политическата линия на страната, тъй като основните решения зависят от парламентарното мнозинство и правителството.
„Ние сме парламентарна държава. Решава партията, която има мнозинство“, отбеляза Безлов.
Напрежението в строителния сектор може да прерасне в конфликти
Безлов коментира и убийството на Слави Бинев, както и допускането на премиера Радев, че подобни престъпления могат да продължат. Според анализатора тази възможност не може да бъде изключена, като той свърза напрежението с проблеми във финансовите отношения в строителния сектор.
„Не е изключено да продължат. Моето обяснение е, че има много тежка криза в строителния сектор и съответно финансовите отношения, които не са уредени, избиват в напрежение“, обясни той.
Като част от този контекст Безлов посочи и убийството на бизнесмена Илиян Филипов, който също е бил свързан със строителния бранш. Според анализа му натрупаните и нерешени финансови спорове в сектора могат да бъдат източник на сериозно напрежение.
Националистическият вот се връща, умерените избиратели са разочаровани
Безлов коментира и промените в електоралните нагласи. По думите му на парламентарните избори партията на бившия президент и настоящ премиер е привлякла гласове от националистическия електорат. Последните данни обаче показват обратна тенденция.
„Докато сега виждаме, гледайки последните данни, че той се връща и то в по-големи обеми. Изглежда като разочарование от това, което тези гласоподаватели са имали като очакване“, посочи анализаторът.
Според него разочарованието засяга и умерените избиратели, но причините при тях са по-скоро икономически. Безлов обаче не очаква това непременно да доведе до големи политически сътресения, тъй като обществото не желае нови избори.
„Умереният електорат е разочарован по-скоро в икономически план. Но според мен не бива да се очакват големи сътресения. Хората не искат избори“, заяви той.
Вторият тур може да повиши активността
Според Безлов развитието на кампанията между двата тура ще зависи и от резултатите на първия. Ако разликите между кандидатите са малки, това може да доведе до по-остро политическо противопоставяне и да мобилизира повече избиратели.
Анализаторът прогнозира, че при подобен сценарий кампанията може да се изостри, а избирателната активност да се повиши. Така резултатът от първия тур ще бъде важен не само за определянето на участниците в балотажа, но и за това доколко успешно те ще успеят да мобилизират подкрепа за решаващия вот.
Източник: БНР
